Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                            № 236                                  гр.София, 01 юли 2009 год.                            В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕРОНИКА ИМОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:    ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                СЕВДАЛИН МАВРОВ   При участието на прокурора МАДЛЕН ВЕЛИНОВА секретаря  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 234/2009 год.   Производството е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимия Н. Г. Г. срещу присъда по внохд№69/2009 год. на Софийския апелативен съд . В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 НПК, без конкретни доводи. В допълнението към жалбата , подадено в срока по чл.351, ал.3 НПК, са развити следните доводи: съдът не е отговорил на възраженията на защитата по противоречивите фактически данни, съдържащи се в показанията на свидетелите относно индивидуалните белези на дееца, липсата на конкретни възприятия у свид. П. за идентичността на дееца; присъдата почива на предположения относно авторството на деянието ; нарушен е чл.303, ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата или оправдаване по обвинението. В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Н. Г. Г. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат И назначен от съда за служебен защитник на подсъдимия по чл.94, ал.1,т.7 НПК. Защитата поддържа жалбата. Намира за незаконосъобразни изводите на съда които се основават само на показанията на пострадалата свид. Петрова, която е заинтересована от изхода на делото. Частната обвинителка и гражданска ищца Е. П. се явява лично и моли жалбата да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, защото няма нарушение на процесуалните правила по събиране и проверка на доказателствата, а присъдата се основава на несъмнено доказано обвинение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Касационната жалба на подсъдимия Н. Г. Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. С новата въззивна присъда №16/04.03.09 год. по внохд№69/09 год. на Софийския апелативен съд е отменена присъда №17/16.10.08 год. по нохд№773/08 год. на Софийския градски съд и вместо нея е постановено : подсъдимият Н е признат за виновен в това , че на 07.06.07 год. в около 7,30 часа в гр. С., кв.”Триъгълника” , е отнел от владението на Е. П. чужди движими вещи на стойност 162,20 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1,т.4,вр. с чл.198, ал.1,б.”б” НК, вр. с чл.29, ал.1,б.”а” НК и чл.54 НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода като е оправдан по обвинението вр. с чл.29, ал.1,б.”б” НК при режим на изтърпяване наказанието “строг” съгласно чл.47, ал.1,б.”б” ЗИН. Приложени са и чл.59 и чл.189, ал.3 НПК със зачитане срока на предварителното задържане на подсъдимия и с присъждане разноските по делото. Първостепенната присъда е потвърдена в гражданската част, поради липса на жалба от частната обвинителна и гражданска ищца срещу гражданско-отхвърлителната й част. Не са нарушени процесуални правила при събирането и оценката на доказателствените средства. В изпълнение на задълженията си САС е извършил свой собствен анализ на събраните от първостепенния съд гласни и писмени доказателствени средства и е направил нови фактически констатации и правни изводи, въз основа на тях, които са различни от първостепенните. Спорните въпроси в тази инстанция са отнесени до авторството на деянието , по което са и съществените различия в изводите на съдилищата. Въззивният съд е изяснил твърде обстойно и убедително внесените сериозни съмнения в законосъобразността на извършеното процесуалноследствено действие – разпознаване, при което подсъдимият е бил представен за разпознаване от пострадалата свид. Павлова. Трябва да се сподели като правилна оценката на съда на протокола за разпознаване, който основателно е изключен от доказателствените средства по делото, поради допуснатото от разследващите органи при събирането му, неотстранимо нарушение на чл.171, ал.2 НПК . Разпознаваният не е бил съпоставен с други три или повече, сходни по външност нему лица. Споделя се подходът на САС ,в този случай, да подложи на нова оценка и анализ показанията на пострадалата, които са източник на ценна информация за събитието – предмет на доказване / спр. чл.102 ,т.1 и т.2НПК/ както и за проверката им за достоверност с останалите гласни и писмени доказателствени средства, каквито са показанията на свидетеля К на останалите свидетели. Съдът убедително е мотивирал достоверността на показанията на свид. Павлова. Обосновал е изводите за достоверността им с фактическите данни, установени по делото, че П. е била лице в лице с извършителя на деянието и го е видяла. Оказаната от нея съпротива и е дала достатъчно време, за да го възприеме лице в лице. Описаните в показанията й индивидуални белези на дееца, в достатъчна степен го идентифицират с белезите на личността на подсъдимия. Посочила е пола , възрастта, цвета на косата му - гарваново черна, слабото телосложение и формата на очите. Сравнителната оценка от свидетелката за външния вид на дееца в ситуацията на местоизвършване на деянието и описанието от нея за вида му в съдебната зала / посочен от нея като по-неугледен ,с по-дълга коса, сравнен с момента на деянието/ основателно е използвана от съда като още един логически способ за проверка на достоверността на показанията й. Съдът се е уверил в в способността й за сравнителен анализ на фактите, настъпили в различни моменти в действителността, а оттам и като цяло - за възможността да ги запаметява и отразява критично и вярно. Достоверността на показанията на пострадалата е проверена и с показанията на свид. Крумов, който непосредствено е възприел поведението на дееца и на жертвата, след грабежа, независимо , че не е могъл да го възприеме в лице, за да го индивидуализира, но потвърждава установеното от П. за механизма на деянието, реакцията и, възприятията й по отношение индивидуализиращите го белези. Обследвайки достоверността на показанията на тримата свидетели Г. , Ф. и И. , САС ги е приел за достоверни само относно еднозначно твърдяното от тях, че подсъдимият е бил в гр. С. на 04.06.07 год., поради рожден ден на детето на свид. Иванова, но не и за убедителни , поради противоречивостта им , че на 07.06 с.г. /в деня и часа на деянието/ той да е бил в гр. С., поради което аргументирано не им е дадена вяра. В тази насока съдът е изпълнил и задължението си по чл.339,ал.3, НК, вр. с чл.305, ал.3 НПК. Макар в жалбата да се изтъкват нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието ,няма никакви доводи в подкрепа на тези касационни основания. От проверката се установява, че констатациите за деянието и авторството от подсъдимия, са фактически данни, които правилно са подведени под признаците на състава по 199, ал.1,т.4,вр. с чл.198, ал.1,вр. с чл.29, ал.1,б.”а” НК. Изяснени са всички обективни и субективни признаци на състава. Деянието е осъществено чрез принуда – със сила , използвана от подсъдимия за отнемане на чантата от владението на Павлова. Принудата под инкриминираната й форма е използвана като средство за преодоляване на съпротивата на пострадалата при отнемането на вещта от владението й, против нейната воля. Изяснени са вида и формата на вината – пряк умисъл . Изяснено е правното положение на подсъдимия , който е извършил деянието, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК/ спр.осъждан е по нохд№1801/02г. на СРС и по нохд№3160/05 год. на СГС за деяние в реална съвкупност/. Наказанието е съответно на предвиденото в закона . То е към минимума на санкцията в състава като са отчетени по чл.54 НК всички индивидуализиращи вината на подсъдимия обстоятелства, с превес на смекчаващите. При тези изводи няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила на основание чл.354, ал.1 ,т.1 НПК, поради което ВКС на РБ   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №16/04.03.09 год. по внохд№69/09 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД .   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :