Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 368

гр. София, 13.06. 2022 год.



Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1689/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на К. Л. К., Г. И. К. и Й. В. А., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 527 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4020 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1438/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, пети състав, като краен резултат са отхвърлени предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б „в“ КЗ за разликите над сумите от по 150 000 лв. до по 200 000 лв. – за първите двама, и от 60 000 лв. до 200 000 лв. за третия касатор, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. К. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2016 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му в обжалваните части. Твърди се, че въззивната инстанция не е взела под внимание всички установени по делото факти и конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съответно – в недостатъчна степен е съобразила значимостта им за размера на вредите, като неточно е приложила въведения от закона критерий за справедливост; както и не е обсъдила релевираното във въззивната жалба оплакване за наличие на извънсъдебно признание на иска, предявен от Й. А, до размера му от 105 000 лв. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете да бъдат уважени в предявения размер, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. Претендират се разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?; 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 4. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?; 5. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 6. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи – съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 7. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; 8. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност? и 9. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?.
По въпроси от № 1 до № 7 се поддържа допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с посочване на конкретна практика на ВКС, в противоречие с която считат, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1; ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 121 от 09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, II т. о – по въпрос № 2; решение № 148 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 3; решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 4; решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г .о. – по въпрос № 5; решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 24 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о. – по въпрос № 6; решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о. и решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на ВКС, V г. о. – за въпрос № 7.
По последните два въпроса касаторите бланкетно се позовават на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е., че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навеждат и наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с изложените вече доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необсъждане от страна на съда на оплакванията във въззивната жалба, касаещи извънсъдебното признание на иска, предявен от Й. А, до размера от 105 000 лв., направено с писмо с изх. № 24-01-141/15.03.2018 г. и потвърдено в о.с.з. на 12.02.2020 г.
В писмен отговор по чл. 287 ГПК ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, излага съображения за отсъствие на релевираните основания за достъп до касация и за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София, при съобразяване с пределите на въззивното производство, е намерил за частично основателни оплакванията на ответника за прекомерност на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищците К. Л. К. и Г. И. К. – родители на пострадалото лице. Приел е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД, като това понятие не е абстрактно и включва обсъждането на обективни обстоятелства, изброени примерно, съгласно ППВС № 4/68 г., чието настъпване следва да се докаже от ищците. С оглед постановките на цитираното постановление съдът е изложил съображения, че връзката между родители и деца е изключително емоционална и носи в себе си взаимна привързаност, обич, уважение и подкрепа между тях, а прекъсването й, особено когато е внезапно, поражда силни чувства на болка и скръб от загубата. Приел е, че за ищците К. смъртта на техния син е довела до тежки изживявания, още повече, че те са загубили и другия си син при пътен инцидент. От приетите заключения на психиатричните експертизи е видно, че и двамата са изживели остър емоционален стрес, продължил при майката около един месец, а при бащата – около седмица. Той е довел до посттравматично стресово разстройство с нарушение на трудовата дейност, семейно и социално функциониране, невъзможност за планиране на бъдещето. Три години след инцидента, вещото лице – психиатър, е установило, че при тях има интензивна флуктуация на преживяванията с повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена психологична потребност от подкрепа на близките. Трагичният инцидент е установил при ищците трайно психично състояние, което те не могат да преодолеят и към настоящия момент - срещат трудности в общуването, негативната емоционалност надделява, а изживяното от тях посттравматично стресово разстройство вероятно ще остане пожизнено. Със смъртта на техния син те са загубили своята надежда, вяра и опора за в бъдеще, всичко хубаво, което са очаквали да се случи в неговия и техния живот.
Отчитайки тези обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че сумата от 150 000 лв. представлява справедливо обезщетение за търпените от родителите неимуществени вреди, посочвайки, че при определянето му съобразява: годината на настъпване на произшествието, икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към този момент. Цитирана е и практика на ВКС /решение № 34/27.03.2020 г. по т.д.№ 1160/2019 г. на ІІ т.о./, съгласно която размерът на застрахователните лимити не е водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди. Заключено е, че определеният в случая размер на обезщетенията на ищците /по 357 минимални работни заплати, респ. - 159 средни/ е съответен на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно претендираното от Й. А обезщетение, въззивният съд е съобразил, че тя извежда своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалото лице. От писмените доказателства по делото съдът е приел, че тази ищца и починалият са заявили сключване на граждански брак, като сватбата е била определена за 30.07.2016 г., а пътният инцидент е попречил това събитие да се осъществи. От психиатричната експертиза, изготвена след освидетелстване на ищцата, е видно, че смъртта на И. К. й е причинила остър емоционален стрес за около седмица, след него психотравмиращата ситуация е преминала в протрахирана адаптационна реакция, а около половин година тя е имала затруднено трудово, семейно и социално функциониране. Към момента на прегледа - три години след ПТП, се установява тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация, но в процеса на разговор ищцата се разведрява. Вещото лице е приело, че тя е възстановена от изживяната травма, има свои планове за бъдещето, изградила е добро ниво на адаптиране и жизнено функциониране.
При тези данни съдът е приел сумата от 60 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, посочвайки, че при определянето му съобразява обстоятелствата, свързани с икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на ПТП. Отново са изложени съображения, че размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди, както и че така определеният размер на обезщетението на ищцата се равнява на 142 минимални работни заплати и 63 средни за м. май 2016 г. и е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за проверка съответствието му с ППВС № 4/1968 г. по обобщения правен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат преценявани при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, с оглед данните по делото, че по този въпрос решението се отклонява от практиката на ВКС, цитирана в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК и служебно известна на съда.
Касаторите не дължат предварително внасяне на държавна такса.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 527 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, десети състав, в обжалваните му части.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: