Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр. София, 19.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от председателя ЛОЗАН ПАНОВ наказателно дело № 989/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба, подадена от повереника на частния тъжител и граждански ищец М. Г. Г. срещу нова присъда № 97 от 23.06.2016 г., постановена по ВНЧХД № 201/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС), с което е отменена присъда № 71 от 09.09.2015 г. на Районен съд – Велико Търново (ВТРС) по НЧХД № 2310/2014 г. С касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи във връзка с дадените от предходния състав на ВКС, разгледал делото, указания относно приложимия материален закон. Поддържа се, че последните не са изпълнени. Искането е за отмяна на обжалваната присъда и връщането на делото на ВТОС за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът на касатора Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Упълномощеният защитник на подсъдимия В. К. В. изразява становище, че обжалваната присъда е съобразена с дадените от предходния състав на ВКС указания, както и с практиката на ЕСПЧ, поради което моли същата да бъде оставена в сила, като претендира и разноски, направени в хода на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на постановената от ВТОС оправдателна присъда. . Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда, ВТРС е признал подсъдимия В. К. В. за виновен в това, че на 30.06.2014 г. в [населено място], в подадено писмено възражение по изп. дело № 286/2014 г. по описа на ЧСИ М. Г., рег. /№/ с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново, употребил унизителни за честта и достойнството на М. Г. изрази в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й – ЧСИ с рег./ №/ с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново, като я нарекъл „плашимирови”, „разгонилюдови” и „кръвопиец”, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 146, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от НК, чл. 36, чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК, го е осъдил на „глоба” в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, както и на „обществено порицание”, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на [населено място]. Със същата присъда ВТРС е признал за виновен В. К. В. и по обвинението в това, че на 30.06.2014 г. в [населено място], в подадено писмено възражение по изп. дело № 286/2014 г. по описа на ЧСИ М. Г., рег. / №/ с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново, разгласил позорни обстоятелства за М. Г. в качеството й на длъжностно лице по повод изпълнение на службата й – ЧСИ с рег. /№/ с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново, като я нарекъл „протеже на бизнесмени” и „корумпиран политик”, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 предл. 1, вр. с ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, чл. 36, чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК, го е осъдил на „глоба” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, както и на „обществено порицание”, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на [населено място]. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимия В. изтърпи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му със същата присъда, а именно - „глоба” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, към което е присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК наказанието „обществено порицание”, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на [населено място]. Подсъдимият В. К. В. е осъден да заплати на М. Г. Г. сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл.1, вр. с чл. 146, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният от тъжителката граждански иск до размера на 3 000.00 (три хиляди) лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С присъдата В. В. е осъден да заплати на М. Г. сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 148, ал. 2 предл. 1, вр. с ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск до размера на 7000.00 (седем хиляди) лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са възложени направените от М. Г. съдебни разноски за внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 512.00 лева (петстотин и дванадесет лева); сумата от 60.00 (шестдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове, както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Присъдата на ВТРС е била обект на въззивна проверка за първи път по ВНЧХД № 415/2015 г. на ВТОС, отменена е в осъдителната и част, като В. е признат за невиновен да е извършил посочените по-горе деяния. С новата присъда № 12 от 12.01.2015 г. ВТОС е отменил първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която са били уважени предявените граждански искове за обезщетение на неимуществени вреди. По жалба на частния тъжител и граждански ищец М. Г., обратната присъда на ВТОС е била проверена по реда на редовния триинстанционен контрол. С решение № 79 от 10.05.2016 г., постановено по НД № 302/2016 г., съставът на III н.о. на ВКС е отменил въззивната присъда само в частта относно оправдаването на подс. В. В. по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, осъществено посредством израза „кръвопиец”, както и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди вследствие на това деяние. При втората поред въззивна проверка, ВТОС е разгледал производството в посочената му от ВКС част, като е постановил сега обжалваната оправдателна присъда № 97 от 23.06.2016 г., с която подсъдимият В. е признат за невиновен да е извършил деянието по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, осъществено посредством израза „кръвопиец” и е отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени вследствие на същото деяние. Касационната жалба на М. Г. Г. е ОСНОВАТЕЛНА. Пределите на настоящата проверка са очертани от произнасянето на предходния състав на ВКС по НД № 302/2016 г. на III н.о. Видно от постановеното по същото дело решение № 79 от 10.05.2016 г. производството е върнато на въззивния съд за разглеждане само в частта, касаеща обидата, нанесена чрез инкриминирания израз „кръвопиец”, респективно в частта по присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на това деяние. Дадените от касационната инстанция указания за извършване на задълбочена преценка относно обидният характер на посочената дума и контекста, в който е употребена, не са изпълнени. Мотивите на въззивната присъда съдържат лаконични изводи за липса на съставомерност, базирани единствено на декларативно заявено от съда отсъствие на намерение у дееца да обиди тъжителката. Същевременно по делото не се спори, че подсъдимият е автор на инкриминирания израз, обективиран в подадено от него възражение и то по повод длъжностното качество на тъжителката, изпълнението на служебните и задължения и начина и работа по конкретно изпълнително дело. Именно това е контекстът, в който въззивната инстанция е следвало да обсъди употребената обидна дума, в какъвто смисъл са и дадените от ВКС и неизпълнени указания. Нещо повече, преди изясняването на въпроса за използването на думата „кръвопиец” по отношение на тъжителката, ВТОС е следвало да изясни значението и сама за себе си, като обоснове преценката си за наличие или отсъствие на обиден характер след исторически, граматически и тълковен анализ. Неизпълнението на задължителните съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК указания на върховната съдебна инстанция относно приложението на закона съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Тук следва да се отбележи, че съгл. нормата на чл. 124 от Конституцията на Република България Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Поради това посоченото по-горе решение, постановено по НД № 302/2016 г. на III н.о. е задължително както за ВТОС, така и за настоящия състав. При положение, че предходното касационно производство е инициирано по жалба на частния тъжител и граждански ищец Г. с идентични доводи за неправилно приложение на материалния закон, обсъдени от предишния състав и възприети като основателни, сега преповторените доводи няма как да получат различен от вече дадения с решение № 79 от 10.05.2016 г. отговор. Воден от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 97 от 23.06.2016 г., постановена по ВНЧХД № 201/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.