Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 393   София,  26.05.2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №1239 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба от К. Д. К. и С. К. К., двамата от гр. С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на решение №1262 от 19.12.2008г. по гр.д. №3858/2007г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което след като е отменено решението от 25.04.2007г. по гр.д. №3212/2005г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от М. Д. К. и К. Д. К. срещу К. Д. К. и С. К. К. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №151 от 14.09.2009г. по делото. Молителите поддържат доводи, че са били лишени от възможност да участват в разглеждането на делото поради това, че процесуалният им представител не е могъл да се яви по делото поради внезапно заболяване, което считат, че е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна М. Д. К. и К. Д. К. , оспорват молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендират разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая доводите са, че процесуалният представител на страната не е могъл да се яви по делото поради внезапно заболяване. Страната не твърди, че не е могла да участва по делото лично, поради което неоснователно се твърди от молителите, че е налице последното от основанията по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на решението. Отмяна на това основание може да се иска когато страната не е могла да се яви в заседанието, за което е призована, нито лично, нито чрез повереник. Невъзможността за явяването на упълномощения процесуален представител сама по себе си не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, след като страната е могла да вземе участие в разглеждането на делото лично. Освен това причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. В разглеждания случай причината за неявяването на процесуалния представител на страната – адвокат е постъпването му на планово болнично лечение, а планирането на лечението не сочи на внезапно заболяване като причина за неявяване в съдебно заседание. Доводите в молбата за нарушение на чл.16, ал.6 от ГПК при конституирането на С. К. касаят оплаквания за незаконосъобразност, които могат да бъдат въведени при инстанционното обжалване на решението, процесуалният ред за което е изчерпан. Изложеното в молбата за отмяна, че съдът не е необсъдил становищата и доводите на страните и на събраните доказателства и е посатновил решението си в нарушение на материалния закон - чл.81, ал.1 от ЗЗД, чл.87, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, не може да обоснове отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, а сочи на основания за неправилност, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството по молбата за отмяна на ответниците следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. К. и С. К. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на решение №1262 от 19.12.2008г. по гр.д. №3858/2007г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. ОСЪЖДА К. Д. К. и С. К. К., двамата от гр. С., да заплатят на М. Д. К. и К. Д. К. , двете от гр. С., сумата 500/петстотин/лева – разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: