Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 04 март 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети февруари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2407 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№993/2012 г. на Районен съд гр. Дупница и внохд.№347/2013 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил,образувано по искане на осъдения В. А. Г.. В съдебно заседание, искането с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на осъдения справедливо,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.05.2013 г. постановена по нохд.№993/2012 г. на Районен съд гр. Дупница, подсъдимия тогава - В. А. Г. е признат за виновен в това ,че на 23.04.2012 г. в землището на [населено място] отнел от владението и без съгласието на св.Й. дванадесет броя метални колове/ограда на овощна градина/ на стойност 204 лв.,с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 НК вр. с чл.194 ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,което да изтърпи при първоначален строг режим,в затворническо общежитие от закрит тип.С присъдата е уважен граждански иск в полза на св.Й.,за имуществени вреди в размер на 204 лв.,присъдени са и направените по делото разноски. С решение от 28.10.2013 г. по внохд.№347/2013 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил, присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Г. : В саморъчно написано искане /молба/ Г. многословно излага вижданията си за „случая” ,в който е „натопен” от лъжливи свидетели и от служители на МВР,които го познават и искат да го вкарат в затвора. В писменни бележки защитата на подсъдимия, счита постановените съдебни актове в нарушение на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 НПК,тъй като е нарушено правото на защита на осъдения,с това ,че са „игнорирани възраженията му относно обекта на престъплението и авторството на деянието”.По отношение на обекта според защитата следвало да се провери /като инстанционните съдилища да проявят активност/, дали инкриминираните колове не са на вуйчото на осъдения и дали не са корозирали.Твърди се още ,че не е установено по безспорен начин, участието на подсъдимия в тази кражба. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,подробно и дори в детайли са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от значение за главния факт по делото,приемат за установени и на коя доказателствена основа. По фактите е прието,че на 23.04.2012 г. св.Й. отишъл, рано сутринта в овощните си градини ,които са в землището на [населено място].Констатирал,че оградните колове /метални тръби с бетонна основа / , били извадени и липсвали,а оградната мрежа паднала на земята.Забелязал следи от гуми на каруца в тревата и тръгнал по тях,а те го завели до къщата ,в която осъдения живеел.Там Й. видял каруцата,но осъдения не бил в къщи ,а само жената с която живеел.Свидетеля се обадил в полицията, и св.С. –полицай в РУП –Дупница разговарял с осъдения ,от когото научил - къде са откраднатите колове.По късно същия ден от пункт за вторични суровини оградните колове,които междувременно били нарязани с флекс ,били иззети и върнати на св.Й.. Горепосоченото дава основание на извода,за липса на претендираните от защитата игнорирания,пренебрегвания или подценявания на доказателства или доказателствени средства,които да са попречили на правилното формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища,по въпросите на вината и отговорността на осъдения.В тази връзка,не без значение е и обстоятелството, че в три поредни заседания пред първоинстационния съд осъдения Г. е искал ,да му се даде възможност на възстанови щетите на св.Й. и да сключи споразумение с прокуратура,за това обвинение,а игнорираното обстоятелство за „коловете на вуйчо му”, се е появило едва в заседанието по същество.Напълно без връзка, със събраните по делото доказателства е и твърдението на осъдения,че не е автор на извършената кражба,като се вземе предвид дори само обстоятелството ,че кражбата е разкрита още в деня на извършването й и вещите са намерени, там където Г. е посочил / дадени на св.М. и от него предадени в пункт за вторични суровини в [населено място]/. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Осъдения Г. е извършил кражба, при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде изтърпяно от осъдения инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение,ниската стойност на предмета на посегателство е мотивирала съда да наложи наказание, в предвидения от закона минимум,което не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона,а искането на осъдения за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. Г. за възобновяване на нохд.№993/2012 г. на Районен съд гр. Дупница и внохд.№347/2013 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :