Р Е Ш Е Н И Е № 587 гр. София, 04.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2085 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Г. И. З. за възобновяване на нохд № 6775 / 2012 г. по описа на Варненския районен съд. В искането се сочи, че по делото е постановена присъда в нарушение на материалния и процесуалния закон . Оплакването за съществени нарушения на процесуалния закон се обосновава с несъответствие на въззивното решение на изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК, като се акцентира върху допуснатото от двете инстанции нарушение на чл.281, ал.8 от НПК и немотивираното кредитиране на непроверени и неубедителни свидетелски показания. Неправилно приложение на закона жалбоподателят съзира в незаконосъобразния извод за съставомерно по повдигнатите обвинения поведение на осъдения. В заключение се настоява за възобновяване на делото, отмяна на потвърдената от въззивната инстанция присъда и оправдаване на подсъдимия или , алтернативно - за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането с аргументи за несъстоятелност на направените доводи срещу атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Варненският районен съд с присъда № 175 от 29.04.2013 г. по нохд № 6775/2012 г. признал подсъдимия Г. И. З. за виновен в това , че 1. през периода месец октомври 2007 г. – месец декември 2007 г. в гр.В., се съвкупил с Г. А. Й., като я принудил към това чрез използване на материалната й зависимост към него, поради което и на основание чл. 153, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. 2. на неустановена дата през втората половина на 2008 г., в гр.В., извършил блудствени действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесет години – Н. И. И., на дванадесет години, поради което и на основание чл.149, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. 3. на неустановена дата през пролетта на 2010 г. в гр. В. извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесет години – Н. И. И. , на четиринадесет години чрез използване на сила, поради което и на основание чл. 150, ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия за трите деяния в размер на най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Варненският окръжен съд с решение № 247 от 24.09.2013 г. по внохд № 694/2013 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, който е влязъл в сила и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. На първо място въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, ценими като основание за възобновяване по силата на чл.422, ал.1, т.5 пр.2 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Мотивите на въззивното решение търпят укор поради крайната им пестеливост, но разглеждани заедно с подробното изложение на първата инстанция по всички въпроси , повдигнати от защитата, те достигат стандарта на чл.339, ал.2 от НПК. Окръжният съд се е солидаризирал с доказателствените изводи на предходната инстанция, а те са базирани на изчерпателен и коректен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства. Твърде общите констатации на окръжния съд за годността на част от свидетелските показания са компенсирани от възприетите от него съображения на районния съд относно допустимостта и достатъчността на събрания доказателствен материал. Именно в тях се съдържа отговорът на решаващите съдебни състави на основното възражение на защитата, че обвиненията срещу подсъдимия се градят единствено на показанията на свидетелките Г. Й. и Н. И., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 , ал.4 от НПК. Безспорно районният съд е използвал предоставената от чл. 281, ал.4 от НПК възможност да прочете показанията, които двете свидетелки са дали в досъдебното производство, но той не се е позовал единствено на тях , за да приеме за установени инкриминираните деяния и тяхното авторство. Съдът внимателно съпоставил съобщените от Й. и И. данни пред разследващия полицай с тези, които изслушал в съдебното заседание на 11.02.2013 г. Този подход му позволил да направи изводи за преодоляване на предварително констатираните различия и за достоверността на показанията на свидетелките от досъдебната фаза. В тази връзка и в отговор на доводите на искателя настоящият състав отбелязва, че след процедурата по чл.281, ал.4 от НПК свидетелката Г. Й. заявила, че „това , което прочетохте е вярно” , а свидетелката Н. И. „донякъде е вярно това, което прочетохте, без това , че ме е дръпнал в стаята и ме е съблякъл…”.За да изгради вътрешното си убеждение относно обективността на показанията на свидетелките съдът използвал допълващите собствената му преценка аргументи на експертите от съдебно-психиатричните и психологическа експертизи , очертаващи социалния опит и психологически нагласи на двете момичета, както и подкрепящите ги доказателства, съобщени от свидетелите Б. П. и А. К.. Не е вярно твърдението на искателя, че съдът се е отнесъл избирателно към показанията на последната, избирайки обслужваща обвинението версия. В обсъжданите мотиви на районния съд / инкорпорирани и от въззивната инстанция / изрично е отбелязано , че свидетелката е разпитвана три пъти в досъдебната фаза и е потвърдила казаното в полицията в съдебното заседание. Детайлно е обсъдено изтъкваното и пред настоящата инстанция несъответствие в показанията на К. и И. относно стаята , където подсъдимият разсъблякъл сестра й Н.. Логично и в контекста на събраната информацията съдът заключил, че това разминаване е за несъществен детайл, който не компрометира основните факти, съобщени от свидетелките и включени в предмета на доказване по делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи , че на стр.18 от първоинстанционните мотиви съдът е изложил убедителни съображения защо не намира за основателно възражението на защитата за тенденциозност в показанията на пострадалите , тъй като те не съобщили за хирургическите белези по тялото на подсъдимия и не реагирали с оплаквания веднага след деянията. Некоректно е твърдението, че единственият аргумент на съдебния състав бил стреса на момичетата. Непредубеденият прочит на съдебния акт показва , че наред с този факт, отличаващ се с достатъчна тежест, са обсъдени и други фактори , имащи значение за насочеността на вниманието на свидетелките при срещите им с подсъдимия, а именно - тяхната ниска възраст и доминиращите негативните емоции от случващото се. Без значение в казуса е кога пострадалите са свидетелствали срещу Г. З. , тъй като са събрани многобройни данни за социалната среда и емоционалната оценка на събитията, даващи логично обяснение на поведението на девойките. Важно е да се отбележи , че съдът правилно е изключил възможността Й. и И. да представят измислен вариант на отношенията си с осъдения под натиск и с цел да го компрометират. Обобщено , изводът за авторството на деянията е изграден чрез доказателства, събрани по установения процесуален ред и отличаващи се с несъмненост и достатъчност за разлика от защитната версия на осъдения за благородна подкрепа на деца в риск и злоумишлено набеждаване. На следващо място неприемливи са и разсъжденията за липса на материална зависимост на свидетелката Г. Й. от подсъдимия. Установено е по делото , че в инкриминирания период Й. се намирала в ситуация, в която изцяло зависела от осъдения. Той използвал уязвимото положение на момичето и подчинил волята му чрез осигуряване на подслон и храна. Възприетите от съда факти изключват доброволно съгласие за сексуален контакт, тъй като Й. се намирала в безизходица- сама , през зимата , без пари и подкрепа. Този съдебен състав намира за необходимо да се разграничи от разсъжденията на окръжния съд за съществен доказателствен принос на данните от психиатричната и психологическа експертиза на подсъдимия, определени като „обективно доказателство в подкрепа на държавното обвинение”. Нагласите на една личност, дори с девиантен характер, сами по себе си никога не са повод за наказателно преследване, поради което не могат да бъдат обективно доказателство за престъпна дейност. Отсъствието на предпоставки за възобновяване на наказателното производство прави невъзможно удовлетворяването на претенциите на осъдения за оправдаване или ново разглеждане на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. З. за възобновяване на нохд № 6775 / 2012 г. по описа на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.