Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  89 гр. София, 29 юни  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети февруари…….……...две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова……...……………..…………………….…в присъствието на прокурора И. Чобанова.......…………………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………..……...…..наказателно дело № 10 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия Г. С. Г. против въззивно решение № 145/21.11.2008 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 194/2008 г. В жалбата, поддържана и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, а алтернативно – намаляване на наказанието и прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП намира изложените в жалбата възражения и направени искания за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци, както и техния п. , редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата. В последната си дума подсъдимият сочи, че не е управлявал автомобила и ако не бъде оправдан, моли да му се наложи условно наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 57/22.04.2008 г., постановена по НОХД № 190/2007 г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. Г. за виновен в това, че 08.04.2005 г., около 23.00 ч., управлявайки л. а. „Фолксваген Пасат” с ДК № Т* по ГП І-9, на един километър от гр. О. в посока гр. Н., в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1. 35 промила, нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 2, вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 47 ал. 1 – знак В 26 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Т. Т. , поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 1, б “б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК го е осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. “а” от ЗИН. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години и 6 месеца. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Т. Т. и М. Т. , родители на пострадалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери от по 50 000 лв. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Присъдата е била обжалвана пред Бургаския апелативен съд само от подсъдимия, като с атакуваното понастоящем решение същата е била изцяло потвърдена.   Касационната жалба е неоснователна.   По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: Използваната формулировка за процесуални нарушения е само формален предтекст за иницииране на касационната проверка. Всъщност, съдържанието на жалбата, с оглед изложените аргументи, разкрива оплаквания за необоснованост и непълнота на доказателствата, които е известно, че не са касационни основания. От друга с. , разгледани на плоскостта на пороци относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество и евентуално нарушение във връзка с чл. 14 от НПК по повод пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка относно авторството на деянието, те са изцяло неоснователни. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно авторството на деянието са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че не подсъдимият, а св. М, е управлявал автомобила към момента на ПТП, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка не е намерила основание да се разграничи от тях. В мотивите са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини съдът не се доверява на показанията на св. М, а поради това и не отчита съобщените от него данни за такива с оправдателно значение. Твърденията му, че когато е минавал покрай спрелия автомобил, е възприел друго лице на седалката на водача, различно от подсъдимия, който познавал, като той седял на предна дясна седалка, са били внимателно обсъдени и отчетени за недостоверни. Причините за това се свързват не само с логически несъответствия в неговите показания и мотивите, поради които той е свидетелствал, но основно поради противоречието им с комплекса от обективно установени данни, интерпретирани в ценените от съдилищата експертни заключения, които са кореспондирали на заявеното от св. Н за това, кой в действителност е управлявал автомобила в момента на ПТП. В този аспект е липсвала каквато и да е процесуална необходимост от по-задълбочено изследване на противоречията между показанията на св. Н св. Сали, включително чрез очна ставка. Неоснователни са и твърденията в жалбата за неизясняване на въпроса относно механизма на получаване на травмите при св. Н поради липсата на такъв коментар в изготвените експертизи, а също и тези при подсъдимия Г. В петчленната КСМАТЕ (л. 240 от сл. дело), изслушана в с. з., както и в новата КСМАТЕ, назначена от окръжния съд, чиито заключения са ценени при изложени за това мотивирани съображения, е предложен цялостен коментар за броя и вида на констатираните увреждания не само на св. Н, но и на подсъдимия, които са били съпоставени както помежду им, така и с данните за деформациите по автомобила и като цяло с механизма на ПТП. Именно на основата на тази комплексна съпоставка между локализацията и тежестта на уврежданията по пътниците и повредите по автомобила при изяснения начин, по който последният е напуснал пътното платно и се е ударил в крайпътното дърво, е било възприето категоричното становище, че водач е бил подсъдимия, а св. Н е седял до него. В с. з. на 22.04.2008 г. и в отговор на поставени от защитата въпроси експертите са доизяснили отделни моменти от своето заключение, включително невъзможността подсъдимият да получи констатирани при него гръдна травма и травма на гръбначния стълб, ако е седял на друго място в автомобила, като е имало контакт и с волана, който е бил частично деформиран. Също и, че единствената сериозна травма при св. Н обширна и дълбока разкъсно-контузна рана в лява шийна област, е била получена при падането на автомобила, когато под въздействие на инерционната сила тялото му е било изтласкано напред към огледалото, стъклото или пластмасови елементи от таблото. При това цялостно изясняване картината на случая на експертно ниво, което е послужило и за формиране на съдебните оценки относно авторството на деянието, няма никакво място за споделяне на оплакванията, че то не е било установено по несъмнен начин и поради това присъдата почива на предположения. Неоснователни са и отделно изтъкнатите доводи за процесуални нарушения, относими към назначаването и изготвянето на новата КСМАТЕ. Тя е била назначена именно по искане на защитата с оглед преодоляване на противоречията между петчленната експертиза и изготвените преди това заключения, предвид изразената в последните несигурност по въпроса кой точно е управлявал автомобила, което е било постигнато. Обстоятелството, че не са уважени претенциите за назначаване на експерти от София не е основание за компрометиране на изготвеното заключение. Никакви нарушения не се установяват и по повод участието на „доцент Д. ”, която не била назначена от съда. Всъщност такъв експерт не е взимал участие в нито една от изготвените и изслушани експертизи. Защитата е имала възражения по такъв повод относно участието на д-р Г. Пропускът нейното име да бъде включено в съдебното определение при назначаването на експертизата, като същата е участвала при изготвянето й, а и поради това е била допусната до изслушване, е бил разрешен в с. з. на 22.04.2008 г. С този подход по никакъв начин не са ограничени процесуалните права на подсъдимия, а и подобен резултат не се твърди да е настъпил. С оглед изложените съображения ВКС намира, че въззивната инстанция, подкрепила изводите на първата относно авторството на деянието, не е допуснала нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките й за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимия към деяние, обхванато от състава по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б “б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на това престъпление, материалният закон е бил приложен правилно. Доколкото по този повод не се изтъкват никакви възражения, ВКС не намира и основание за обсъждане на конкретните елементи по квалификацията, което също достатъчно подробно е било направено от предходните инстанции.   По доводите за явна несправедливост на наказанието: Те са били мотивирани с недостатъчна оценка на обема и тежестта на установени по делото смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, както и ангажиментите му към малолетна дъщеря, родена на 06.09.2006 г. и разгледани по същество са неоснователни. ВКС намира, че при индивидуализацията правилно е била съобразена индивидуалната тежест на конкретното деяние, както и обема и значението на обстоятелствата, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В тази връзка неприемливо е твърдението за игнориране на обстоятелства със смекчаващо значение. Обратно, изрично е пояснено, че като такива се отчитат чистото му съдебно минало, както и трудова и семейна ангажираност. Те са предопределили и извода за фиксиране на санкцията 6 месеца над предвидения минимум от 3 години лишаване от свобода, което наказание ВКС намира за съразмерно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Обратното означава да се пренебрегнат данните за индивидуалната тежест на конкретната проява, обусловена от спецификата на нарушението, което е в причинна връзка с резултата – управление със скорост от 91 км./ч. при ограничение от 60 км./ч., предприето от неопитен водач в пияно състояние с концентрация от 1, 35 промила, която значително надхвърля необходимото за тази квалификация. С оглед позицията за справедливост на потвърденото наказание лишаване от свобода, няма основание за разглеждане на искането за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 145/21.11.2008 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 194/2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.