Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * необсъждане на доказателства * покана за плащане

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

Гр.София, 06,07,2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 808 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. “В” – Т. Б. Б. , гр. Л. срещу решение № 220/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 243/2008г. от Ловешкия окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 254/12.05.2008г. по гр.д. № 989/2007г. на Ловешкия районен съд за осъждане на Е. “В” – Т. Б. Б. да заплати на Д. И. Д. сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 4304 лв. за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г.

С определение № 118/18.02.2010г. по т.д. № 808/2009г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС - ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г. и ППВС № 1/1953г., относно задължението на съда по същество да се произнесе по всички въведени в предмета на делото възражения срещу съдебнопредявеното вземане на ищеца, които са от значение за изхода от спора.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по направеното с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност върху претендираните мораторни лихви. Моли решението да се отмени и искът да се отхвърли.

Ответникът Д. И. Д. , гр. Х. оспорва жалбата.

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор на 13.06.2003г., по силата на който ответникът по иска – настоящ касатор, се е задължил да произведе оборудване за 60 бр. клетки и предостави селекциониран разплоден материал – 20 бр. зайкини срещу определено възнаграждение. Платената от ищеца сума от 4304 лв. е счетена за вреда, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, поради което искът е уважен в посочения размер и е присъдено обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г. от 1900 лв.

С въззивната жалба е направено възражение за изтекла погасителна давност за вземането за мораторни лихви по чл.111, б.”б” и б.”в” ЗЗД. По това възражение липсва произнасяне в атакуваното решение.

Съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 1/1953г. и ППВС № 1/1985г. и по силата на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ към решението съдът излага и мотивите, въз основа на които то е постановено. Мотивите са неразделна част от решението и следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по спора. В ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г. е прието, че необсъждането на събрани доказателства и на направени доводи има за последица неправилност на съдебния акт и би представлявало основание за отмяна по чл.207, б.”б” от ГПК /отм./, когато допуснатото процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ е съществено.

Квалификацията на основанието за отмяна по чл.281, т.3 ГПК поради съществени нарушения на процесуалните правила не е отпаднала и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г. С Решение № 609/15.01.2009г., постановено по т.д. № 323/08г. от ВКС, ТК, І отд. по реда на чл.290 ГПК е прието, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008г., когато въззивният съд не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения.

По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че решението на Ловешкия окръжен съд в обжалваната част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да се отмени на основание чл.293 ГПК като неправилно. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се реши по същество от касационния съд.

Ищецът претендира заплащане на мораторни лихви върху присъденото му обезщетение от 4304 лв. за частично неизпълнение на договор от 13.06.2003г.

Обезщетението по чл.86 ЗЗД се дължи при забава в изпълнението на парично задължение от датата на падежа в размер на законната лихва върху главницата. Вземането за обезщетение за забава се погасява с изтичането на 3 годишна давност съгласно чл.111, б.”б” ЗЗД, считано от деня, в който вземането е станалото изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.

В случая, обезщетение по чл.86 ЗЗД се претендира поради забава в плащането на обезщетение по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за ненавременно и качествено доставяне на договорените количества клетки, стелажи и изкупуване на зайци за разплод и зайци за месо. Сумата от 4304 лв. е формирана от платените от ищеца средства за доставка по договора, като е било безспорно, че част от уговореното количество клетки и зайци е предоставено от ответника. Неизпълнението на задължението за изкупуване на зайците и довело до невъзможност да се осъществява дейността, както и отгледаните животни са погинали. Следователно, присъденото обезщетение по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД представлява вземане, за изпълнението на което не е уговорен падеж, поради което длъжникът изпада в забава по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД - след покана от кредитора, от който момент настъпва изискуемостта на вземането за обезщетение за забава. По делото липсват данни такава покана да е отправена преди датата на исковата молба – 17.05.2007г. Длъжникът не е изпаднал в забава, поради което обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 4304 лв. за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г. не се дължи.

Несъществуването на вземането за обезщетение за забава за исковия период изключва разглеждането на заявеното възражение за погасителна давност.

Искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява неоснователен, поради което решението в обжалваната част следва да се отмени и искът да се отхвърли.

Касаторът има право на разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което съдът присъжда размера на платената държавна такса за касационното производство от 68 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 220/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 243/2008г. от Ловешкия окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 254/12.05.2008г. по гр.д. № 989/2007г. на Ловешкия районен съд за осъждане на Е. “В” – Т. Б. Б. да заплати на Д. И. Д. сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 4304 лв. за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г., като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Д. , гр. Х., ул.”О”, бл.25, вх. В, ет.3, ап.57 срещу Е. “В” – Т. Б. Б. , гр. Л., ж.к.”М”, бл.307, вх. Г, ет.5, ап.17 за заплащане на сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 4304 лв. за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г.

ОСЪЖДА Д. И. Д. , гр. Х., ул.”О”, бл.25, вх. В, ет.3, ап.57, да заплати на Е. “В” – Т. Б. Б. , гр. Л., ж.к.”М”, бл.307, вх. Г, ет.5, ап.17, сумата от 68 лв. /Шестдесет и осем лв./ - разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.