О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 172 гр. София, 15.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1604/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6508/17.03.2022 г. на Р. Д. Н. срещу определение № 790/24.02.2022 г. по в.гр. д № 3042/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което на основание чл. 248 ГПК съдът е допълнил определение № 257/20.01.2022 г. по в. гр. д. № 3042/2021 г. на Окръжен съд - Варна, като е осъдил Р. Д. Н. да заплати на К. Б. А. сумата от 300 лева, представляваща сторени пред Окръжен съд - Варна съдебни разноски. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че разноски не следва да се присъждат самостоятелно, тъй като настоящото частно производство не е приключващо по смисъла на чл. 81 ГПК. Ищцата не е станала причина за извършването на разходи за защита, тъй като същата е посочила всички факти за наличието на друго приключило исково производство. Съдът е следвало да прекрати производството по делото още преди размяната на книжа. В този случай ищцата би подала частна жалба, без ответната страна да се въвлича в процеса и да извършва съдебни разноски. Посочва, че разноски се присъждат при произнасяне на съда с акт по съществото на спора, какъвто не е налице. Предвид изложеното, моли определението да бъде отменено. К. Б. А. е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че в конкретния случай, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна. До постановяване на определението, с което приключва делото пред Окръжен съд - Варна, ответникът е представляван от адвокат и е заплатил уговореното възнаграждение. Неоснователен е доводът на ищцата, че в полза на ответника не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като първоинстанционният съд е трябвало да прекрати производството по делото преди размяната на книжа. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на разноски в частното производството по обжалване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК следва, че актът, който приключва производството на всяка инстанция е акт, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая /в този смисъл - определение № 33/23.01.2020 г. по ч. гр. д. № 3601/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о./. По арг. от чл. 81 ГПК - първоинстанционното определение е обжалвано пред въззивния съд и тази инстанция го е потвърдила с определение, в което се дължи произнасяне и за разноските, като същите могат да се заявят за присъждане с молба по чл. 248 ГПК. Правилно Окръжен съд - Варна е приел за неотносим доводът, че Районен съд - Варна е прекратил производството по делото след размяната на книжа, което е довело до неоснователно осъждане на ищцата да заплати в полза на ответника сторените от него съдебни разноски, тъй като в случая искането е направено за разноски в производството пред въззивната инстанция. Следва да се посочи, че процесуалните норми, относими към задълженията на съда служебно да следи за допустимостта на образуваното пред него производство във всеки един момент от развитието му, са напълно ясни и не пораждат необходимост да бъдат тълкувани с цел точното им прилагане. Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, както и в производството, образувано по частна жалба срещу определението за прекратяване. В тези случаи основанието за прекратяването е без значение. След като ответникът е получил препис от исковата молба и извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /в този смисъл - определение № 745/19.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5032/2015 г. на ВКС, ІV г. о./. В случая Районен съд - Варна е постановил определение за прекратяване на производството по делото след връчване на препис от исковата молба на ответника. Първоинстанционното определение е обжалвано пред Окръжен съд - Варна, който е потвърдил обжалваното определение. Ответникът е доказал извършването на претендираните от него съдебни разноски във въззивната инстанция. Ето защо, на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК същите е следвало да му бъдат присъдени. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 790/24.02.2022 г. по в.гр. д № 3042/2021 г. на Окръжен съд - Варна Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.