Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 28 май 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 448 по описа за 2018 г Производството пред ВКС е образувано по искане на задочно осъдения Е. И. П., депозирано на 26.03.2018 г, за възобновяване на НЧД № 19007/17 по описа на Софийски районен съд, по което е постановено определение от 7.02.2018 г, влязло в сила на 23.02.2018 г, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е извършено групиране на наказанията, наложени на молителя с отделни присъди. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че осъденият не е участвал в производството по чл. 306 НПК и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, което има качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за съдебния акт по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК от момента на задържането му на 8.03.2018 г и привеждането му в Затвора, София /. Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните: На основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд предложение за групиране на наказанията, наложени на осъдения Е. И. П., с отделни присъди. Образувано е НЧД № 19007/17 по описа на Софийски районен съд, по което са проведени две съдебни заседания, съответно на: 13.12.2017 г на 7.02.2018 , за които дати осъденият е бил нередовно призован. По делото са изпратени призовки до известните му адреси в[жк], [жилищен адрес] и[жк], [жилищен адрес] но призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочените адреси. Съдът е изискал справки за местонахождението му и е установил, че към момента на разглеждане на делото спрямо него се изпълнява наказание „пробация”, наложено с определение на Софийски районен съд, по НОХД № 17627/16. Към този момент осъденият е пребивавал на адрес в[жк], [жилищен адрес] който е бил известен на пробационната служба, но съдът е пропуснал да се информира за този адрес, а е разгледал делото в отсъствие на осъдения. Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. Производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, по което е постановено определението за групиране, е протекло в отсъствие на осъденото лице, което не е участвало в процеса, тъй като не е знаело, че се води такова производство. Следователно, отсъствието на осъдения не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от негова страна, а на това, че съдът не е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да установи местонахождението му и да го призове. При това положение, процесуалният закон му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото с негово участие, а искането за възобновяване е основателно. В случая, не e приложима разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК, тъй като в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не би могла да се вземе мярка за неотклонение, но правото на осъдения на лично участие в процеса ще бъде гарантирано, тъй като към момента на разглеждане на възобновеното дело той ще продължи да пребивава в Затвора, София, където следва да изтърпява наказание три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, наложено с влязлата в сила присъда, по НОХД № 12973/13 по описа на Софийски районен съд, която е елемент от групирането. По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 НПК, ВКС, IIІ НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение на Софийски районен съд от 7.02.2018 г, по НЧД № 19007/17, постановено, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с което, спрямо осъдения Е. И. П., е извършено групиране на наказанията по отделни присъди. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на същия съд, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: