Р Е Ш Е Н И Е № 48 С. 25.03.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав : П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3944 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Ю. Х. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. и от В. К. М. и С. И. М. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. против въззивно решение № 424 от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 2522 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд. С определение № 994 от 2.11.2015г. е допуснато касационно обжалване само по жалбата на В. К. М. и С. И. М., на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: Длъжен ли е съда да се произнесе по своевременно направено възражение за давност, за който е констатирано противоречие с приетото в решения № 111 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпили са писмени становища от процесуалния представител на касаторите, с което се поддържа жалбата и се иска решаване на въпроса по същество с отхвърляне на исковете поради погасяването им по давност и от ответника, с което се иска връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или решаване на въпроса по същество с прогласяване за нищожна на процесната сделка. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Безспорно е по делото, че на 15.12.2008г. с н.а. № 92 т.ІV рег.№ 26341 д.№629/2008г. настоящите касатори В. К. М. и С. И. М. са продали на Ю. Х. П., за сумата 10 414.30лв., недвижим имот, описан в нотариалния акт като: „таванско ателие, находящо се на шестия етаж, в подпокривното пространство на жилищна сграда в [населено място] [улица] със самостоятелен санитарен възел с обща площ от 15.43кв.м.” По делото е установено, че така описаният имот нито към момента на продажбата, нито понастоящем има статут на ателие, както и че в него няма самостоятелен санитарен възел и не е възможно, поради законови забрани, да се снабди с ток, вода и санитарен възел. На 2.12.2011г. купувачът е предявил иск, с който е претендирал разваляне на договора и връщане на платеното по него. Този иск първата инстанция е квалифицирала като такъв по чл.195, във вр.чл.193 ЗЗД, за разваляне на договора и връщане на цената, заедно с разноските по продажбата/и го е отхвърлила като погасен по давност/, а въззивната го е квалифицирала по чл.87 ал.3 ЗЗД, като е уважила искането за разваляне на договора поради пълно неизпълнение и е осъдила ответниците да заплатят продажната цена от 10 414.30лв., ведно с 480лв., разноски по продажбата, а останалите претенции е отхвърлила като неоснователни. Своевременно -с отговора по чл.131 ГПК, ответниците са направили възражение за погасяване на иска по давност, като са се позовали на нормата на чл.197 ЗЗД. Тезата си за изтичане на едногодишния срок, считано от предаване на вещта /в случая датата на продажбата/ са обосновали с факта, че в исковата молба ищецът не е твърдял премълчаване на недостатъци от продавача, а че е знаел за същите, но умишлено е бил подведен за значението им и прогнозите, че е възможно да бъдат отстранени. С постановеният въззивен акт, съдът е приел за недоказано ответниците да са знаели за недостатъци на вещта и умишлено да са въвели в заблуждение купувача. Уважил е иска с правно основание чл.87 ЗЗД с мотива, че ищецът е изправна страна по сключения договор за продажба /тъй като е заплатил договорената цена от 10 414.30лв. в посочения срок/, а неизправна страна са ответниците, които са изпълнили различно от дължимото и е осъдил продавачите да върнат получената от тях цена, в размера посочен в нотариалния акт. За горницата /цената, по сключения предварителен договор/ съдът е отхвърлил иска като недоказан. Присъдил е в полза на ищеца и направените по продажбата разноски. Исковете му за вреди е отхвърлил като недоказани. В. съд обаче не е разгледал и не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла давност. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното: Д. срок е определеният по продължителност от закона срок, през течение на който, ако носителят на дадено субективно право не го упражни, това право се погасява. В зависимост от вида и характера на иска, законодателят е предвидил различни давностни срокове. Съгласно чл.197 ал.1 ЗЗД - исковете на купувача по чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижимия имот. Срокът тече от предаване на вещта и изтича в определения от закона момент. Правото на иск по чл.87 ал.3 ЗЗД се погасява с изтичане на общата петгодишна давност. Съгласно решение № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС - съдът дължи произнасяне по всички въведени в предмета на делото възражения срещу съдебно предявеното вземане на ищеца, които са от значение за изхода от спора. Доколкото възражението за погасяване на правото по давност засяга възможността да се предяви претенцията, непроизнасянето по него от страна на съда при разглеждане на спора по същество, съставлява процесуално нарушение. Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос и липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по своевременно направеното от ответната страна възражение за погасяване на правото на иск по давност, настоящият съдебен състав следва - по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и връщане на делото не е необходимо, да разгледа същото. Размерът на давностния срок зависи от квалификацията на предявения иск. В определението си по допускане, настоящият съдебен състав вече посочи, че – с оглед наведените от ищеца основания в исковата молба - възприема определената от въззивния съд квалификация на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД /чийто предмет на доказване е идентичен с този по чл.195 ЗЗД - сключен договор, изпълнение на задължението от ищеца и неизпълнение на поетото от ответната страна задължение в срок, с разликата, че не се налага установяване на недостатъци на вещта и различие в давносният срок за предявяване на двата иска/. За същия е приложима общата петгодишна давност, която в случая - считано от датата на продажбата 15.12.2008г. не е изтекла до предявяване на иска на 2.12.2011г. Искът е основателен, защото по сключеният между страните договор, ищецът е изправната страна, тъй като е платил уговорената цена, а ответниците са неизправна, защото вместо да прехвърлят собствеността върху договореното ателие със санитарен възел, са изпълнили различно от дължимото. Това изпълнение е равно на пълно неизпълнение, защото прехвърленият обект, според заключението на приетата пред въззивния съд експертиза може да бъде определен като складово таванско помещение, но не и като ателие и с оглед статута и местоположението му – не е възможно водоснабдяването и електрифицирането му, както и изграждането на санитарен възел. Съдът дължи произнасяне по всички изложени в касационната жалба основания. Освен възражението за давност, останалите са свързани с правната квалификация на иска. К. считат въззивният акт за недопустим поради произнасяне по непредявен иск и евентуално за неправилен поради дадената квалификация на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, вместо по чл.195 ЗЗД, който – според касатора - следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и поради неизпълнение на задължението, формулирано с т.2 от ТР № 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС, от въззивния съд да даде указание за подлежащите на доказване факти. Съгласно цитираната т.2 – при хипотеза като настоящата, в която въззивният съд е преценил, че дадена от първоинстанционния квалификация на предявения иск е неправилна, той дължи служебно /без да е сезиран с такова искане/ да обезпечи правилното приложение само на императивен материален закон и то когато на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. В настоящия случай – приложима императивна материално права норма няма и идентичността на подлежащите на установяване факти при исковете по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.195 ЗЗД –води до извод, че на страните не са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти от първоинстанционния съд. В. съд не е бил длъжен да дава нови указания на страните и подобно нарушение не е допуснал, тъй като страните не са били лишени от възможност да предприемат процесуални действия във връзка със събиране на доказателства. Възражението, че в случая релевантното за състава на чл.87 ал.3 ЗЗД виновно неизпълнение на задълженията от страна на продавачите не е твърдяно от купувача и доказателства за такова не са ангажирани, не може да бъде споделено. Когато по делото е безспорно установено, че продавачите са продали имот - в случая ателие, което не отговаря на изискуемите се изисквания за такова, не са необходими други доказателства, характеризиращи поведението на продавачите като виновно. Постановеният въззивен акт не е недопустим, тъй като не е налице произнасяне по непредявен иск. С. искане на ищеца е за разваляне на договора и връщане на платеното по него и по него съдът се е произнесъл. Поради съвпадане като краен резултат на изводите на настоящия състав с тези на въззивния съд, неговия акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 424 от 11.03.2015г. по в.гр.д.№ 2522 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.