6 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 607/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр.София, 10.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 607/2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К. и С. С. К.-двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат К.К. от АК-Б. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 20.11.2008 год. по гр.дело № 366/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Дупнишкия районен съд от 01.04.2008 год. по гр.дело № 1457/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори срещу Н. Т. П. и Н. А. П.-двамата от [населено място] иск по чл.155, ал.2 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците в качеството им на съзадължени лица /поръчители и ипотекарни длъжници/ за чужд дълг по договор за банков кредит да заплатят на всеки един от ищците припадащата им се част от главницата в размер на 4 325 лева, представляваща ¼ от размера на погасения от ищците дълг от 34 613,90 лева ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД – по 1 700 лева за всеки от тях за периода от плащането на дълга 12.09.2003 год. до предявяването на иска пред съда. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в противоречие с данните по делото и разпоредбите на чл.145, чл.146 и чл.155, ал.2 ЗЗД съдът е приел, че с цедиране на обезпеченото вземане от банката на ответника Н. П. е настъпило сливане на качествата му на кредитор с тези на поръчител и ипотекарен длъжник по учредената от страните ипотека, обезпечаваща кредита на търговското дружество [фирма]. Погрешен, според касатора, се явява и направения в решението краен извод, че изплащането на целия дълг от ищеца К. в изпълнителното производство не поражда регресни права към останалите поръчители и ипотекарни длъжници, тъй като с извършената цесия ипотеката, обезпечаваща процесното вземане била прекратена по отношение на ответниците. Ответниците по касационната жалба Н. Т. П. и Н. А. П.-двамата от [населено място] не вземат становище по основателността на направените оплаквания. С определение № 446/13.07.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивото решение за произнасяне по следните материалноправни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора и са свързани с приложението на чл.155, ал.2 ЗЗД, а именно: с цедиране на обезпеченото вземане от банката-кредитор на един от поръчителите, отпада ли задължението му на поръчител по дълга и качеството на ипотекарен длъжник по учредената ипотека за обезпечаването на този дълг и в тази връзка – погасяват ли се регресните права на изплатилия целият дълг друг поръчител към останалите поръчители/ипотекарни длъжници/, в т.ч. и към този, придобил вземането. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на обжалваното решение във връзка с поставените материалноправни и процесуални въпроси, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Касационната жалба е основателна. Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори иск по чл.155, ал.2 ЗЗД. По делото е безспорно установено, че ищците и ответниците в качеството на съсобственици с по ¼ ид.част от недвижим имот, подробно индивидуализиран в нот.акт № 98, т.1, рег.№ 774, дело № 120/2000 год., са станали ипотекарни длъжници и поръчители на чужд дълг по договор за банков кредит, сключен на 16.06.2000 год. между Националната банка на Гърция и [фирма], понастоящем [фирма]/в ликвидация/. За обезпечаване на вземането страните по делото учредяват договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот. Установено е също, че с договор за цесия от 24.04.2001 год. банката-цедент прехвърля възмездно своето вземане по кредита на ответника Н. П., който за удовлетворяване на вземането в рамките на образуваното срещу дружеството-длъжник и ипотекарните длъжници и поръчители С. и В. К. изпълнително дело № ІІ-260/2002 год. по описа на СИС при РС-Дупница е насочил принудително изпълнение върху собствените им идеални части от ипотекирания имот, обезпечаващ вземането. Безспорно е, че на 12.09.2003 год. ипотекарният длъжник и поръчител С. К. е изплатил целия дълг по кредита, като е превел по сметката на съдия-изпълнителя сумата 34 613,90 лева за удовлетворяване вземането на взискателя по изп.дело. Няма спор, че посочените средства представляват съпружеска имуществена общност на двамата ищци. При тези фактически данни, оставяйки в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че въпреки погасяването на целия дълг на [фирма] от ищците, те не могат да претендират от ответниците припадащата им се част от задължението, тъй като с извършената цесия са погасени както учредената от тях договорна ипотека за принадлежащата им ид.част от процесния имот, така и договорите им за поръчителство поради сливането в един правен субект /този на ответника Н. П./ на качествата кредитор и поръчител по дълга и поглъщане на ипотеката. При тези фактическа данни становището на настоящия съдебен състав по поставените материалноправни и процесуални въпроси е следното: Погрешен е решаващия извод на въззивния съд, че с извършената цесия от банката-кредитор са погасени както задълженията на поръчителите, така и учредената от тях договорна ипотека, обезпечаващи задължението на дружеството-кредитополучател по договора за банков кредит. Това е така, защото поначало поръчителството има акцесорен характер, то е функция на друг-главен дълг и се прекратява с погасяването на главното задължение – чрез изпълнението му или други равностойни на изпълнението погасителни способи. Цедирането на вземането по договора за кредит има за последица смяна на кредитора по този дълг, но не води до погасяването му, тъй като задължението на кредитополучателя не е изпълнено. Не се погасяват и обезпеченията на поръчителите по дълга, както и учредената от ищците и ответниците договорна ипотека върху съсобствения им недвижим имот, които отговарят за този дълг всеки в рамките на своята ¼ ид.част . Ипотечното право е акцесорно право, което осигурява кредитора срещу неизпълнение на главния дълг и затова ипотеката се прекратява с погасяването на главния дълг. Н. характер на ипотеката изисква за да се прекрати тя, обезпеченото вземане да се погаси изцяло. В противен случай ипотеката продължава да обезпечава непогасената част от вземането. В тази връзка, с оглед данните по делото, придобивайки вземането на банката срещу [фирма] от страна на ответника Н. П., не отпада качеството му на поръчител и ипотекарен длъжник, тъй като главният дълг продължава да съществува. Не е налице сливане в едно лице качествата на кредитор и ипотекарен длъжник, тъй като ответникът не е едноличен собственик на целия недвижим имот. Едва с изплащането на целия дълг от един от поръчителите в рамките на образуваното изпълнително дело дългът се погасява, като отпадат и задълженията по договора за поръчителство. От този момент изпълнилият поръчител встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу останалите поръчители /ипотекарни длъжници/ до размера на припадащата се част от дълга за всеки един от тях. По изложените съображения, предвид отговора на поставените материалноправни и процесуални въпроси и с оглед конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд, довели до неправилност на решението, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците-касатори искове по чл.155, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1, пр.второ ГПК и делото решено по същество от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Решавайки спора по същество въз основа на събраните по делото доказателства, отговорите на поставените правни въпроси и изложените вече съображения съставът на ВКС приема, че изпълнилият поръчител/ипотекарен длъжник/ изплатил целия дълг се суброгира в правата на удовлетворения кредитор придобил вземането и има регресни права срещу останалите поръчители /учредили ипотека върху съсобствения имот за обезпечаване на вземането/ до размера на припадащите им се части от общия дълг. Това е така, защото във вътрешните си отношения съпоръчителите отговарят всеки за своя дял – аргумент от чл.145 ЗЗД. Както вече беше посочено, по делото е безспорно установено, че в образуваното срещу [фирма] и ипотекарните длъжници-поръчители С. и В. К. изп.дело № ІІ-260/2002 год. на СИС при РС-Дупница, С. К. е внесъл по сметката на съдебния изпълнител сумата 34 613,90 лева за погасяване целия дълг на дружеството. Видно от представената по делото декларация средствата, с които е изпълнено задължението са СИО на двамата съпрузи-ищци в настоящото производство. При това положение, суброгирайки се в правата на кредитора, за тях възниква регресно вземане към останалите двама съпоръчители /ипотекарни длъжници/ в размер на 8 653,48 лева за всеки един от двамата ответници, които на основание чл.155, ал.2 ЗЗД следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Основателни са и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочените главници, считано от 21.12.2004 год. – датата на отправената нотариална покана до 26.09.2006 год. – датата на постъпване на исковата молба в съда в размер на 1 899,13 лева за всеки един от ответниците, като се отхвърлят за разликата до предявения размер – 3 400 лева. При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от ответниците дължи на ищците и по 668 лева съдебни разноски за всички инстанции, изчислени по компенсация съобразно уважената част от исковете. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.второ ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 20.11.2008 год. по гр.дело № 366/2008 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН] и В. К. К., ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място], [улица] сумата 8 653,48/осем хиляди шестстотин петдесет и три лв.+ 0,48/лева, представляваща припадаща се част от изплатен чужд дълг, законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2006 год. до окончателното й изплащане; сумата 1 899,13/хиляда осемстотин деветдесет и девет лв.+0,13/лева – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 21.12.2004 год. до 26.09.2006 год., както и 668/шестстотин шестдесет и осем/лева съдебни разноски за всички инстанции. ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. К. и В. К. К.-двамата от [населено място], предявен срещу Н. Т. П. от [населено място] за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до предявения размер от 3 400 лева. ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН] и В. К. К., ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място], [улица] сумата 8 653,48/осем хиляди шестстотин петдесет и три лв.+ 0,48/лева, представляваща припадаща се част от изплатен чужд дълг, законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2006 год. до окончателното й изплащане; сумата 1 899,13/хиляда осемстотин деветдесет и девет лв.+0,13/лева – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 21.12.2004 год. до 26.09.2006 год., както и 668/шестстотин шестдесет и сем/лева съдебни разноски за всички инстанции. ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. К. и В. К. К. – двамата от [населено място], предявен срещу Н. А. П. от [населено място] за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до предявения размер от 3 400 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: