РЕШЕНИЕ № 60098 София, 12.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 27.09.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 427 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по молба на „Устрем“ ООД, ответник в арбитражното производство, за отмяна на арбитражно решение от 02.11.2020 г., постановено по в. а. д. № 128/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП. Отмяната се иска на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, чл. 47, ал. 1, т. 4 по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА се основава на твърдение за липса на арбитражно споразумение поради това, че договорът, въведен като основание на предявените пред АС искове и съдържащ и самата арбитражна клауза, не е подписан от представляващия дружеството. По чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА се твърди, че молителят не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство поради това, че не са му били изпратени писмените доказателства, посочени в исковата молба, не са представени ключови писмени доказателства, съответно представени в нечетлив вид, писмени доказателства на чужд език били преведени от служител на ищеца, а не от независим преводач, и накрая разпит на вещо лице е бил проведен в при временно отсъствие на упълномощения от молителя адвокат, който впоследствие не бил уведомен за дадените обяснения. Относно основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА се поддържа нищожност на арбитражното решение поради неарбитрируемост на спора, тъй като по процесния договор молителят има качеството на потребител. Ответникът по молбата, ищец в арбитражното производство, „ДЗУО“ ЕООД, оспорва молбата като неоснователна. Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното. Молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена от страна в арбитражното производство и в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (на 03.02.2021 г. при връчване на решението на 06.11.2020 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От писмените доказателства по арбитражното дело и неоспореното заключение на назначената в настоящото производство графическа експертиза се установяват следните обстоятелства. Арбитражното производство е започнало по искова молба на ответника, с която е бил предявен иск по чл. 79, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 582, ал. 1 ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответника като влогоприемател по сключен между страните договор от 25.06.2018 г. договор за влог на движими вещи. Арбитражна клауза се съдържа в чл. 21 от договора, съгласно който всички спорове между страните, произтичащи от този договор, се решават по споразумение, а при невъзможност – пред Арбитражния съд на БТПП. С този договор молителят е поел задължение срещу възнаграждение да съхранява в свой склад стока на ответника. За молителя договорът носи подписи на управителят В. Р.. От неоспореното заключение на графическата експертиза се установява, че подписите, положени върху представения на вещото лице оригинал на договора, в действителност не са били изпълнени от Р.. Исковата молба е била връчена на молителя на 15.10.2019 г. На 01.11.2019 г. същият е депозирал отговор с приложено към същото пълномощно за адв. Г. М. за защита по арбитражното дело, подписано от управителя Р.. С молба от 11.11.2019 г. ответникът е посочил и арбитър. На 05.12.2019 г. молителят е предявил срещу ответника и насрещни искове, приети за съвместно разглеждане. В първото арбитражно заседание молителят е бил представляван от упълномощения адвокат, който изрично е потвърдил, че е получил уведомление за заседанието, изразил е становище да се даде ход на делото, след което арбитражният съд е пристъпил към разглеждане на спора. В хода на арбитражното производство ответникът е оспорил твърденията и доказателствата на ищеца, представил е писмени доказателства, поставил е задачи на допуснатите пожаротехническа и икономическа експертизи, участвал е в разпитите на вещите лица, както и на посочените от ответника и от самия него свидетели. С оглед установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна. С оглед установеното с неоспореното експертно заключение, че подписите за влогоприемателя, положени върху изследвания от вещото лице оригинал на договора, във връзка с който е възникнал разгледаният от арбитража спор, не са изпълнени от посочения в договора управител на дружеството, следва да се приеме, че не е налице писмено арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1-2 ЗМТА. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗМТА възражението за некомпетентност на арбитражния съд, без значение причината за това, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. При пропускане на този срок без уважителни причини ответникът губи правото да се позовава на съответното основание за некомпетентност, като освен това, в хипотезите на липсващо или нищожно арбитражно споразумение, активното му участие в арбитражното производство, посредством депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, се приравнява на сключване на арбитражно споразумение - чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА. В настоящия случай ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, без в същия да е направил възражение за нищожност на арбитражното споразумение, с което възможността за това се е погасила съгласно чл. 20, ал. 1 ЗМТА. Независимо от това, ответникът е продължил да участва в производството, като чрез упълномощения адвокат е предприел всички действия от кръга на предвидените в чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА – явил се е в проведените арбитражни заседания, представил е доказателства, предявил е насрещен иск, като при това в нито един момент от производството, дори и след изтичането на срока за отговор на исковата молба, не е повдигнал въпроса за истинността на подписа върху процесния договор със съответното възражение за некомпетентност. Следователно арбитражното производство се е провело въз основа на арбитражно споразумение, постигнато при условията на чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА, поради което основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА не е налице. Не е налице и основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ГПК. На молителя е бил редовно връчен препис от исковата молба, с което същият е бил уведомен за започването на арбитражното производство. По същия начин е бил и надлежно уведомен за възможността да посочи арбитър, което право е упражнил своевременно. Не е бил лишен и от възможност за участие в производството, доколкото, при установеното по-горе, активно е участвал в производството, като е изразявал становища по твърденията и исканията на другата страна, ангажирал е доказателства, участвал е в проведените арбитражни заседания и е представил и писмени бележки по съществото на спора. Поради това молителят не е бил лишен от възможността да се защити в арбитражното производство, в която именно се изразява основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Изложените в тази насока обстоятелства – невръчване на писмени доказателства, нередовен превод на такива доказателства, провеждане на разпит на вещо лице в отсъствието на молителя – представляват оплаквания за допуснати от арбитражния съд процесуални нарушения, които обаче не се обхващат от основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА и не подлежат на контрол в производството за отмяна на арбитражното решение. Накрая, отсъства и поддържаното основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Нищожни са арбитражните решения, постановени по спорове, неподлежащи на решаване от арбитраж, каквито в частност са споровете, по които страна е потребител – чл. 19, ал. 1 ГПК. „Потребител“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП е физическо лице, което получава стоки/услуги, непредназначени за търговска/професионална дейност или сключва договор извън рамките на своята търговска/професионална дейност. В разглеждания случай молителят не е физическо лице, а търговско дружество, което е достатъчно да изключи възможността същият да бъде считан за потребител за целите на приложението на чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19, ал. 1 ГПК. Освен това процесният договор представлява и търговска сделка – чл. 1, ал. 1, т. 9 вр. 286, ал. 2 ТЗ и чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ, сключен между търговци и във връзка с упражняваната от тях търговска дейност (предвид липсата на твърдения и доказателства за липса на такава връзка в оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ), което изключва и критерия за липса на връзка с търговска/професионална дейност по § 13, т. 1 ЗЗП. С оглед вида на договора без значение са предходни отношения между страните във връзка със съхраняваните по договора стоки, в частност дали стоки от същия вид ответникът е продавал на молителя съобразно изложеното в молбата за отмяна. По изложените съображения предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства молителят дължи на ответника направените за производството разноски в размер на 5000 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение). Възражението на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото следва да се остави без уважение като неоснователно. С оглед цената на исковете минималният размер на възнаграждението, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 на ВАС, е 3192 лв., спрямо който заплатеният размер от 5000 лв. не е прекомерен при съобразяване на обема на релевантните за спора факти и предявените три самостоятелни основания за отмяна/нищожност на арбитражното решение. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отхвърля предявените от „Устрем“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Източна промишлена зона, срещу „ДЗУО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. “Цар Симеон“ № 226, искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 02.11.2020 г., постановено по в. а. д. № 128/2019 г. на Арбитражния съд при БТПП. Осъжда „Устрем“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Източна промишлена зона, да заплати на „ДЗУО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. “Цар Симеон“ № 226, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 5000 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: