Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 02 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2244 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346 , ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Б. А. И. против решение № 106 от 04. 06. 2011 г. по внохд № 214 по описа на Варненския апелативен съд за 2011 г. В жалбата се сочи, че с решението е определено явно несправедливо наказание лишаване от свобода, тъй като съдът е увеличил размера му на основание чл. 24 от НК без да съобрази спецификата на инкриминираната дейност. С този основен аргумент се отправя искане за намаляване на определеното наказание от десет на осем години лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия пледира в подкрепа на жалбата , прибавяйки към доводите , изложени в нея ,наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, останали неотчетени при индивидуализация на обема наказателна принуда от предходните съдилища. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Добричкият окръжен съд с присъда № 10 от 12.04.2011 г. по нохд № 142/2011 г. признал подсъдимия за виновен в това , че 1.на 07.01.2011 г. в [населено място] , община Добрич , при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 467,75 лева от владението на П. И. Н. с намерение да ги присвои , като употребил сила и заплашванe , но деянието останало недовършено в стадия на опита по независещи от него причини , поради което и на основание чл. 199 , ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 , пр.1 от НК и чл. 58а , ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК му наложил наказание осем години лишаване от свобода. 2.на 07.01.2011 г.в [населено място] , община Добрич , при условията на опасен рецидив , чрез разрушаване на прегради , здраво направени за защита на имот , отнел чужди вещи на обща стойност 408,70 лева от владението на И. Т. Р., без нейно съгласие с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1 , т.2 във вр. с чл. 195, ал.1 т.3 пр.1 и чл. 194,ал.1 от НК и чл. 58а , ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Съдът приложил разпоредбата на чл. 23 от НК и определил подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор най-тежкото наказание – осем години лишаване от свобода , което увеличил съгласно чл. 24 от НК с още две години след приспадане на времето на задържане в изпълнение на мярка за неотклонение. Варненският апелативен съд , наказателно отделение , с решение № 106 от 04.06.2011 г. по внохд № 214 / 2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна. Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият на основание чл. 371 , т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. При индивидуализация на наказанията за двете установени и признати престъпления предходни инстанции отчели висока степен на обществена опасност на дееца и превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. След това заключили , че наложеното най-тежко наказание – осем години лишаване от свобода , не е достатъчно за реализиране на целите на наказателната санкция, което аргументирали с обстоятелството , че двете престъпления подсъдимият извършил само четиринадесет дни след излизане от затвора. Настоящият състав не споделя това разбиране. Принципът на НК за „поглъщане” на наказания /чл. 23 от НК/, балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция /чл. 24 от НК/ ,е насочен към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните престъпления, на периода , в който те са извършени , като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици. В разглеждания казус въззивният съд се е концентрирал върху криминалното досие на подсъдимия, пренебрегвайки факта , че от двете деяния не са настъпили трайни вреди – грабежът е останал във фазата на опита, причинените телесни увреждания на св.Н. са от категорията на леката телесна повреда , а откраднатите от св.Р. вещи били иззети от полицията още същия ден и по-късно върнати на собственичката. Не са големи и сумарните стойности на вещите , обект на посегателство и по двете престъпления. В същото време съдът е наложил наказания / преди редукцията , следваща от процедурата на съкратено съдебно следствие/ от дванадесет и девет години лишаване от свобода. Най-тежката от двете санкции с продължителността си има достатъчен превъзпитателен и предупредителен потенциал дори на фона на предходните осъждания на подсъдимия , поради което целите на чл. 36 от НК не оправдават допълнителното й увеличаване. Налице е явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 , т.1 от НПК, предпоставяща изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното на жалбоподателя Б. И. наказание лишаване от свобода от десет на осем години чрез отмяна на увеличаване на санкцията съгласно чл. 24 от НК; Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.3 и ал.2, т.1 във вр. с чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 106 от 04.06.2011 г. по внохд № 214 / 2011 г. по описа на Варненския апелативен съд , като отменя увеличаването на основание чл. 24 от НК на наложеното на подсъдимия Б. А. И. наказание лишаване от свобода и го намалява от десет на осем години . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.