Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 20 май 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Елена Величкова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Антони Лаков .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2270/2013 год. Производството е по Глава ХХХIII от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдените Д. М. В. и С. Н. С. за възобновяване на в.н.о.х.д. 1193/2013 г. на ОС – Стара Загора по съображения, че решението е постановено при нарушения, които представляват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Неправилно въззивният съд е отказал делото да се гледа по реда на Глава ХХVII от НПК, чл. 371, т.2, след като на първа инстанция третият подсъдим – Д. И. Д. е оправдан и с това е отпаднала пречката за разглеждане на делото по този ред. Това е нарушило правата им в следствие, на което наложеното наказание не е намалено с 1/3. Поддържат още и че размерът на присъденото обезщетение по гражданския иск е завишен, тъй като стойността на откраднатите цигари е определена по пазарни цени. Към исканията за възобновяване са постъпили допълнения, в които пространно се излагат твърдения за съучастието на оправдания трети подсъдим Д. в инкриминираната форма на усложнена престъпна дейност. Искат да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане. Служебният защитник на С. поддържа искането, счита, че въззивният съд не е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, не са взети предвид възраженията на подзащитния му относно качеството и истинността на събрания доказателствен материал, както и че последният не е знаел последствията от разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, поради което е осъден неправилно. Служебният защитник на В. поддържа искането за отмяна на постановената присъда. Прокурорът изразява становище исканията да останат без уважение като неоснователни. След преценка доводите на осъдените, становището на защитата им и прокурора и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: В производство по Глава ХХVII, чл. 371, т. 1 от НПК с присъда № 93/27.05.2013 г. по н.о.х.д. № 364/2013 на РС – Стара Загора подсъдимият Д. М. В. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б.„а“, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че в периода 07.04.2012 г. – 03.05.2012 г., на територията на [община], след предварителен сговор с подсъдимия С. Н. С. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита за чужд имот и използване на МПС и техническо средство, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, извършил квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 5439,90 лв. от владението на И. И. И., Д. Р. Р., П. Д. Х. и В. С. В.. Със същата присъда подсъдимият С. Н. С. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б.„а“, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че в периода 07.04.2012 г. – 03.05.2012 г., на територията на [община], след предварителен сговор с подсъдимия Д. М. В. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита за чужд имот и използване на МПС и техническо средство при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 4573.00 лв. от владението на И. И. И., Д. Р. Р. и П. Д. Х.. Подсъдимият Д. И. Д. е признат за невинен и оправдан по чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, и чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 07.04.2012 г. – 03.05.2012 г., на територията на [община], след предварителен сговор с подсъдимите С. Н. С. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита за чужд имот и използване на МПС и техническо средство при условията на продължавано престъпление извършил квалифицирана кражба на чужди движими вещи на стойност 5439,90 лв. от владението на И. И. И., Д. Р. Р., П. Д. Х. и В. С. В.. Подсъдимият Д. М. В. е осъден да заплати на ПК „Единство“, представлявана от В. С. В. 593.90 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди. Подсъдимите Д. М. В. и С. Н. С. са осъдени да заплатят солидарно на ПК „Напредък“ представлявана от Д. Р. Р. 1 747 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди. Присъдата е в сила от 11.10.2013 г., когато с решение от същата дата по в.н.о.х.д. № 1193/2013 г. на ОС – Стара Загора е потвърдена. Няма касационна проверка на горното решение. Исканията за възобновяване са постъпили на 26.10.2013 г. според щемпелите на пощенските пликове. Срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. Исканията са неоснователни и следва да останат без уважение. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на процедурата по чл. 372, т. 1 от НПК не могат да бъдат споделени. При извършената проверка на материалите по делото, касационният съд констатира, че в протокола от проведеното на 28.03.2013 г. съдебно заседание, в което е даден ход на съдебното следствие, след като подсъдимият Д. не е дал съгласие за провеждане на съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, със съгласието на тримата подсъдими и техните защитници то е проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът е разяснил правата им в наказателния процес, включително последиците от разглеждане на делото по този ред, като те са се съгласили да не бъдат разпитвани свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертни заключения от досъдебното производство. В този смисъл са неоснователни твърденията на служебния защитник на подсъдимия С., че последният не е знаел за последствията от разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Неоснователни са и твърденията, че след като Д. И. Д. е оправдан на първа инстанция с това е отпаднала пречката за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като прилагане на посоченото диференцирано производство за първи път във въззивна инстанция е несъвместимо с действащата нормативна уредба. Изводите за виновността на подсъдимите се основават на доказателствата по делото, преценявани поотделно и в съвкупност, като съдилищата са изложили съображения кои доказателства възприемат за достоверни и кои - не. Те не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка и последователност между отделните фактически обстоятелства. Не може да бъде споделено твърдението на С. и неговият защитник, че първият не е участвал в деянието извършено на 03.05.2012 г., тъй като видно от данните по делото (стр. 7 от въззивното решение) именно той е подбудителят за извършването му. Тук е мястото да се отбележи, че контролираната инстанция неправилно е отхвърлила предявения срещу С. от В. В. граждански иск за причинени вреди, но тъй като в тази част няма протест от прокуратурата или жалба от гражданския ищец, настоящата съдебна инстанция не разполага с правомощие да ревизира влязлото в сила съдебно решение. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства обосновават извода, че В. и С. са осъществили от обективна и субективна страна при опасен рецидив признаците на квалифицирана кражба по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК. Наложените наказания на подсъдимите не са явно несправедливи, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от тях престъпление и наложеното им за това наказание. По размер то е минимума на санкцията, а по делото не се установят основания за прилагане на чл. 55 от НК. Възраженията, че размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди е завишен са неоснователни. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика стойността на отнетите вещи се установява с помощта на стоково-оценъчна експертиза по средни пазарни цени, като меродавен е моментът на извършване на престъплението (Решение № 414/10.VI.1997 г. на II н.о. на ВКС, Решение № 427/7.XII.1994 г. на I н.о. на ВС), като в настоящия случай контролираният съд не се е отклонил от нея. Без правно значение са твърденията на осъдените, че Д. Д. е съучастник в престъплението, за което са осъдени. Това обстоятелство би могло да бъде основание за разследване и ако се установи по несъмнен начин, да даде основание за искане на окръжния прокурор по чл. 420, ал. 1 от НПК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдените Д. М. В. и С. Н. С. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1193/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: