4 Р Е Ш Е Н И Е №.195 София.26.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА Б. Й. при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова т.дело № 199/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. В. – временен синдик на „Т. С. И.” ЕООД, гр.София, срещу решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 1982/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„д” въззивен състав, с което след частична отмяна на решение от 17.03.2008 г. по гр.д.№ 11375/2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 57 състав, „Т. С. И.” ЕООД е осъдено да заплати на „Н.” ЕООД сумата 4 950 лева, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща стойност на извършени услуги със строителна механизация по фактура № 194/25.01.2006 г., ведно със законната лихва от 17.05.2006 г. и 102.98 лв. разноски по делото. С определение № 348 от 11.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението с оглед вероятната му недопустимост, предвид данните за въззивно разглеждане на спора след настъпило по силата на чл.637, ал.1 ТЗ спиране на делото - с откриване на производство по несъстоятелност на „Т. С. И.” ЕООД с решение от 08.07.2009 г. по т.д.№ 1280/2008 г. на СГС, Т. отделение, обявено в търговския регистър на 22.07.2009 год. В жалбата се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, с оглед разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В подкрепа на оплакването за недопустимост на решението, касаторът се позовава на посоченото по-горе съдебно решение, с което е обявена неплатежоспособността на „Т. С. И.” ЕООД, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първото събрание на кредиторите. Посоченото решение е обявено в търговския регистър на 22.07.2009 г. – преди въззивното съдебно заседание по настоящото дело, съответно преди постановяване на обжалваното решение. Твърди се, че неприлагайки императивната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт и затова е налице основание да допускане на касационното обжалване. От друга страна, се поддържат и касационни доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, свързана с приложението на посочената разпоредба от ТЗ. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд, позовавайки се на вписвания в счетоводните книги и на двете дружества, е приел за доказано наличието на валиден договор, по силата на който „Н. – 99-Чакърова” ЕООД е извършило услуги със строителна механизация по фактура № 194/25.01.2006 г., но същите не са били заплатени от възложителя. По отношение изискуемостта на вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД и отчитайки момента на изпадане на длъжника в забава, решаващият състав е уважил акцесорния иск по чл.86 ЗЗД от подаване на исковата молба, а не от датата на издаване на фактурата. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради което не следва да се произнася по инвокираните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Въззивното производство пред Софийски градски съд е било образувано по жалба на ищцовото дружество – „Н.” ЕООД срещу решението на първостепенния съд в отхвърлителните части по обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. След настъпване на деволутивния ефект, но преди насроченото за 14.10.2009 г. открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото, по отношение на ответното дружество – „Т. С. И.” ЕООД, гр.София е открито производство по несъстоятелност. В този смисъл е представеното с касационната жалба решение от 08.07.2009 г. по т.д.№ 1280/2008 г. на СГС, Т. отделение,VІ-1 състав, надлежно обявено в търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, като именно от този момент въз основа на императивната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ е настъпило спиране на висящото пред СГС въззивно производство, имащо за предмет имуществени претенции на ищеца, основани на твърдяно неизпълнение на търговска сделка. Независимо от непредставянето на доказателства, установяващи настъпване на предвидения в чл.637, ал.1 ТЗ факт, в изпълнение на задълженията си по чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, въззивният съд е следвало да извърши служебна проверка в търговския регистър дали не е настъпило спиране на делото по силата на закона. При констатиране на такъв факт, е следвало да се преустановят временно процесуалните действия, насочени към разглеждане и решаване на делото по същество. Неизпълнявайки това свое задължение, решаващият състав е предприел разглеждане на спора по същество и незачитайки последиците от спирането на делото, е постановил недопустим съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили в обжалваните части, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед зачитане на настъпилото спиране на делото по силата на закона. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 1982/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„д” въззивен състав, с което след частична отмяна на решение от 17.03.2008 г. по гр.д.№ 11375/2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 57 състав, „Т. С. И.” ЕООД е осъдено да заплати на „Н.” ЕООД сумата 4 950 лева, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща стойност на извършени услуги със строителна механизация по фактура № 194/25.01.2006 г., ведно със законната лихва от 17.05.2006 г. и 102.98 лв. разноски по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: