Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 10.05.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 25.04 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 820/2012 година
Производството по делото е образувано по повод молба за отмяна на [фирма],ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], с която на основание чл.303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК се иска отмяна на влязлото в сила решение №177 от 04.ІV.2007 г. по в.г.д.№753/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд /с решение №1026 от 13.05.2008 г. по гр.д.№596/2007 г. на ВКС, ІІ Т.О. въззивното решение е оставено в сила/ и оставеното с въззивното решение в сила решение от 18.07.2006 г. по гр.д.№360/2006 год. на Кюстендилския районен съд, ГК, с които е прието, че сключеният на 29.07.1996 г. между молителя и [община] договор за обществен превоз е нищожен. Молителят обосновава подържаните отменителни основания по чл.303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК с наличието на друго влязлото в сила решение по висящ спор между същите страни- влязлото в сила решение от 21.06.2011 г. по в.гр.д.№311/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него Решение №144 от 08.03.2011 г.по гр.д.№1237/2009 г. на Кюстендилския районен съд, с които е прието, че същият договор е валиден.
Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], оспорва молбата за отмяна, като подържа, че не са налице подържаните отменителни основания. Навежда доводите, че с оглед защитната теза на настоящия молител по иска му с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за наличие на лицензия, той е знаел, че договорът му е валиден.
Ответникът [община] оспорва молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Не е налице подържаното от молителя правно основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
По този ред е допустима отмяна на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред факт, имащ значение за спора, който страната е твърдяла, но не е могла да установи в процеса./вж.т.3 на П..2-1977г./ Предмет на установяване в решенията, чиято отмяна се иска, е претърпените от молителя вреди под форма на пропуснати ползи. Искът му с правно основание чл.82 във вр. с 79, ал.1 ЗЗД за претендираното от него солидарно срещу [община] и [фирма] обезщетение за пропуснати ползи, представляващи неусвоени общински субсидии, е отхвърлен, по съображения, че страните не са били обвързани от съществуващ по между им валиден договор за обществен превоз. Прието е, че сключеният на 29.07.1996 г. между молителя и [община] договор за извършване на обществен превоз е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради сключването му в противоречие с чл.7 от Закон за автомобилните превози и чл.10 от Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, защото молителят [фирма] не е притежавал лицензия към момента на сключването на договора.
С постановените по-късно решение 21.06.2011 г. по в.гр.д.№311/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него Решение №144 от 08.03.2011 г.по гр.д.№1237/2009 г. на Кюстендилския районен съд не е установено различно обстоятелство, а именно притежавана от молителя лицензия към момента на сключване на Договора от 29.07.1996 г. за извършване на крайградски превоз. С тези решения е прието, че той е сключен при действието на отменената Наредба №1/1994 г. за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната, поради което издаденото от О. разрешение №43 от 28.08.1997 г. е запазило действието си до 01.01.2001 г.
В производството за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се цели да се отстрани непълнота на фактически и доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на бездействие на страните и се разкрива след влизане на решението в сила. Под „ нови обстоятелства” законът разбира факти на действителността, които имат значение на юридически или доказателстени факти и които не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, а не правните изводи на съда по тези факти. В случая са налице различни правни изводи на съдилищата по двете групи дела относно приложението на Наредба№33/03.11.1999 г. към сключения между [община] и молителя [фирма] договор от 29.07.1996 г.
Липсва и подържаното правно основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК
Отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска само когато между същите страни, на същото основание и за същото искане са постановени две противоречащи си едно на друго решения, разрешаващи дадения спор със сила на пресъдено нещо/вж.т.9 от ППлВС 2-77/. В случая липсва обективна идентичност по предмета на спора между двете групи дела. Предметът на делото се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска, които при двете групи дела са различни. С влязлото в сила решение по гр.д.№360/2006 год. на Кюстендилския районен съд, ГК, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по следните искове, предявени от настоящият молител [фирма] срещу двамата ответници- [община] и [фирма]: 1/ за прогласяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожността на сключения между [община] и [фирма] Договор №39/17.01.2002 г. за обществен превоз и 2/за присъждане на основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1,ЗЗД на сумата 5 000 лв., увеличена във въззивното производство до 10 000 лв., като частичен иск от сумата 33 600 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на неуствоената от ищеца субсидия, която отпуска общината за превоз по непечеливша транспортна линия. Предмет на втората група дела е предявеният от [община] срещу молителя [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че между него и [община] не съществуват облигационни отношения, породени от сключения между тях Договор от 29.07.1996 г. за извършване на крайградски превоз, поради развалянето му по право по чл.89 ЗЗД. Предметът по двете групи дела не само е различен, но и предметът по втората група дела не се инкорпорира в предмета на осъдителния иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД по първата група дела.
При отменителното основание на чл.303, ал.1, т.4 ГПК законът изисква противоречието да съществува между диспозитивите на двете съдебни решения, а не между техните мотиви, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право/вж.т.18 на ТР1-2001-ОСГК/. В случая самият молител [фирма], чрез адвокат А. твърди, че съществува противоречие между мотивите по гр.д.№360/2006 г. на Кюстендилския районен съд и диспозитивите на решение от 21.06.2011 г. по в.гр.д.№311/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него Решение №144 от 08.03.2011 г.по гр.д.№1237/2009 г. на Кюстендилския районен съд. Действително, че в мотивите по гр.д.№360/2006 г. Кюстендилският районен съд е констатирал, че сключеният на 29.07.1996 г. между [фирма] и [община] договор е нищожен, но с оглед предмета на спора по този правнорелевантен факт не е формирана сила на пресъдено нещо. Във втората група дела, отхвърляйки отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдилищата са се произнесли по валидността на този договор, но именно поради липсата на формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за действителността на договора по първата група дела, липсва данни да е правен и довод за преклузия на основание чл.299, ал.1 ГПК.
В случая липсва и субективна идентичност по двете групи дела. Ответникът по гр.д.№360/2006 г. на Кюстендилския районен съд [фирма], не е страна по гр.д.№1237/2009 г. на Кюстендилския районен съд. По това дело страни са само [община] и настоящият молител [фирма], като двете групи дела не са с един и същи предмет.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците по молбата за отмяна разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма],ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение №177 от 04.ІV.2007 г. по в.г.д.№753/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 18.07.2006 г. по гр.д.№360/2006 год. на Кюстендилския районен съд, ГК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|