2 Р Е Ш Е Н И Е № 188 СОФИЯ 06.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 376/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение, постановено от Софийски градски съд на 21.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г., по подадената против него касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя Д. К., за проверка на неговата допустимост. К. подържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено решение на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл. 193 ГПК/ отм./, образувано по молба за допълване на първоинстанционното решение, подадена след едномесечния срок. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 13.08.2013 г. по гр.д. № 44457/2011 г., с което [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] намиращата се в УПИ ХV от кв.3 по плана на [населено място], м. ”Н. О. и съседни жилищни територии”, дърводелска работилница /цех/ със застроена площ 493.50 кв.м, представляваща сграда - цех от 294.70 кв.м, както и апартамент- офис на две нива от 198.80 кв.м, като на първо ниво е разположен офис, състоящ се от две офис- помещения, коридор и тоалетен възел, стая със санитарен възел, тоалетни и помощни помещения, а на второ ниво е разположена жилищна част , състояща се от четири спални, дневна, столова с кухненски бокс, две бани с тоалетни, два склада/ килера/ и две покрити тераси, като е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху дворното място. От данните по делото се установява, че ищецът [фирма] е предявил против ответника [фирма] с една искова молба два иска: иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.10.2005 г. с нотариален акт № 10, т.VІІІ, нот. дело № 1117/05 г., с който ищецът продал на ответника дворно място, находящо се в [населено място], с площ 8 922 кв.м, съставляващо УПИ ХV- за малко предприятие и складова дейност, в кв. 3 по плана на [населено място], м.” Н. О. и съседни жилищни територии”, заедно с построената в мястото дърводелска работилница / цех/ на един етаж със застроена площ 444 кв.м, заедно с всички подобрения и приращения в мястото, обективно съединен с иск за ревандикация на този имот. С решение № 146 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 1314/07 г. на Софийски градски съд искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД е отхвърлен. С решение № 1534 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 1253/09 г. на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение е отменено и е постановено друго, с което договорът за покупко- продажба е развален. Въззивното решение е потвърдено с решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. На 11.05.2011 г. процесуалният представител на [фирма] е подал молба до Софийски градски съд за постановяване на допълнително решение с произнасяне на иска по чл. 108 ЗС. С определение от 30.05.2011 г. на Софийски градски съд е приел, че съобразно правилата на родовата компетентност, искът по чл. 108 ЗС е подсъден на Софийски районен съд, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на компетентния съд. С решение № І-37-87 от 13.08.2013 г. по гр.д. № 44457/2011 г. на Софийски районен съд искът по чл. 108 ЗС е уважен. За да потвърди това решение въззивният съд е приел, че същото е валидно, допустимо и правилно. Д. на жалбоподателя [фирма] за недопустимост на решението е намерен за неоснователен по съображения, че решението не е постановено в производство по чл. 193 ГПК/ отм./ за допълване на съдебно решение, а в самостоятелно исково производство, развило се пред родово компетентния съд. Настоящият състав намира, че въззивното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд са недопустими. Разпоредбата на чл. 210 , ал.1 ГПК допуска ищецът да предяви с една искова молба няколко иска против същия ответник. Условието за това е исковете да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Ако тези предпоставки не са налице, или съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Когато се касае за обективно кумулативно съединяване на искове, предявени при спазване на изискванията на чл. 210, ал.1 ГПК, и до приключване на устните състезание в първата инстанция не е постановено разделянето им за разглеждане в отделно производство, пропускът на съда да се произнесе по някой от тях с решението по делото обуславя непълнота на решението, която може да бъде преодоляна само по реда на чл. 250 ГПК с постановяване на допълнително решение. Правото на страната да иска допълване на решението е обусловено със срок, през който се запазва висящността на делото в неразрешената му част. След изтичане на този срок, ако не е направено искане за допълване, висящността се прекратява, отпадат процесуалноправните и материалноправните последици от предявяване на иска, и съдът не може да извършва съдопроизводствени действия, насочени към постановяване на решение по този спор. След изтичане на срока за допълване на решението съдът не може да постанови отделяне на нерезрашения иск за разглеждане в друго производство, защото това процесуално действие е допустимо само в рамките на висящ исков процес. Тъй като по него не е формирана сила на пресъдено нещо, страната може да предяви същия иск с нова искова молба. Предявяването с една искова молба при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, някои от които са родово подсъдни като първа инстанция на районен съд, а други – на окръжен съд, е допустимо, когато исковете са заявени за разглеждане от окръжен съд. Този извод следва от разпоредбата на чл. 270, ал.4 ГПК/ чл. 94 ГПК- отм./. В случая с една искова молба са били предявени молба при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за покупко- продажба на недвижим имот, който съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК/ отм./, в сила към момента на постъпване на исковата молба, е бил родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, и иск 108 ЗС за ревандикация на същия недвижим имот, родово подсъден на районен съд. Тези искове са приети за разглеждане от Софийски градски съд. Производството по образуваното гр.д. № 1314/2007 г. е приключило с постановяване на решение само по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД. До постановяване на това решение няма определение за разделяне на исковете и изпращане на иска по чл. 108 ЗС за разглеждане на родово компетентния районен съд. Изложеното обосновава извод, че непроизнасянето по иска по чл. 108 ЗС съставлява непълнота на решението, която би могла да бъде отстранена само по реда на чл. 193 ГПК/ отм./. Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 04.03.2009 г. От този момент за него е започнал да тече едномесечния срок по чл. 193, ал.1 ГПК/ отм./ за допълване на решението с произнасяне по иска по чл. 108 ЗС. Молбата за това е подадена на 11.05.2011 г., т.е. след като висящността на делото по иска по чл. 108 ЗС вече е била прекратена пред сезирания съд поради изтичане на преклузивния срок. Постановеното от Софийски градски съд определение от 30.05.2011 г. за прекратяване на делото в частта по иска по чл. 108 ЗС и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд не може да заличи правните последици от пропускането на срока по чл. 193, ал.1 ГПК/ отм./ и да създаде с обратна сила/ от деня на подаване на исковата молба/ висящност на делото по този иск. Неправилно въззивният съд е приел, че това определение е породило задължение за по- ниския по степен съд да се произнесе по препратения му за разглеждане иск, тъй като всеки съд сам следи за това дали е валидно сезиран. По изложените съображения настоящият състав намира, че като се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който не е бил надлежно сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Като е потвърдил същото, въззивният съд сам е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото- прекратено. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението на Софийски градски съд, постановено на 21.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г. и потвърденото с него решение № І-37-87 от 13.08.2013 г. по гр.д. № 44457/2011 г. на Софийски районен съд. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. № 44457/2011 г. по описа на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: