Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реална част * доказателства * правомощия на въззивната инстанция * възстановяване правото на собственост * замяна * реституция * трето лице


Р Е Ш Е Н И Е

N 309/11 г.

София ,19.09.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети октомври , две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова


При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 780 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК.
С определение № 364 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 780 от 2010 г.на Върховния касационен съд, Първо отделение e допусната касационна проверка на решение № 1358 от 30.10.2009 г. , постановено по гр.д. № 1998 от 2006 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2066 от 9.08.2006 г. , постановено по гр.д. № 5234 от 2004 г. на Варненския районен съд, 30 състав и е уважен предявеният от Д. И.Ж. срещу [фирма] , [населено място] иск по чл.108 ЗС касаещ реална част от недвижим имот с площ от 6 412 кв.м. , представляващ ПИ № .... по КП на зона за отдих “П.”, [населено място] / имот пл. №.... по помощния кадастрален план на същото място”.
Касационната жалба е подадена от [фирма], [населено място] и с нея се инвокират доводи за неправилност на решението поради противоречие със закона и поради необоснованост на правните и фактически изводи .
Касационната проверка на решението е допусната по материално правния въпрос за възможността на ответника да навежда всички правоизключващи възражения относно твърдяното с исковата молба право на собственост на касатора , включително и по отношение изключението по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Допусната и по въпроса следва ли съдът да формира изводите си след цялостен анализ на доказателствата и да ги съпостави с твърденията и възраженията на страните.
Ответника Д. И. Ж. е взела становище по жалбата.
Третото лице помагач [фирма] също е взело становище по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна:
Спорния предмет по делото е ревандикационен иск при който следва да бъдат установени три групи въпроси по реда на пълното и главно доказване както следва: правото на собственост на ищеца , осъществяваната фактическа власт върху имота и правното основание на ответника , който го държи.
Доказателствената тежест е разпределена и ищеца следва да установи първите два юридически факта , а ответника собственото си правно основание за осъществяване на фактическата власт.
Ищцата претендира право на собственост придобито по силата на земеделска реституция, което предполага установяване правото на собственост на лицето или неговият наследодател към момента на обобществяване на земята; отнемането й по някоя от хипотезите, посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ и терена да притежава земеделски характер, който се определя от предназначението му за земеделско производство и да отговаря на отрицателните условия, посочени в чл.2 ЗСПЗЗ и чл.1 от ППЗСПЗЗ и на последно място да е включен в изключенията при които се възстановява собствеността по ЗПСЗЗ макар имота да няма земеделски характер.
В този смисъл е и т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Това задължение възниква както от характера на приложимата материално правна норма по чл.108 ЗС така и от обстоятелството, че ответника, е трето лице на административното реституционно производство и единствената му правна възможност за защита е възможността за релевиране на правоизключващи възражения в общото исково производство.
Следователно установяването на активната материално правна легитимация е следвало да се осъществи от ищцата- ответник по касация , която е имала за задача да установи фактическият състав на правото на собственост, което е възникнало по реда на земеделското реституционно производство. По делото е било доказано, че нейният наследодател Г. К. Н.- поч. на 25.06.1966 г. /у-ние за наследници № ... от ..... г. и у-ние №.... от ..... г. / е бил собственик на имота, който го е получил с протокол № .... от ..... г. след като е бил оземлен по реда на чл.22 от Закона Т.З.С. и комасация. В този протокол е посочена площ от 10 дка и границите на имота, които съвпадат с настоящия имот. Терена е бил заснет в кадастралния план от.... г. на м. “Г.” като им. пл. № ... и е записан в разписния лист на името на Г. Н..
По делото е безспорно, че този терен е бил внесен в ТКЗС през 1962 г. През 1964 г. с н.а. № ...., т...., н.д. № .... от ..... г. е извършена замяна по З Т. от Комисията по Т. с имота на Г. Н. от 10 дка в м. “.....” с нива от 2 дка в м. “К.” , землището на с. “Г.”. С този имот наследниците на Г. Н. са осъществили разпоредителни действия . Снабдили са се с констативен н.а. № ..., т....., н.д. № .... от ..... г. и с н.а. №...., т...., н.д. № ...../..... г. Н. К. и Г. К. са продали своите 2/3 ид.ч. на брат си Г. Д. Г.. Г. Г. го е дарил на синовете си, които са го продали на трети лица. С тези разпоредителни действия извършената замяна по реда на З. е стабилизирана по аргумент от чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Следователно ищцата не е успяла да установи правото си на собственост , тъй като от наличните доказателства се установява, че нейният праводател е загубил правото си на собственост върху нивата , която е внесъл в ТКЗС при условия, които се зачитат от настоящия закон.
С решение № КЗ-... от ..... г. на Комисията по земята към Министерския съвет е разрешено да се отчуждят 118 дка необработваеми земи и 136 обработваеми земи и върху тях да се изгради зона за социален отдих в м. “Ф.”. Извода за неоснователност на ревандикационният иск обаче се извлича от обстоятелството, че ищцата не е могла да установи правото си на собственост , тъй като нейния праводател го е загубил.
Решението е неправилно и след като се отмени, предявеният иск за ревандикация следва да се отхвърли, тъй като не беше установено ищцата да е станала собственик на имота .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1358 от 30.10.2009 г. , постановено по гр.д. № 1998 от 2006 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. Ж. срещу [фирма] , [населено място] иск по чл.108 ЗС за реална част от недвижим имот с площ от 6 412 кв.м. , представляващ ПИ № .... по КП на зона за отдих “П.”, [населено място] / имот пл. № ..... по помощния кадастрален план на същото място като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: