4 Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 04.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Гълъбина Генчева Емилия Донкова при участието на секретаря Емилия Петрова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 7268 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на В. С. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Ямбол, постановено на 22.10.2012г. по в.гр.д.№ 193/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. М. е осъден да предаде на Н. М., заместен в процеса от С. А., Л. Х. и Д. М., владението върху УПИ I-2347 в кв.12 /парцел I-2347 в кв.21/ по плана на [населено място], както и да преустанови ползването на дворното място и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е осъдил В. М. да заплати на основание чл.59 ЗЗД на С. А. и Л. Х. /наследници на починалия ищец Н. М./ и на Д. М., общо сума в размер на 200лв.-обезщетение за ползването на парцела за периода 06.07.1999г.-06.09.1999г., както и общо сумата 157.08лв.-обезщетение за същия период за ползването на гараж за две коли, находящ се в същото дворно място, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 08.10.1999г. до окончателното изплащане.. В молбата за отмяна се поддържа,че след влизане на решението в сила са станали известни две нови обстоятелства от съществено значение за спора, а именно че гаражите не са съществували при отнемането на имота, построени са след отчуждаването на дворното място по реда на ЗОЕГПНС и представляват държавна собственост, което се установява от представените с молбата кадастрална скица на имота №26975/11.07.2013г., скица-проект №28444/24.07.2013г. и писмо №94-01-22163/20.08.2013г. на [община], ТД“П.“; че поради допусната грешка на данъчната администрация от 1998г. цената на иска към момента на предявяването му е била определена неправилно, което се установява от представеното с молбата писмо №94-01.211667/25.06.2013г. на директора на Дирекция МПДТР при [община]. Според молителя обстоятелството, че гаражите са строени след одържавяването на имота и преди влизане на ЗВСОНИ в сила /което обстоятелство счита, че не е било известно на съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска/ би променило извода на съда относно възможността процесното дворно място да бъде реституирано предвид цялостното му застрояване към момента на приемане на ЗВСОНИ и предвид обстоятелството, че имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден към този момент. Поддържа също така, че удостоверената от писмо №94-01-211667/25.06.2913г. грешка при издаване на данъчната оценка за имота към 1998г. има решаващо значение при определяне цената на иска и допускане до касационно обжалване. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответниците по молбата изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение №118/09.06.2014г. по настоящето дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане с оглед указанията, дадени с определение №356/21.05.2014г. по ч.гр.д.№1265/2014г. на Трето ГО на ВКС. Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. От съществено значение е следователно дали представените с молбата доказателства могат да установят осъществяването факти и обстоятелства, относими към разрешения с влязлото в сила решение спор, както и били ли са същите известни на съда при разрешаването му и могъл ли е молителят, полагайки дължимата грижа, да се снабди с доказателства за установяване на новооткритите обстоятелства преди приключване на съдебното дирене при разглеждането на спора по същество. В случая при разглеждане на делото от въззивния съд /в.гр.д.№193/2012г. по описа на Ямболския окръжен съд/ е изслушано заключение на СТЕ, изпълнено от в.л.Н. М., в което на стр.5 /лист 52 от гр.д.№193/2012г./ се съдържат данни за построените в имота гаражи, вкл. подадена през 1970г. молба за построяване на гараж и за съществуващ към 1963г. гараж, като вещото лице е приложило към експертизата и самата молба на К. П. Ш. с вх.№830/14.02.1970г., върху която е отбелязано издаването на позволително за строеж №99/17.02.1970г. Същите данни се съдържат и в представеното с молбата за отмяна писмо №94-01-22163/20.08.2013г. на [община], ТД“П.“. Поради това следва да се приеме, че твърдяното от молителя обстоятелство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК-данни за същото се съдържат в събраните по делото до приключване на съдебното дирене по в.гр.д.№193/2012г. доказателства. В изготвената от вещото лице М. скица са нанесени всички постройки в имота, поради което следва да се приеме, че към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска, видът и начинът на застрояване на имота са били известни на съда. Обстоятелството какви постройки са изградени в имота след неговото отчуждаване е било известно на съда при извършването на преценка за наличието на предпоставки за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, както и застрояването на имота към момента на влизане на този закон в сила. И доколкото производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънредно извънистанционно средство за контрол, само по себе си представянето на доказателства, които при разглеждане на спора от инстанцията по същество не са били представени, не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение, ако имащите значение за изхода на спора факти и обстоятелства са били установени с помощта на други доказателства и доказателствени средства. Правилността на правните изводи на съда досежно наличието на предпоставки за уважаване на предявения иск, в случая досежно наличието или липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗВСОНИ, не подлежи на контрол и преценка в производството по чл.303 и сл. ГПК. Дори да се приеме, че посочването на данните в експертното заключение и в приложените от вещото лице документи не представлява надлежно доказателство за релевантните обстоятелства, следва да се приеме, че след запознаването с експертизата молителят е имал възможност да издири и представи посочените от вещото лице доказателства и да ги представи своевременно пред съда, разглеждащ спора по същество. В проведеното на 25.09.2012г. открито съдебно заседание по в.гр.д.№193/2012г. обаче, молителят В. М. е присъствал, като е бил представляван и от ад.К., но нито е оспори експертизата, нито е правил доказателствени искания. Представените с молбата за отмяна доказателства, установяващи неправилното определяне на данъчната оценка на имота към датата на постъпване на исковата молба в съда не следва да бъдат обсъждани, тъй като в частта по подадената молба за отмяна на влязлото в сила определение №112/05.04.2013г. по гр.д.№1500/2013г. на Второ ГО на ВКС производството по настоящето дело е прекратено с определение №190/15.08.2017г. И тъй като представените с молбата писмени доказателства не установяват новообстоятелство, което да не е било известно на молителя, респ. за установяването на което да не е съществувала възможност при разглеждането на делото от инстанцията по същество, следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК и подадената от В. С. М. за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. С. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Ямбол, постановено на 22.10.2012г. по гр.д.№193/2012г. Решението е окончателно. Председател: Членове: