Р Е Ш Е Н И Е N 746 София, 20.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември.......................……. две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря Р. И..............….…................................................................. в присъствието на прокурора .............……..................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................…… гр.дело N 119/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от [фирма],[населено място], срещу решение от 21.05.2009 година по гр.д. N 211/2008 година на Софийски градски съд в частта, с която отменено решение от 15.11.2005г. по гр.д. № 966/2005г. на Софийския районен съд, 73 състав и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Д. П. Н. от София срещу касатора за заплащане на обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2378, 70 лева. Жалба е подадена срещу същото решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, като е отменено уволнението на Д. П. Н. от София, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “стоковед” – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Д. П. Н. от София не е заявила становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд се произнесъл с определение № 660 от 25.06.2010г. и е допуснал обжалването на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 и ГПК по материалноправния въпрос за законността на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.2 КТ, при фактически твърдения за липса на компютърна грамостност М. Е. на ниво 70%. Поставен е и въпросът за законността на уволнението при положение, че има несъответствие между фактическото и правно основание за уволнението /328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 КТ/ и за съотношението между тях. Представени са съдебни решения на състави на ВКС по отменения процесуален ред – чл.218а ГПК, в които по близки казуси е дадено различно разрешение на спорните въпроси, както и решение № 208/23.03.2010г. по гр.д. № 650/2009 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В отговор на поставените въпроси следва да се посочи, че липсата на компютърна грамотност, независимо от конкретните й параметри, когато не се включва в образователните или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, съставлява основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря. При наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/ от заповедта. Въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. Правилно въззивният съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл.328, ал.1, т.11 КТ, но неправилно е посочил, че несъответствието между изложените обстоятелства в акта за уволнение и използваното основание за уволнението /чл.328, ал.1, т.6 КТ/, имат за последица незаконността му. Тъкмо обратно – задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че е осъществен фактическия състав на чл.328, ал.1, т.11 КТ. Със заповед на работодателя е въведено изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво 70% по посочена сертификационна система за оценяване /програма МОС/. Резултатът и оценките на ищцата на проведения изпит са били незадоволителни и това е наложило уволнението й, тъй като занапред е било невъзможно да осъществява задълженията си на стоковед при работа с тази програма. В този смисъл са всички постановени решения от ВКС по казуси, развили се между касатора [фирма] и уволнени негови служители на същото фактическо основание – незадоволителни оценки за работа на счетоводители и стоковеди по работата с програмния продукт М. Е. на ниво 70%. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по посоченото по-горе дело, която настоящия съдебен състав споделя изцяло. Изложеното налага касиране на неправилното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост и постановяване на друго по съществото на правния спор, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Ищцата дължи на [фирма], София, разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл.359 КТ във вр. с чл.78, ал.1 и 3 ГПК. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.293, ал.1 и 2 ГПК Върховният касационен съд - състав на IІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 21.05.2009 година по гр.д. N 211/2008 година на Софийски градски съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. П. Н. от София срещу [фирма], София за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № РД-15-7-364/22.12.2004г. на изпълнителния директор за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на длъжността “стоковед” в [фирма], регионален офис[населено място] и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за времето от 23.12.2004 г. до 23.06.2005 г. в размер на 2 378, 70 лева. ОСЪЖДА Д. П. Н. от София ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.