Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 19.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 октомври през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №181/2015 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Ш. В., чрез процесуалните му представители адв. М. и адв. Ж., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, по гр.д. №3255/13 г. в частта по небрачните искове, предявени от касатора за съвместно разглеждане с иска за развод, по реда на чл.322, ал.2 ГПК. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение в тази част с цитираната практика на ВКС по въпросите за компетентността на българския съд – международна и в брачния процес, по съединените на осн. чл.322, ал.2 ГПК искове. Касаторът поддържа жалбата и моли въззивното решение в допуснатата до обжалване част да бъде отменено като неправилно и спорът по небрачните искове да бъде решен по същество, като се възприемат мотивите на първоинстанционния съд, с които упражняването на родителските права за трите малолетни деца на страните е предоставено на бащата Ш. В. и майката Я. В. е осъдена да им заплаща минимална месечна издръжка. Ответницата по жалба Я. В., чрез адв. Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Дирекциите „Социално подпомагане”- С. и Л., към Агенцията за социално подпомагане са уведомени за делото и са изразили становище по въпросите, засягащи интереса на децата пред инстанциите по същество. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е прогласил нищожността на първоинстанционното решение, с което е прекратен с развод бракът на страните, като е приел, че по този иск компетентен е не българският съд, а равинският съд в И., който вече е постановил окончателно бракоразводно решение. В тази част въззивното решение не е допуснато до обжалване и е влязло в сила. Въззивният съд е обезсилил въззивното решение по първоначалните и насрещни небрачни искове за упражняването на родителските права и издръжката на непълнолетните деца и е прекратил производството по делото изцяло, като е приел, че по съединените с брачния небрачни искове съдът се произнася само в брачния процес, ако прекрати брака. Затова в случая небрачните искове за родителските права и издръжката на децата следва да се предявят в отделен процес. Тези изводи са незаконосъобразни: Българският съд е компетентен да разгледа спора за упражняване на родителските права и издръжката на непълнолетните деца и след прекратяване на производството по брачния иск, с който тези искове са били съединени, на осн. чл.8, вр. с чл.2, т.7 от Регламент №2201/03 г. ЕО. И трите малолетни деца имат обичайното си местоживеене в РБ към завеждане на делото и след това. В РБ е било обичайното местоживеене и на родителите им – граждани на държавата И. / страните в процеса/, към завеждане на исковете. Родителите са разделени от лятото на 2012 г. / по време на процеса/, когато майката е заминала за И.. Бащата и децата са останали в РБ и упражняването на родителските права му е възложено с привременни мерки по делото – опр. от 22.02.12 г. на районния съд. Децата живеят в наетото от бащата жилище, ходят на училище и са интегрирани в социалната среда по местоживеене. Така е определена международната компетентност на съда и в цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС – опр. по ч.гр.д. № 2224/14 г. на трето г.о. на ВКС, опр. по ч.гр.д. №4818/13 г. на четвърто г.о. и в р. по гр.д. №42/13 г. на четвърто г.о. Исковете за родителска отговорност и издръжката са предявени по чл.322, ал.2 ГПК, вр. с чл.59, ал.2 СК, при приложимост на българското материално и процесуално право – чл.29, чл.85, ал.1 и 87 КМЧП, според приетото от първоинстанционния съд. Особените правила на брачния процес не важат за предявените в този процес небрачни искове; те могат да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск – опр. по ч.гр.д. №1877/69 г. на второ г.о. на ВС.. Приетото от въззивния съд за недопустимост на производството по съединените на осн. чл.322, ал.2 ГПК небрачни искове, след прекратяване на производството по брачния иск е незаконосъобразно. Затова въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение по предявените от касатора Ш. В. небрачни искове за родителските права и издръжката на малолетните деца е обезсилено и производството – прекратено, следва да се отмени като неправилно и делото – върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество в тази му част. Квалификацията по чл.59,ал.2 СК може да се запази, ако при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той признае /зачете/ преюдициално по небрачните искове и инцидентно по чл.118 КМЧП / само между страните по делото – МЧП, Т. Т., изд. 2009 г., стр.420/ решението за развод, постановено от равинския съд на държавата И.. В този смисъл е и р. по гр.д. №7015/11 г. на СГС, втори бр. състав, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №993/14 г. на ВКС, трето г.о. В. решение за прекратяване на делото по иска за развод пред българския съд е влязло в сила с постановяване на опр. по чл.288 ГПК по настоящото дело – чл.117,т.4 КМБП. Ако въззивният съд не признае решението за развод на равинския съд, то при отчитане на обстоятелствата по делото, настъпили в хода му – чл.235, ал.3 ГПК, следва да разгледа исковете като такива по чл.127, ал.2, вр. с чл.59, чл.142, 143 и 144 СК, като за решаване на спора е без значение дали родителите са в брак или не, достатъчно е да не живеят заедно – ал.1, а положението по отношение на мерките относно родителските права е идентично с това при развод – р.№669 от 17.07.92 г. по гр.д. №869/92 г. на второ г.о. ВС. В производството за определяне на подходящи мерки за упражняване на родителските права и на издръжката водещ е интересът на непълнолетните деца, за който съдът следи и служебно – ТР №1/13 г.. Закрилата на детето се основава на принципа на осигуряване на най-добрия интерес за него. Съобразно вида или характера на заявеното искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес за детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето – р. по гр.д. №888/10 г. на ВКС, четвърто г.о. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №3255/13 г. от 18.08.14 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от Ш. В. небрачни искове за упражняване на родителските права за непълнолетните деца и местоживеенето им, респ. за режима на лични отношения с родителя, който не упражнява правата, както и за издръжката на децата и производството по тези искове е прекратено. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: