О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 17.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3477/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на З. С. И. от [населено място] против въззивното определение № 210 от 23.03.2017 год. по ч. гр. д. № 104/2017 год. на Добричкия окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 13.12.2016 год. по гр. д. № 543/2014 год. на Балчишкия районен съд, с което не е допуснато приемане за съвместно разглеждане в процеса на исковете му срещу страните по реда на чл. 225 ГПК.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба, се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от друг въззивен състав след извършване на съдопроизводствените действия.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение се релевират тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставен е процесуалноправeн въпрос: Налице ли са самостоятелни права върху предмета на спора от страна на трето лице, придобило същите в течение на исково производство от страна в това производство и налице ли е негово право на главно встъпване по реда на чл. 225, вр. с чл. 226, ал. 2 ГПК, с позоваване на представеното решение № 159 от 16.12.2016 год. по гр. д. № 3583/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС. Счита, че произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение противоречи на горната практика, допускаща възможността приобретателят на спорното право да встъпи в процеса и по реда на чл. 225 ГПК.
Отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден от [фирма], чрез адв. Ив. П., в който се оспорва подадената частна жалба.
Ответникът [фирма] не е взел становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Настоящият жалбоподател З. С. И. е подал на 13.12.2016 год. молба за главно встъпване във висящото производство по гр. д. № 543/2014 год. на Балчишкия районен съд, образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на два поземлени имота в [населено място], м. „Т.”, с идентификатори 02508.62.638 с площ 1 150 кв. м. и 02508.62.640 с площ 5 343 кв. м. В молбата си същият е поддържал, че е собственик на имот с площ 605 кв. м., с идентификатор 02508.62.654, със стар идентификатор 02508.62.640, придобит на основание покупко-продажба по нот. акт № 112/2016 год. от ответника по висящото производство, като предявил искове против двете страни – срещу ищеца [фирма] отрицателен установителен иск за собственост и ревандикационен срещу ответника, негов праводател – за предаване владението върху имота.
Първоинстанционният съд с протоколно определение от заседанието на 13.12.2016 год. приел, че за молителя не е налице правен интерес от главно встъпване във висящото производство с предмет правото на собственост върху придобития от него в течение на производството имот, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, предвиждаща в този случай продължаване на производството между първоначалните страни. Изложени са съображения относно предпоставките за встъпването му или привличането му като трето лице, респ. заместване на праводателя при условията на чл. 222 – чл. 226, ал. 2 ГПК, с оглед на което не допуснал приемането за съвместно разглеждане исковете на настоящия жалбоподател срещу страните по висящото производство.
Въззивният съд е потвърдил отказа, като приел за недопустим предявения от третото лице срещу ищеца във висящото производство отрицателен установителен иск, тъй като с него се отричат права, а относно предявения срещу ответника ревандикационен иск приел, че не е налице правен интерес поради удостовереното в нотариалния акт за покупко-продажбата предаване на владението на имота. Изложил и съображения относно придобиване на спорното право в хода на висящото производство при вписана искова молба, което обосновало извода му за недопустимост на молбата по чл. 225 ГПК.
При горните данни поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно наличието на негово самостоятелно право върху предмета на спора, придобито в течение на исковото производство от страна в това производство обосновава ли правото му на главно встъпване в производството, предявявайки искове срещу първоначалните страни, е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд за липса на правен интерес от главното встъпване по чл. 225 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с разясненията в т. 9 от ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно същността на главното встъпване, като процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Т. е. за да е налице правен интерес от главно встъпване третото лице следва да може както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. То следва да предявява самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право, затова самостоятелността на правото му се състои в несъвместимостта с претендираното от първоначалния ищец право, така, че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, да обуслови неговото отхвърляне. От значение за допустимостта на главното встъпване е дали третото лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, а не дали например претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот /в този смисъл е опр. № 17 от 18.01.2016 год. по ч. гр. д. № 456/2015 год. на І г. о./, или на какво основание претендира, че спорното право му принадлежи, както и кога се е осъществило то.
Наличието на горната предпоставка за допустимост на главното встъпване е възприето в съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК-отм./, като съществуването на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначално предявения иск обуславя и правния интерес на третото лице да предяви искове против двете първоначални страни по делото. /опр. № 161 по ч. гр. д. № 2753/2017 год. І г. о. , опр. № 177 от 17.04.2009 год. по ч. гр. д. № 93/2009 год. ІІ г. о./
Горното обосновава извода за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на горните съображения по поставения правен въпрос настоящият състав приема подадената частна касационна жалба за основателна. Съображенията на въззивния съд за прехвърляне на спорното право в течение на висящото между първоначалните страни производство са неотносими към предмета на настоящия спор за наличие на предпоставките за допускане на главно встъпване по подадената от жалбоподателя молба, тъй като касаят други процесуални действия. В подадената молба за главно встъпване в процеса жалбоподателят е твърдял, че е собственик на имота, представляващ част от имотите, предмет на предявения от [фирма] срещу неговия праводател установителен иск за собственост, които твърдения обосновават извод за наличие на спор за принадлежността на правото на собственост, чиято защита търси с предявения срещу ищеца иск за собственост. Придобиването на това право от ответника по този иск в хода на висящото производство не изключва възможността за главно встъпване при наличието на идентичност на субективното право, предмет на първоначалния иск, като третото лице има интерес да получи защита на придобитото от него право, както и да осуети уважаването на вече предявения срещу неговия праводател иск. Сходството в позицията му с тази на първоначалния ответник /негов праводател/, обусловена от еднаквия им интерес първоначалния иск за собственост да бъде отхвърлен, от който произтича и качеството му на негов помагач, не обосновава извод за недопустимост на предявения от третото лице, искащо главно встъпване, отрицателен установителен иск срещу ищеца, тъй като това трето лице не е ответник по първоначалния иск /недопустим би бил предявен от ответника срещу ищеца насрещен отрицателен установителен иск за собственост/. От въведените от настоящия жалбоподател в молбата му за главно встъпване във висящото производство по предявения иск за собственост твърдения, че е собственик на спорния имот /или на част от него/ произтича твърдяната несъвместимост на неговото право с правото, претендирано от ищеца [фирма] срещу неговия праводател, чиято защита претендира с предявяване на исковете за собственост срещу двете страни във висящото производство по този иск, правната квалификация на които е дейност на съда. С оглед твърденията за наличието на този спор между третото лице и страните по висящото производство, същото има правен интерес от разрешаването му в едно производство, поради което и обжалваното въззивно определение следва да се отмени като неправилно, като на основание чл. 278, ал. 2 ГПК се постанови друго, с което се допусне главно встъпване на З. С. И. във висящото производство, съгласно чл. 225 ГПК.
Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 210 от 23.03.2017 год. по ч. гр. д. № 104/2017 год. на Добричкия окръжен съд по подадената от З. С. И. от [населено място] частна касационна жалба.
ОТМЕНЯ определение № 210 от 23.03.2017 год. по ч. гр. д. № 104/2017 год. на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него определение от 13.12.2016 год. по гр. д. № 543/2014 год. на Балчишкия районен съд и вместо това постановява:
ДОПУСКА главно встъпване на З. С. И. от [населено място] в производството по гр. д. № 543/2014 год. на Балчишкия районен съд и ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |