Р Е Ш Е Н И Е № 14 София 01.03.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 206/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт А. А., срещу въззивно решение от 26.10.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3517/2011 г. Решението е обжалвано в частите, с които е потвърдено решение от 14.12.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №38056/2010 г. за уважаване предявените от М. К. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ и е отменено първоинстанционното решение относно отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата над 6139 лв. до 6 439 лв. като на ищцата са присъдени още 300 лв., както и по отношение на деловодните разноски. Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „сътрудник продажби, зам. управител М. м.”, отдел „С.”, Дирекция „Директни продажби” и дисциплинарното и уволнение е незаконно, защото тя е секретар на национална синдикална организация „Евро волан – национален синдикат на транспорта” и закрилата и по чл.333, ал.3 КТ не е преодоляна. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. В нарушение на процесуалните правила е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Това е така, защото във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ са били изложени доводи само относно неправилния извод за налагане на дисциплинарното наказание извън двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ. След като първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ и в тази част решението не е обжалвано пред въззивния съд, то последният въобще не е следвало да разглежда този въпрос съобразно изричната разпоредба на чл. 269, изр.2 ГПК. В нарушение на материалния закон е прието, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Тя е член на ръководство на синдикат, защитаващ права на членове, чиято специфика на полагания труд, няма нищо общо с този на работниците в сферата на предоставяне на електронни съобщителни услуги. Ответницата М. К. П., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1103 от 22.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3517/2011 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това може ли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и при условие, че ищцата е член на ръководство на синдикат, защитаващ права на членове, чиято специфика на полагания труд, няма нищо общо с този на работниците в сферата на предоставяне на електронни съобщителни услуги. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №702 от 05.01.2011 г. по гр. дело №1036/2009 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение.От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, има изключения. Едно от тях е това, че съдът прилага императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. при решаването на делото по същество въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон. За да постанови правилно решение по съществото на спора въззивният съд трябва да извърши и съвкупна преценка на всички доказателства и доводи на страните, независимо дали жалбоподателят е имал интерес да ги въведе като основания за обжалване. С право на закрила по чл.333, ал.3 КТ при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. Във всички случаи обаче когато работник или служител е член на ръководен изборен орган на синдикат, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, който няма организационно – структурно звено в предприятието на работодателя, нито има връзка със специфика на полагания там труд, то той не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. В този смисъл е решение №667 от 15.11.2010 г. по гр. дело №63/2010 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд правилно е приел, че ищцата е работила при ответника като „сътрудник-продажби, зам. управител на М. м.”. В съответствие с посочените по-горе процесуалните правила е обсъдил доводите на ищцата за незаконност на дисциплинарното и уволнение поради това, че не е преодоляна закрилата и по чл.333, ал.3 КТ. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ уволнението трябва да бъде отменено като незаконно само на това основание без да бъде разглеждан трудовият спор по същество. В нарушение на материалния закон обаче е направен извод, че ищцата се е ползвала със закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Към момента на уволнението тя е била секретар на „Евро волан – национален синдикат на транспорта” с дейност за осигуряване синдикална защита на работещите като професионални шофьори. Този национален синдикат нито има структурно звено в предприятието на работодателя, нито има връзка със спецификата на полагания от ищцата труд. От свидетелските показания по делото се установява, че ищцата е извършила нарушението, за което е била уволнена дисциплинарно. На 21.02.2010 г. е причинила имуществени вреди на стойност 300 лв. вследствие умишлено регистриране на неверни данни в системата за отчитане на продажбите и приходите без реално да е извършена транзакция за плащане на услуги от клиент. От ищцата са поискани и получени писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Наказанието е наложено в двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, защото ищцата междувременно е ползвала отпуск за периода 05.04.2010 г. – 09.05.2010 г. По тези причини изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищата е осъществила соченото дисциплинарно нарушение. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежкото дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 538.78 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 26.10.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3517/2011 г. в обжалваните части и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. П., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 22 от 14.05.2010 г. за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник-продажби, зам. управител на М. м.” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 6 439 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА М. К. П., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 538.78 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.