О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 113     София, 01. 03. 2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на  осми февруари две хиляди и десета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                   ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                                               ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 501/2009 година.     Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от К. М. Д. ,чрез процесуалния й представител адв. Я, срещу въззивно определение № 784/13.05.2009 год. по ч.гр.д. № 380/2009 год. по описа на Окръжен съд - Б. , с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 17.03.2009 г. по гр.д. № 1876/2008 г. на Б. районен съд. Поддържа оплаквания за незаконосъобразност и неправилно приложение на процесуалния закон,довело до извода,че предявения ревандикационен иск е недопустим,тъй като спорът за собственост е решен със сила на пресъдено нещо. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос при какви условия и с какви доказателства следва да се установи,че спора е преклудиран поради силата на пресъдено нещо по предходно решение и по въпроса за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по съдебната делба. Моли за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответникът по частната жалба К. М. не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като прецени изложените аргументи в жалбата и данните по делото,ведно с доводите на страните,приема за установено следното: Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна,в срока по чл.275 ал.1 ГПК и срещу съдебен акт ,преграждащ развитието на делото. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа въпрос, който е относим към настоящия спор,поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да остави без уважение частната въззивна жалба Окръжен съд Б. е споделил изводите на първоинстанционния съд и е приел, че предявеният иск е недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо,тъй като с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ищцата – жалбоподател Д. върху процесния имот с пл. № 51,за който е отреден парцел **** в кв.37 по действащия план на с. С. и е отхвърлен искът за делба срещу праводателите на частния правоприемник К. М. – ответник в настоящето производство. А субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се простира и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните и е абсолютна процесуална пречка за повторно пререшаване на спора. Обжалваното определение е правилно. Въпросът, кой е носител на правото на собственост върху делбеният имот е преюдициален спор за делбения иск и по последния съдът се произнася освен за правото на собственост и за правото да се иска делба. За същия имот, спорът за собствеността, респективно съсобствеността не може да се пререшава в последващия процес за ревандикиране на съществуващия имот между същите страни, в настоящия случай срещу частния правоприемник К. М. на ответниците в делбения процес. Защото с влязлото в сила решение, искът за собственост на делбения имот е решен, като този иск е отхвърлен. Както се посочи вече, решението е влязло в сила и по този начин в отношенията между страните във връзка със съсобствеността на имота е създадена сила на пресъдено нещо. Спорът за собствеността на процесния имот,идентичен с делбения имот по силата на чл. 299 ГПК не може да бъде пререшаван.По въпроса за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо липсва колебание в съдебната практика и изводите на въззивния съд са съобразени с нея. Поставеният въпрос за доказателствените средства би бил актуален,но в случая е безспорно ,че по същия спор е налице сила на пресъдено нещо. С оглед изложеното обжалваното определение ,като правилно , следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.278 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,     О П Р Е Д Е Л И:     ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 784/13.05.2009 год. по ч.гр.д. № 380/2009 год. по описа на Окръжен съд - Б. при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 784/13.05.2009 год. по ч.гр.д. № 380/2009 год. по описа на Окръжен съд - Б. . Определението е окончателно.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: