- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197

гр. София, 08.06.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2022 (двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 827 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 687/24.01.2022 година, подадена от Л. Л. К., срещу определение № 533/12.07.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 2072/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о се е произнесъл по подадената от Л. Л. К., срещу определение № 266 508/18.12.2020 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 12 279/2020 година, частна касационна жалба с вх. № 267 694/21.01.2021 година, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, на посочените от жалбоподателя основания. В частната си жалба К. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за ново произнасяне по подадената от него касационна жалба.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законът е предоставил възможност, на страните по спора, да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност оспорваното определение, трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК) или възможността за обжалването му да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само, ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 от ГПК за това. За определението по чл. 288 от ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване. Поради това то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същевременно определението по чл. 288 от ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно такова, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея обаче съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид на това определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо такова по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение (определение), води до влизане на решението (определението) в законна сила. При това влизането в сила на решението (определението) не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл. 296, т. 2, пр. 3 от ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 от ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и следващите от ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение.
От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. Поради това подадените против такова определение частни жалби са недопустими и подлежат на връщане.
С оглед на това подадената срещу определение № 533/12.07.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 2072/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. частна жалба с вх. № 687/24.01.2022 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 687/24.01.2022 година, подадена от Л. Л. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 3, ап. 32, с ЕГН [ЕГН] срещу определение № 533/12.07.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 2072/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 827/2022 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.