Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 07 юни 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 506/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. В. С., подадена чрез защитника му-адв. В. М. А. от АК-София против решение № 401 от 26.11.2012год. по внохд № 881/2012 год. на Софийския апелативен съд. Касационната жалба е бланкова, като в нея са посочени основанията за отмяна/изменяване/ по чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК. Допълнението към нея не се различава по съдържание, тъй като липсват конкретни доводи в подкрепа на жалбата като се твърди, че решаващите по фактите инстанции не са изпълнили задълженията си по чл. 13 от НПК, поради което направените изводи за доказаност на обвинението не почиват на изискването за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или при условията на алтернативност-намаляване на определеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият В. В. С. и защитникът му адв. В. А., редовно призовани, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 190 от 22.06.2012год. по нохд № 2230/2013год. на Софийския градски съд подсъдимият В. В. С. е признат за виновен в това, че около 19.30часа на 29.11.2009 год. в [населено място], на ”улица”, предложил дар-сумата от 1400/хиляда и четиристотин/лв. на длъжностните лица С. М. С. и П. А. Д.-полицейски служители от 5-то РПУ-СДВР, за да не извършат действия по служба-да не направят проверка по смисъла на чл. 61 от ЗМВР и да не докладват резултата от проверката на дежурната част при 5-то РПУ-СДВР, поради което и на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен да е извършил престъплението в съучастие като извършител по чл. 20, ал. 2 от НК с подсъдимия Д. А. С., като последният е оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл. 304, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на присъдата спрямо С. за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, по отношение на изготвената на досъдебното производство техническа експертиза /установяваща редовността на изследваните 55бр. банкноти като платежно средство с обща себестойност 1400.00лв./ и по отношение разпитаните в същата фаза на процеса свидетели Е. Щ. и А. Ж.. Съдът е дал аргументиран отговор на оспореното от защитника на С. авторство в инкриминираното деяние и възражението му, че обвинението срещу него не е доказано. Изводите на съда в тази насока са основани на показанията на свидетелите П. А. Д. и С. М. А. за възникване на ситуацията, при която им било предложено от В. С. сумата предмет на обвинението по чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК и развилите се след това събития, довели като краен резултат до задържането на подсъдимия С. и на оправдания подсъдим С. в поделението на МВР. Показанията на тази група свидетели досежно предложения им се неследващ се дар, за да не извършат действие по служба, относими към предмета по чл. 102 от НПК като последователни и непротиворечивии са възприети след съпоставката им с останалите събрани и подкрепящи ги по делото доказателства. При установените фактически положения двете решаващи по фактите инстанции са направили правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършеното от подсъдимия С. деяние, поради което оплакването за незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователно. Неоснователни и неподкрепените с конкретни доводи са упреците към въззивната инстанция, че е подходила формално към задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Видно от мотивите на обжалваното решение съдебният състав на Софийския апелативен съд е изпълнил коректно задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за проверка на обжалваната присъда и постановеното решение е законосъобразно. Налице е обстоен анализ на доказателствата по делото, като въззивната инстанция е изложила съображения защо не приема доводите на защитата на С. срещу първоинстанционната присъда. Съдът не е допуснал съществено нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, което е изградено при стриктното спазване разпоредбите на процесуалния закон. Правилно въззивният състав е констатирал, че първоинстанционния съд е нарушил закона, като не е наложил на С. кумулативното наказание „глоба”, предвидена в разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от НК, но допуснатото нарушение е било неотстранимо, поради липсата на съответен протест, без който утежняване наказателноправното положение на подсъдимия е недопустимо. Конкретни доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК от касатора не се поддържат. Наложеното на С. с присъдата наказание, което е потвърдено от въззивната инстанция, по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо. Определено е в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе, както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, така и за оказване на предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието по отношение останалите членове на обществото. Ето защо, не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 26.11.2012год. по внохд № 881/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: