Р Е Ш Е Н И Е № 299 С о ф и я, 04 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 ю н и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 923/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК, инициирано с искане на осъдения Н. А. С. от [населено място], област П., на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 1 от 09.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 724/2011 г. от окръжен съд-Пазарджик., което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и възобновяване на наказателното дело, като бъде постановено решение за оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно, за връщане на делото, без уточняване на стадия, от който следва да започне новото му разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Н. С., лично и чрез процесуалния си представител адв.А.П. от АК-П. моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда № 65 от 09.11.2011 г. по НОХД № 325/2011 г. на районен съд-Велинград подсъдимият Н. А. С. от [населено място], област П., е признат за виновен в извършването през м.август 2010 година в С., област П. на престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на осъдения са възложени направените по водене на делото разноски. Обжалвана от защитниците на подсъдимия адв.В.А. и адв.Р.А. от АК-П. заради необосноваността й и материалноправната й и процесуална незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение, Пазарджишкият окръжен съд с решение № 1 от 09.01.2012 г. по ВНОХД № 724/2011 г. я е потвърдил изцяло. С искането от осъдения въззивното решение и потвърдената с него присъда се атакуват с доводи срещу осъждането му заради допуснати съществени нарушения на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане, без конкретизиране на началния стадий. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането от осъдения е направено на основание чл.420, ал.2 от НПК и в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу влязъл в законна сила съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка и е допустимо, но разглеждано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Оплакванията за ограничено право на защита, заради неоснователно отказани доказателствени искания и за неправилно изведени фактически обстоятелства поради превратно оценени гласни доказателства осъденият С. свързва с правото му на собственост върху процесния дървен материал, който бил предмет на облигационна сделка с фирмата на св.П.Г. и до настоящия момент не му бил заплатен, но които обстоятелства останали неизяснени поради процесуалните нарушения, допуснати от инстанционните съдилища. Тези доводи са били наведени и пред въззивния съд и са получили дължимия им се отговор. Изяснено е по делото, че договорните отношения между „К.”-Е.-В. с едноличен собственик на капитала на дружеството и представляващ св.П.Г. и фирмата на осъдения С. (М.) „Н. М.” като едноличен търговец са касаели доставката от негова страна в края на 2008 г. на дървен материал под формата на иглолистни трупи (по две фактури № 49 и 50,съответно от 22 и 24.10.2008 г.), а не на талпи, каквито, около 33 куб.м., били предоставени в началото на 2010 г. от св.А. в сушилнята на св.П. и където престояли около 6 месеца. За тази услуга, по уговорка между св.А. и св.А. със съгласието на св.Г., св.П. получил част от талпите, а останалата част – 27,55 куб.м., предмет на инкриминираното деяние, били преместени с помощта и на св.Б. в база, към която отношение имал С.. Именно с този дървен материал той се разпоредил след известно време, по негови твърдения, продал за Турция, на което се противопоставил св.А. като представител на св.Г.. Няма каквито и да е данни тези талпи да са били спорни между двете фирми, към тях претенции да е предявявал Н.С., нито пък да е взел някакво отношение по заплащане на услугата за изсушаването им. Същият възразява, че му е било отказано събирането на писмени доказателства за движението на дървения материал между фирмите на св.Г. и св.П., но по същия начин той не представя каквито и да е доказателства за собственост върху инкриминирания дървен материал. В искането осъденият дори си противоречи – твърди, че е „продал” талпите на фирмата на св.Г., но не му били заплатени, а от друга страна, че собствеността върху тях не била изяснена, че част от „материала ... е все още във владение на въпросното ЮЛ”, не бил изяснен „неговия произход”. Обратно, правилно е прието, че от показанията на свидетелите А., П., А., К. е изяснено щото талпите да са били собственост на фирмата на св.Г. и след изсушаването им са били оставени на съхранение в базата на св.К., стопанисвана и от осъдения С., с уговорката за бъдеща съвместна дейност между него и варненската фирма. Твърдението му да е имал парични претенции към последната, но манифестирани едва след продажбата на талпите и образуване на досъдебното производство, не променя противоправността на поведението му в наказателноправен аспект. Не е аргумент в негова подкрепа липсата на гражданска претенция по делото от страна на увреденото търговско дружество, тъй като именно той е отправил предложение за „извънсъдебно уреждане на спора” с искане за отлагане разглеждането на делото, което обаче не се е постигнало (вж молбата му от 08.11.2011 г.). ВКС намира, че правно релевантните факти са изведени при спазване на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, като съдът убедително се е аргументирал въз основа на какви доказателства е изградил вътрешното си убеждение и защо отхвърля тезата на осъдения. Събраните в достатъчна степен и проверени в съдебното следствие доказателства са били оценени според действителното им съдържание и липсва превратност в анализа им. Поради това няма допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и за връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, още по-малко, при така установените факти, да бъде постановено оправдаването му от касационната инстанция. При правилно установените факти материалният закон е приложен правилно. Макар да не е наведено изрично основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, то се извлича от доводите за несъставомерност на деянието на основата на твърдението за изключителната собственост на С. върху инкриминираните вещи – иглолистни талпи. Именно защото тази собственост в лицето на дружеството на св.Г. не е оборена, както и заради задължението на осъдения само да съхранява, а не и да се разпорежда с тях обосновава законосъобразността на извода на съда той да е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Липсва изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното на молителя наказание, извън общото за осъждането му при недоказаност, според него, на обвинението. ВКС намира, че съдът е отчел всички налични обстоятелства, имащи отношение към обема на наказателната му отговорност и от една страна, правилно е отмерил вида и размера на дължимото му се наказание, а от друга е приел, че не се дължи засега ефективното му изтърпяване. Предметът на посегателство е на значителна стойност, като на осъдения е било гласувано доверие да го съхранява с цел да продължат търговските взаимоотношения със съконтрахента му, но вместо това е разстроил дейността на насрещната фирма. Поради това липсва явно несъответствие между обществената опасност на извършеното от него и наложеното му наказание и не е налице основание за корекция на последното. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. А. С. (Н. А. М.) от [населено място], област П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 1 от 09.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 724/2011 г. от окръжен съд-Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :