Р Е Ш Е Н И Е № 60199 гр. София, 06 декември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 815 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите В. П., С. М. и К. Я., както и по жалба на частните обвинители М. К. и Д. К., подадена чрез повереника им, срещу решение № 260101 от 10.06.2021 г. по ВНОХД № 143/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (П.). С жалбата на адв. Р. Х. (за подс. М.) е оспорена материалната и процесуалната законосъобразност на въззивното съдебно решение, както и справедливостта на потвърденото с това решение наказание на подс. М.. Направено е искане за отмяна на оспорения акт и оневиняване на посочения подсъдим, алтернативно – връщане на делото за повторното му въззивно разглеждане или смекчаване на наложеното наказание. Претенцията за допуснати при въззивното разглеждане и решаване на делото съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон е обосновала и жалбата, подадена от адв. К. С. (за подс. М.), която също е съпътствана от искане за отмяна на въззивното решение и оневиняване на С. М. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С аргументи в подкрепя на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК е обжалвал постановеното от Пловдивския апелативен съд решение и адв. И. Д. (за подс. П.) и е поискал от върховната инстанция да го отмени и да оправдае подзащитния му или да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд. На свой ред защитникът на подс. Я. - адв. В. Т. също е настоял за оправдаване на подзащитния му, като е обосновал искането си с аргументи, предназначени да подкрепят касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. В срока по чл. 351, ал. 4 НПК подробно възражение срещу всяка от касационните жалби са депозирали частните обвинители М. К. и Д. К., чрез повереника си – адв. Д. Д.. С възражение за явна несправедливост на наложеното на всеки от тримата подсъдими и потвърдено от въззивния съд наказание са оспорили решението и частните обвинители М. К. и Д. К., чрез повереника си – адв. Д. Д., като са направили искане за отмяна на решение в частта досежно утвърждаването на наложените наказания и за връщане на делото за ново въззивно разглеждане в тази част с оглед увеличаване на размера на санкциите. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВКС повереникът на частните обвинители адв. Д. поддържа депозираната от тях жалба, аргументите в нейна подкрепа и направеното искане. Като повереник на частните обвинители жалбата, подадена от тях поддържа и адв. Н., който се противопоставя на възраженията на защитата за неизяснен по делото механизъм на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на Д. К. и на възраженията за липса на ангажимент на подсъдимите към обезопасяването на бетонната шахта и на пистата, които не са били собствени, нито наети от „фирма“ към процесната дата с надлежен договор. Всеки от частните обвинители М. К. и Д. К. заявява подкрепата си за становищата на поверениците. Защитниците на подсъдимите, взели лично участие в съдебното заседание - адв. Д. (за подс. П.), адв.С. и адв. Х. (за подс. М.) поддържат своите жалби, изложените в тях съображения и направените искания, като наред с това оспорват касационната жалба на частните обвинители. По делото е постъпило писмено становище по съществото на делото от адв. В. Т., възпроизвеждащо съдържанието на подадената от този защитник касационна жалба. Представителят на върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на всяка от депозираните касационни жалби. Счита, че въззивният съд е отговорил на съществените възражения, поставени на вниманието му, изяснил е спорните моменти и е правилно е потвърдил наложените от първоинстанционния съд наказания, които преценява като справедливи. Според прокурора няма съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането и решаването на делото, нито са допуснати нарушения на материалния закон, както се твърди в жалбите на защитниците. Отмерените от първостепенния съд и потвърдени от въззиванта инстанция наказания на подсъдимите преценява като справедливи и неизискващи корекция. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Всеки от подсъдимите П., М. и Я. заявява съгласие със становището на защитника си и моли съответната касационна жалба да бъде уважена. В последната си дума и тримата подсъдими молят за пълно оневиняване. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 10 от 15.10.2019 г., постановена по НОХД № 53/2017 г., състав на Смолянския окръжен съд е признал подсъдимия В. Л. П. за виновен в това, че в периода от м. декември 2014 г. до 14.02.2015 г., включително, в [населено място], на ски-писта „име“, като изпълнителен директор на „фирма“ причинил смъртта на Д. Д. К. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – управление, ползване и поддръжка на ски-писти и съоръжения за развитие на зимен спорт в ски-зона „име“ – [населено място] – не изпълнил задълженията си по чл. 37, ал. 3, т. 2 от Устава на „фирма“ да организира неговата дейност и да осъществява оперативното му ръководство съобразно със законите в Република България и нарушил нормативните изисквания за обезопасяване на ски-пистите „име“, като не изпълнил задълженията си по чл. 152, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл. 156, т. 2 от Закона за туризма, като: - не организирал и не контролирал ползването и обезопасяването на ски-пистата в участъка на инцидента; - не изпълнил минималните задължителни изисквания за обезопасеност на ски-пистите „име“, указани в чл. 1, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. Приложение № 1 и чл. 5 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.); - в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 4, т. 1 от Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.) организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски-писта „име“, макар че същата не е била категоризирана по надлежния ред, организирал използването строеж, ІІІ-та категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ, за който не е имало одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и не е бил въведен в експлоатация; - не разпоредил обезопасяване на мястото на инцидента, което е било опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено, съгл. т. 1.5 „Опасни места“, колона 4 от раздел І, част първа от Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.); - не разпоредил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг съобразно с т. 4.1. и т. 4.4 от раздел І „Писти за ски и сноуборд“, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.); -не разпоредил обезопасяване на мястото на инцидента чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, съобразно с т. 11, т. 11.3 от раздел І „Писти за алпийски ски и сноуборд“, част І-ва на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.), поради което и на осн. чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила, като го е оправдал по обвинението за това да е извършил престъплението поради незнание. С тази присъда подс. С. П. М. е признат за виновен в това, че в периода от м. декември 2014 г. до 14.02.2015 г. в [населено място], на ски-писта „име“, като прокурист на „фирма“ причинил смъртта на Д. Д. К. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – управление, ползване и поддръжка на ски-писти и съоръжения за развитие на зимен спорт в ски-зона „име“ – [населено място], като: - не изпълнил задълженията си по чл. 3, т. 1 от договора за прокура с „фирма“ от 18.12.2014 г. – да организира, наблюдава и контролира извършването на дейността на дружеството във връзка със съоръженията за развитие на зимен спорт и по чл. 3.2. от договора за прокурора – да осъществява управление и контрол на персонала на дружеството, нает за упражняване на дейността му и експлоатация на съоръженията за развитие на зимен спорт в [населено място]; - не изпълнил задълженията, възложени му със заповед № 2 от 29.12.2014 г. на изпълнителния директор на „фирма“ във връзка с началото на зимен сезон 2014 – 2015 г. и частично отваряне на ски-зоната, да упражнява контрол по изпълнението на заповедта във връзка с безопасната експлоатация на ски-зона „име“, като се обезопасят с мрежи всички опасни участъци и се обезопасят посредством дюшеци оръдията за сняг; - не изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 152, ал. 1, ал. 2, т. 1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл. 156, т. 2 от Закона за туризма като не организирал и не контролирал ползването и обезопасяването на ски-пистата в участъка на инцидента; - не изпълнил минималните задължителни изисквания за обезопасеност на ски-пистите „име“, указани в чл. 1, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. Приложение № 1 и чл. 5 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.), като е организирал предлагането на туристически услуги и ползването на ски-писта „име“, макар че същата не е била категоризирана по надлежния ред, организирал използването строеж, ІІІ-та категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ, за който не е имало одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и не е бил въведен в експлоатация; - не разпоредил обезопасяване на мястото на инцидента, както е изисквала т. 1.5. Опасни места“, колона 4; - не разпоредил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг съобразно с т. 4.1. и т. 4.4 от раздел І „Писти за ски и сноуборд“, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.); -не разпоредил обезопасяване на мястото на инцидента чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, съобразно с т. 11, т. 11.3 от дял ІІ-ри, от раздел І „Писти за алпийски ски и сноуборд“, част І-ва на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.), поради което и на осн. чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила, като подсъдимият е оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението поради незнание. Със същата присъда е признат за виновен и третият подсъдим по делото – К. М. Я. – за това, че в периода от 01.01.2015 г. до 14.02.2015 г., вкл., в [населено място], на ски-писта „име“, като оператор на система за технически сняг към седалкова въжена линия за превоз на пътници в „фирма“ причинил смъртта на Д. Д. К. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – поддръжка на ски-писти и съоръжения за развитие на зимен спорт в ски-зона „име“ - [населено място], като: - не изпълнил допълнителните функции, възложени му в т. VІІ от длъжностната характеристика за длъжността „Оператор на система за технически сняг“ към седалкова въжена линия за превоз на пътници: да познава ски-зона „име“ и да следи за нейната информационна обезпеченост и безопасност, да поставя информационни табели и знаци за вида писта, нейната трудност и всичко, необходимо, съгласно стандартите за информационната обезпеченост на ски-писти, да поставя обезопасителни мрежи и дюшеци навсякъде, където е необходимо, така че да се гарантира безопасността на всички посетители на ски-зоната; - не изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 152, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 154, ал. 1, т. 5 и чл. 156, т. 2 от Закона за туризма, като не извършил обезопасяване на ски-пистата в участъка на инцидента; - не извършил обезопасяване на мястото на инцидента, което е било опасно и е трябвало задължително да бъде обезопасено съгл. т. 1.5. „Опасни места“, колона 4 червена (средна), част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.); - не извършил обезопасяване на шахтата за оръдието за изкуствен сняг съгл. т. 4.1 и т. 4.4. от дял ІІ, раздел І, част първа на Приложение № 1 от Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.); - не извършил обезопасяване на мястото на инцидента чрез поставяне на предпазна мрежа и дюшеци върху шахтата от съоръжението за изкуствен сняг, където е съществувала опасност от излизане извън пистата и задължително е следвало да бъде обезопасено, съгл. т. 11 , т. 11.3 от дял ІІ, раздел І, част първа от Приложение № 1 на Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.), поради което и на осн. чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 НК, като на осн. чл. 304 НПК и този подсъдим е оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението поради незнание. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изцяло потвърдена. Жалбите срещу този акт са неоснователни. Направената във връзка с депозираните от защитниците на подсъдимите жалби касационна проверка не потвърждава съдържащите се в тях възражения. Решаващите изводи на въззивния съд са основани на правилно лансирани доводи, съобразени със закона и доказателствата по делото. Този съд е реализирал нужните усилия за съдържателно установяване на истината относно инкриминираните събития и отговорността на всеки от подсъдимите и е дал добър, логически и доказателствено издържан отговор на всички съществени възражения, направени пред него, като по ясен начин е заявил причините за потвърждаване на осъдителните изводи на първата инстанция. Липсват процедурни нарушения във връзка с процеса по формиране на вътрешната му увереност по фактите, които да отговарят на критериите за съществени такива. Налице е задълбочено и всеобхватно проучване на всички доказателства и доказателствени източници, съпътствано от добросъвестно и точно тяхно интерпретиране. Противно на мнението на адв. Х. решението съдържа заявена по очевиден начин волята на въззивния съд в подкрепа на установената от първата инстанция фактология. Макар да не го е заявил изрично, съставът на П. е възприел тази фактология, възпроизвеждайки я в акта си и заявявайки ясно, че единственото различно фактическо положение, което е признал в отклонение от нея, е отсъствието от цялостното развитие на инцидента на удар на ските на пострадалия в шахтата (стр. 38 от въззивното решение). Излишно придирчиво, а и неуместно от гледище на определения от закона предмет на въззивната проверка адв. Х. е отправила укор, че в решението не е посочено „от кой са приети“ възпроизведените в него факти. С възражението си, че въззивният съд не е извършил цялостно обсъждане на свидетелските показания, съпоставяне помежду им, обсъждане на противоречията в показанията „на редица свидетели“ адв. Х. практически е вменила на въззивната инстанция задължения, каквито тя няма. Както и друг път ВКС е отбелязвал в практиката си, макар дейността на въззивната инстанция да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата и изрично да посочва онези от тях, които ползва като аргумент за обосноваване на всяко едно фактическо установяване, когато пред него не са направени възражения в тази насока и когато не приема нови фактически положения, различни от приетите с първоинстанционната присъда. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че постановилият го съд е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на тази присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса по формиране на вътрешното му убеждение, както е в настоящия случай. В случая, макар и не обстоятелствен, съставът на апелативния съд е бил достатъчно точен при излагането на съображенията, които са му позволили да подкрепи формулираното от първостепенния съд убеждение за надеждност на ползваните за установяване на механизма на злополуката доказателствени източници в общ план, като е признал частична недостоверност единствено на показанията на свидетелите П. по отношение на твърдението им, че злополуката е възникнала след фронтален удар на върховете на ските на пострадалия в бетонната шахта. Съображенията му показват извършена цялостна проверка и грижливо обмисляне на доказателствата и на резултатите от ползваните средства за тяхната проверка. С този подход не се е съгласил адв. Д., който настоява, че той е довел до вътрешна противоречивост на мотивите, с които въззивният съд е подкрепил констатациите на първата инстанция по фактите. Защитникът се е противопоставил на възможността при установената недостоверност в показанията на Д. и М. П. те да бъдат включени сред доказателствените източници, ползвани от въззивния съд като част от послужилата му при решаването на делото информационна база. Противопоставянето на защитника е неоснователно. Не съществува процесуална пречка в една тяхна част свидетелски показания (както и обясненията на обвиняемия/подсъдимия) да бъдат преценени като верни, а в друга - не. НПК не се съдържа забрана за постановяване на осъдителен акт, когато отделни доказателства или доказателствени източници са с противоположна насоченост, нито забрана за частично кредитиране на такива. Съдът следва да изключи свидетелски показания цялостно, ако установи, че те са изцяло недостоверни, че в тях е премълчана истината, че те пресъздават изцяло преиначени факти. Това, че за част от показанията на един свидетел е установено, че не възпроизвеждат достоверна информация (независимо от причината) не означава априори, че цялостно те не заслужават доверие. От съществено значение за преценката дали и евентуално в кои свои части показанията на един свидетел съответстват на действителните факти, е подлагането им на задълбочена логическа проверка чрез съпоставката им с други доказателствени източници, с експертни становища, с веществените доказателства, при отчитане и на обуславящите ги фактори, съответно на условията, при които е станало възприемането, на неговата продължителност, на възможността въобще свидетелят да формира възприятия за фактите, за които свидетелства, отношението му към събитията и/или към участници в тях и пр. Само така може да се осигури реална основа за обективна оценка. В случая П. не само не е подминал факта на опроверганото по експертен път твърдение на П. за настъпил удар на ските на пострадалия в бетонния фундамент на шахтата. Установявайки, че в тази им част техните показания не са издържали експертната проверка за достоверност, този съд е отказал да ги третира като достоверни и да им се довери единствено по отношение на нея. За това не е смущаващ, нито бележи процесуален порок фактът, че показанията на свидетелите П. са посочени във въззивния акт сред доказателствените източници, ползвани за фактическите изводи на въззивния съд. Невярната част от твърденията им се отнася до фрагмент от фактологията, който не я изчерпва и поради това не е съществувала пречка, в останалите им части показанията на двете свидетелки да бъдат кредитирани, след като е преценено, че издържат проверка за достоверност. Отказът на въззивния съд да третира коментираното информационно несъответствие като белег за цялостна липса на качество на показанията на М. П. и Д. П. е професионално изграден, като практически отчита въздействието на редица фактори, значими за пълнотата на възприятията и формирането на качествен спомен у всяка от двете, като изненадващият характер на възникването и бързото развитие на инцидента, съответно краткотрайността на въздействието, което той е имал върху възприятията на всяка от тях, условията, при които е протекло възприемането на това събитие от всяка от двете, а именно в процес на спускането им по пистата. Отделно от това, пострадалият за тях е бил непознат, преминаващ скиор, един от всички, ползвали в същия ден пистата, поради което вниманието им не е било ангажирано с проследяване на неговото движение, което неизбежно е повлияло способността на всяка от тях за пълноценно възприемане и осмисляне на събитието, като е предпоставяло допускане на грешки, а не съзнателно трансформиране на спомена и представянето му с друго съдържание, различно от действителното пред органите на наказателното производство. Некоректно се твърди от адв. Д., че П. мълчаливо е отминал „очевидните разминавания, противоречия и несъответствия между показанията на свидетелите П. и останалите свидетели“. Както вече бе посочено, въззивният съд е констатирал недостоверност в показаниятата на П. по отношение на конкретен момент от развитието на инцидента и за да отхвърли възможността той да се е развил по съобщения от М. и Д. П. начин – след удар на ските на пострадалия в бетонната шахта, е съобразил както резултатът от проверката им по експертен път, така също и резултатът от съпоставката им с показанията на Г. У. и Р. А., според които ските на пострадалия са били на пистата след инцидента, както и с показанията на М. Х., според впечатленията на който една от ските на пострадалия се е откачила преди тялото му да достигне шахтата (л. 36 – 37 от решението). Липсата на конкретика във възражението на адв. Д., както по отношение на твърдяните от него очевидни разминавания, така и по отношение на свидетелите, на чиито твърдения според него показанията на П. не съответстват, не позволява друг коментар, като се има предвид, че преобладаващата част от разпитаните по делото лица свидетелстват за събития, предшестващи и/или следващи инцидента, но не и за самия инцидент, за който и само за него са разпитвани М. и Д. П.. Неоправдано от гледище на подкрепящите го доводи е възражението на адв. Х., че въззивният съд не е обсъдил противоречията в част от свидетелските показания относно местоположението на главата на пострадалия след злополуката - дали върху бетонната шахта или встрани от нея. Изискването за обсъждане на противоречия в доказателствата не е самоцелно, а за да осигури база за достоверен извод относно релевантни обстоятелства и факти сред тези, на които е основано осъждането. За това в практиката си В(К)С е разяснявал многократно, че на обсъждане подлежат съществените противоречия в доказателствените източници - тези, които са свързани с релевантните обстоятелства и факти. В случая това дали след злополуката главата на пострадалия е била върху шахтата или встрани от нея не е от съществено значение за правилното изясняване на предмета на доказване. Показателен в това отношение е фактът, че и в жалбата на адв. Х. такава значимост не е обоснована. А и не би могло да бъде обоснована, след като посоченият като спорен факт няма определящо значение за установяването на фактите и обстоятелствата, на които е основано осъждането, свързани с възникването на фаталния за живота на К. удар, локализацията му върху организма на пострадалия, вида и тежестта на причинените травми и липсата на обезопасяване на мястото, на което той е бил реализиран. По-важно е, че според станалите очевидци на инцидента свидетели Д. и М. П. тялото на пострадалия се е спряло именно в бетонната шахта, установена на мястото на злополуката и там е било установено от пристигналите на мястото екипи на Спешна помощ, полицията, планинската спасителна служба и клиенти на ски-центъра. Твърди се в жалбата на адв. Д., че въззивният съд е оставил без коментар съществено противоречие в съдържанието на протоколите от огледите на местопроизшествието, извършени на 14-ти и на 15-ти февруари 2015 г., като в първия от тях според защитника е отразено, че деформации по капака на шахтата липсват, а в протокола от следващия ден е вписано, че същият капак е с деформации. Възражението е неоснователно. Вярно е, че въззивният съд не е отделил нарочно място в акта си за коментар на протоколите за оглед на местопроизшествие. Този факт обаче би бил с определящо качеството на постановения от него акт значение, ако твърдяните от адв. Д. противоречия в съдържанието на двата документа бяха действително налични. В този само случай поставените на вниманието на въззивния съд възражения за съществуването им, както и възраженията за противоречия между отразеното в тези протоколи и показанията на разпитаните като свидетели поемни лица биха били съществени и спестяването на отговор за тях би предопределило съществен недостатък в процесуалното качество на атакувания съдебен акт, съответно би направило уместно позоваването на посочените в касационната жалба решения на ВКС. Но в случая сочените от адв. Д. противоречия не съществуват. Констатации за липса на изкривявания по ламарината и болтовете на металните капаци на шахтата, като разчетените от него не са отразени в протокола от извършения на 14.02.2015 г. оглед на местопроизшествието, започнал в 17:10 часа. Всъщност този протокол не съдържа каквото и да е описание на състоянието на капаците и болтовете им, освен отразяването, че се касае за „ламаринен капак и кръгъл капак с 4 болта“, за да се съпоставя съдържанието му с това на изготвения впоследствие, при извършения на 15.02.2015 г. оглед на същото място и на шахтата, намираща се там, в който е отразено наличието на деформации на ламарината. От друга страна, всеки от двата протокола е придружен от снимков материал. Съпоставката на фотоалбумите от двата огледа ясно показва, че състоянието на ламаринения капак на шахтата, установено на 14.02.2015 г. е такова, каквото е било и при огледа от следващия ден и документирано, както чрез приложените към съответния албум фотоси, така и словно описано – с деформации. Що се касае до разпитаните като свидетели поемни лица, присъствали при огледа на местопроизшествието от 15.02.2015 г. и заявили спомен за липса на деформации по ламарината на капака на шахтата повече от две години и половина след събитията и съотв. след провеждането на действието, на което са присъствали, установено е по делото и е потвърдено категорично от всеки от двамата свидетели, че е присъствал на мястото и че е подписал съставения протокол. Отнасянето на съобщеното от тях към документираното в приложените към огледните протоколи от 14-ти и 15-ти февруари фотоалбуми показва липсата на надеждност на спомените на двамата свидетели. Няма как при това положение П. с разум да бъде упрекнат, че не е приел да им се довери. Невярно се твърди в жалбата на адв. Д., че въззивният съд не се е ангажирал с констатация относно съществен момент от фактологията, а именно в коя част от тялото на пострадалия е настъпило съприкосновението с бетонната шахта. Този съд ясно е споделил в по-голямата им част фактическите констатации на съда от първа инстанция - относно времето, мястото, както и относно локализацията и механизма на получаване на уврежданията, довели до смъртта на К., а именно чрез директен удар на предната част на шията му в ръба на шахтата (стр. 6 от въззивното решение). Нищо по-различно от застъпеното в представената в писмен вид по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) не е заявило участвалото в тази експертиза вещо лице Б. при разпита му пред окръжния съд относно зоната от организма на пострадалия, в която е настъпил фаталният за живота на Д. К. удар, а именно директно в областта на шията. Изолираният в жалбата на адв. Д. цитат от изложението на посочения експерт очевидно е в отговор на конкретно поставен му в заседанието въпрос, насочен към изясняване на възможността да няма поражения по лицето и брадичката на пострадалия при удара в шахтата, ако този удар се е случил както е описан в обвинителния акт и е възприет от съдилищата. Този отговор по никакъв начин не поставя под съмнение направеният в КСМЕ генерален извод, потвърден пред съда от изготвилите тази експертиза вещи лица, вкл. и от в.л. Б., че първоначалният удар е настъпил директно в шията. Ето защо няма несъответствие между устно заявеното от вещото лице пред съда и експертизата, в която той е участвал, съответно няма и допуснато от П. нарушение, свързано с необсъждане и неизясняване на противоречие в експертните изводи относно съществен момент от фактологията. Що се касае до невъзможността на вещите лица по КСМЕ да се ангажират с мнение относно точното положение, в което е било тялото на пострадалия и позицията на главата и на шията му в момента на удара, тя не поставя под съмнение основаното на обективните находки по тялото на Д. К. тяхно заключение за удар на предната част на шията му в бетонната шахта и съответно не е налагало провеждане на допълнително експертно изследване на този проблем. Както доказателствата, така и експертните заключения се привличат в наказателния процес с оглед на способността им да подпомогнат истинното установяване на факти и обстоятелства от предмета на доказване, а не въобще на обстоятелства и факти, които действителността съдържа. Реализацията на фактическото установяване трябва всякога да е подчинена на основната в наказателния процес задача – да се достигне обективната истина относно деянието и дееца. За изпълнението на това изискване (поставено практически от чл. 102 НПК) съдът е длъжен стриктно да следи. Поради това лишено от състоятелност е възражението, че П. е направил необоснован и неправилен извод за годност на съдебно-медицинските експертизи да подпомогнат установяването на механизма на получаване на уврежданията, макар в тях да не се съдържа отговор за точното положение на тялото и позицията на главата на пострадалия в момента на удара. На свой ред адв. Р. Х. също е възразила, че П. е решил делото, оставяйки неизяснен въпроса относно механизма на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на пострадалия. Упрекът е неоснователен, защото решението съдържа отговорът на въззивния съд по този въпрос, при това, както вече бе отбелязано, основан на категорично установеното по експертен съдебно-медицински път, че увреждането на шията на пострадалия е получено по механизма на директен удар в масивна твърда ръбеста повърхност, характеристиките на каквато има ламариненият капак на бетонната шахта. Противно на твърденията на адв. Р. Х. по този въпрос не съществуват противоречия в заключенията на комплексната и единичната съдебно-медицински експертизи, което закономерно обяснява липсата на коментар във въззивното решение на подобен проблем. И двете изследвания еднопосочно са установили, че увреждането на шията на Д. К. е получено при директен удар в предния ръб на ламаринения капак на шахтата, като мястото на охлузването е мястото на контактната точка между шията и травмиралата я повърхност. Колкото до предложената от защитника възможност довелата до смъртта на пострадалия травма да е получена при падането му на пистата преди тялото му да е достигнало шахтата, тази възможност също е обсъдена и обосновано е изключена от вещите лица по КСМЕ, като от една страна са съпоставени формата и размера на външното увреждане на шията с формата и дебелината на предния ръб на ламаринения капак на шахтата, при което са били установени съвпадения, „достатъчни за обективно предположение, че увреждането на шията е получено именно от този ръб“ (заключение на КСМЕ, л. 12). От друга страна, коментирайки възможността травматичното увреждане да е получено по друг начин, т.е. вкл. и при падане на пострадалия на пистата преди тялото му да достигне бетонната шахта, вещите лица са съобразили факта, че в периметъра на местопроизшествието не е бил установен друг масивен твърд предмет, освен тази шахта, който би могъл да нанесе констатираната тежка шийна травма на постр. Д. К.. Отделно от това, несъгласието на адв. Х. в отделни свои аспекти е основано на произволно надграждане на приетите за установени по делото факти относно инкриминирания инцидент. Т. напр. защитникът твърди, че при падането на пострадалия преди тялото му да достигне бетонната шахта, главата му е била на терена, като същевременно не е посочила източникът си на информираност. Не би и могла да го стори, тъй като такъв факт не е потвърден от нито един от свидетелите. Не е приет като част от фактологията на инцидента и от вещите лица. Именно защото съдът има задължение да проучи и установи единствено онзи кръг от фактически обстоятелства, които изпълват предмета на доказване, П. не е нарушил по съществен начин правата на страните като не се е ангажирал с изследване и решаване на въпроса с коя част тялото на пострадалия е паднало на пистата и как след падането му то е продължило движението си до момента на достигане на шахтата. Тези обстоятелства нямат отношение към механизма на получаване на уврежданията, доколкото е установено от една страна, че следите от удар върху шията на Д. К. съответстват на релефа на ламаринения капак на шахтата, съотв. сочат на удар в него, а от друга страна - че в района на злополуката не е имало друг предмет с характеристиките на нанеслия фаталното за живота на Д. К. увреждане. В контекста на възражението си за липса на яснота по делото относно механизма на получаване на увреждането, адв. Д. е поставил въпрос в своята жалба: възможен ли е твърдяния от вещите лица удар във фронталната повърхност на шията при установените телесни увреждания в тази зона, местоположението на шахтата спрямо пистата и височината на ръба на шахтата от земята и е споделил, че за самия него отговорът (неформулиран в жалбата) е ясен. По този начин защитникът практически не е назовал процесуален порок в дейността на въззивния съд, а единствено е утвърдил собствената си гледна точка към отговора на така формулирания въпрос, като „пределно ясен“ без да го назовава и е отрекъл правилността на констатациите на съда във връзка с него. Претенцията, дефинирана чрез подобна техника, не съдържа конкретен израз на волята на касатора, а алюзия за нея, изискваща тълкуване на волята му, което е извън правомощията на върховната инстанция и не подлежи на обсъждане от нея. Категорично и подчертано разбираемо е посочено в заключението на едноличната съдебно-медицинска експертиза, че тежката шийна травма е причинена от директното действие на твърд тъп предмет – удар или притискане от такъв. Нищо съдържателно различно като извод по този въпрос не е поместено в заключението на КСМЕ. Напротив, направеният от изготвилите я вещи лица анализ им е позволил да формулират обективно предположение, че увреждането на шията на пострадалия и констатираните при аутопсията поражения са получени при осъществено с достатъчно голяма скорост и енергия съприкосновение с масивна твърда ръбеста повърхност, каквато е характеристиката на ламаринения капак на бетонната шахта, установена на мястото, на което е намерено след злополуката тялото на К.. Въззивният съд не е имал основания да отхвърли възможността за ползване на заключението на единичната съдебно-медицинска експертиза по причините, изтъкнати в жалбата на адв. Х. – поради непълнота на съдържанието й и отсъствие на съдържащо се в нея обяснение на това в какво се изразява притискането от твърд тъп предмет, прието като възможен механизъм на причиняване на травмите на пострадалия, наред с механизма на удар в такъв предмет. Неоснователна е и отправената от същия защитник критика за липса на даден от въззивния съд отговор на съществен за делото въпрос - за възможността охлузването на шията и счупването на пети шиен прешлен да се дължат на различни механизми. Ударът и притискането от твърд тъп предмет са указани в експертизата като възможни алтернативни механизми на образуване на уврежданията по шията на Д. К., след като категорично е установено, че тези увреждания са резултат от въздействието на предмет с такива характеристики. Изхождайки от информацията по делото относно обстоятелствата на произшествието, експертът е отграничил като „напълно възможен“ механизмът на директен удар от твърд тъп предмет с ограничена лентовидна повърхност със значителна кинетична енергия в областта на шията. Въззивният съд, констатирайки съответствие на този експертен извод с доказателствата по делото относно настъпването и развитието на инцидента, не е бил изправен пред необходимостта да коментира вторият възможен, но непотвърден в процеса на доказване механизъм на образуване на уврежданията – този чрез притискане от или върху твърд тъп предмет. В случая П. е констатирал, че чрез СМЕ е потвърдено, че охлузването на шията е получено при съприкосновението й с предмет с ограничена площ, какъвто е ръба на ламаринения капак на бетонната шахта на мястото на инцидента, като механизмът на причиняване на цялостната травма, включваща мекотъканни наранявания на шията, счупване на пети шиен прешлен, разкъсване на междупрешленните дискове и сухожилни връзки и тежки контузионни промени на шийния гръбначен мозък в областта на пети шиен прешлен и около него, е комбиниран: хиперфлексионен, компресионен и ротационен. В това отношение съдът практически е съобразил експертните констатации относно съответствието между формата и размера на увреждането на шията на пострадалия и формата и дебелината на предния ръб на ламаринения капак на бетонната шахта и неговия релеф, както и това, че силата на удара е била достатъчна да нанесе констатираните увреждания, довели до смъртта на К.. По този начин въззивният съд е отговорил на възражението на защитата за съществуване на възможност охлузването на шията и счупването на пети шиен прешлен да се дължат на различни механизми, отхвърляйки неговата състоятелност. В жалбата си адв. Х. настоява, че ако е имало директен удар на шията на пострадалия в ръба на шахтата, то този удар би бил „много силен“ и не би причинил толкова повърхностно охлузване, каквото е установено при аутопсията. Неясно е от жалбата какъв е източникът на знанието, на което се е позовал защитникът, но във всички случаи той не е свързан с обективно установеното по делото, доколкото изготвилите комплексната СМЕ вещи лица са дали разяснения пред съда, които съдържат отговор на този въпрос, а именно, че облеклото на пострадалия в момента на инцидента, обхващало и шията, „е поело част от удара и го е разляло“. По-важно обаче от гледище на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, на което се е позовал защитника е, че подобно възражение не е било заявено пред въззивния съд, за да се отправя упрек към него, че е спестил дължим отговор в нарушение на задълженията си и на правата на страните. „Повърхностно ивичесто охлузване на шията, завиващо към ушните миди“, обяснение на чието получаване адв. Х. претендира, че П. е бил длъжен също да даде, не е установено при аутопсията на тялото на загиналия Д. К., за да се изисква от този съд обсъждането му. Според единичната СМЕ при външния оглед на шията на загиналия са установени три охлузвания – едно основно лентовидно (хоризонтално ивичесто охлузване), наподобяващо частична странгулационна бразда и две странични дъговидни охлузвания, по-повърхностни от основното, механизмът на образуване на които е подробно обследван в проведеното на 13.11.2018 г. от окръжния съд заседание и обяснен неколкократно в това заседание от вещото лице Д.. Отчетливо разбираемо експертът е обяснил, че охлузването е повърхностна изява на удара, че то е образувано в резултат на тангенциално действие на повърхността, върху която е настъпил удара, като дрехите на пострадалия, които са обгръщали шията му, са ограничили повърхността на това охлузване. Съдържанието на оспорения акт не обосновава и следващото възражение на адв. Х. – за липса на извършена от въззивния съд внимателна проверка на заключението на КСМЕ и безусловното му възприемане въпреки неясната според защитника аргументация при отговорите на част от поставените пред тази експертиза въпроси. Идентифицираните в коментираната жалба като проблемни моменти в заключението обективно не са налични, за да провокират задължението на съда да ги разпознае като такива, да ги обсъди и да предприеме активност за преодоляването им. Липсва твърдяното от адв. Х. противоречие между изводите на едноличната и комплексната съдебно-медицински експертизи относно вида и характера на телесните увреждания, получени от К. при процесния инцидент, като двете експертизи са дали абсолютно еднакви отговори на този въпрос. Не по-различно е положението при заложения в КСМЕ отговор относно характера на счупването на пети шиен прешлен. Според адв. Х. КСМЕ не е споделила извода на едноличната експертиза, че се касае за компресионно счупване, но не е обяснила причините. Отговорът на въпрос № 8.9. от тази експертиза обаче сочи тъкмо обратното. Прието е именно наличие на компресионно счупване на тялото на пети шиен прешлен като част от преценения от тази експертиза като най-вероятен комбиниран механизъм на увреждането, довел до тежката шийна травма. Липсва и твърдяната от адв. Х. непоследователност при описанието на компресионния механизъм на получаване на гръбначно-мозъчна травма, заложено в КСМЕ. Възражението е основано на субективно разбиране за действието и посоката на компресионния натиск. В т. 8.11 от заключението на експертизата проблемът е добре обяснен - компресията се е получила не вследствие на самото съприкосновение шия-ръб на шахтата, а вследствие на задействалите се при това съприкосновение хиперфлексионни сили: силното свиване на шията напред и надолу при инерционното ускорение, настъпило при рязкото спиране на движението на главата. Тези именно сили са оказали компресионен натиск върху предните повърхности на прешленните тела. Обобщено, вещите лица са заключили, че в случая са действали комбинирани хоризонтални и вертикални, а вероятно и ротационни сили на притискане и разтягане в шийната област, довели до тежката гръбначно-мозъчна травма. Това, че вещите лица по КСМЕ са посочили приетият от тях механизъм на травмата като „най-вероятен“ не прави заключението им по този въпрос неясно. Вероятностният характер на експертното мнение е поради отсъствието на доказателствено установена по делото информация относно всеки момент от протичането на злополуката с Д. К., финализирана с удара му в бетонната шахта. Това обаче не прави експертният извод несигурен, като се има предвид, че той е основан на обективно установени и преценени от вещите лица като полезни за изследването им данни по делото, професионално тяхно изследване и анализ и формулиране на тази база и на базата на научни познания в конкретната област на обосновани, точни и ясни изводи, по отношение на които въззивният съд е установил съответствие с доказателствата по делото. Служебно П. действително не е намерил основания за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза със задача да изясни механизма на получаване на шийната травма, както вярно е констатирала и адв Х.. Но този факт не е лишил делото от важна за правилното му решаване информация, както се настоява от адвоката. Липсата на такава експертиза би обусловила процесуален порок, ако е довела до неизясняване на съществени за правилното решаване на делото въпроси. Експертизата е значима не сама за себе си, а от гледище на способността й да подпомогне процеса на формиране на извод в една или в друга насока, да разкрие логически връзки между фактите и съпътстващите ги обстоятелствата, които без нея не биха били формирани, но произтичат от тези факти и обстоятелства и които са релевантни по делото. В случая въззивният съд е изложил ясни и убедителни мотиви, основани на действителните качества на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, тяхната пълнота, яснота, обоснованост и отсъствие на съмнения в тяхната правилност, позволяващи тези експертизи да бъдат ползвани при решаването на основните въпроси от предмета на доказване, като място, време на злополуката и начин на протичането й, причинените увреждания, механизма на причиняването им и връзката им с настъпилата смърт на постр. Д. К.. Предлагайки субективен прочит на заложените в КСМЕ изводи, както и на устните разяснения от в.л. Д. в проведеното на 13.11.2018 г. съдебно заседание пред Смолянския окръжен съд, адв. Х. е настояла, че казаното от този експерт навежда на посечно счупване и съответно разрязване на прешлена и на структурите около него, което противоречи на извода в СМЕ, че счупването е компресионно. На тази база е отправила укор към въззивния съд, че безкритично е отминал налична неяснота по основен въпрос от предмета на доказване – относно механизма на травмата, получена от пострадалия К.. Всъщност, пред състава на Смолянския окръжен съд вещото лице Д. е заявил буквално следното: „Получил се е саблен удар в областта на шията от ръба на капака.“ Изложението не съдържа указание, нито подсказва за посечно счупване и още по-малко за „разрязване“ на прешлена и на структурите под него, както адв. Х. е разчела казаното от експерта. По този начин защитникът не е обосновал наличие на допуснат от въззивния съд процесуален порок, а единствено е противопоставил собствената си гледна точка към експертното мнение на това, което е приел съда. Неоснователно е и възражението на адв. Х., че въззивният съд е пренебрегнал налична алогичност във фактическите констатации на първия съд и е възприел тези констатации без да подложи на коментар възможността за настъпване на директен удар в шията без при това да бъдат засегнати „щитовидния хрущял, подезичната кост и рогчетата им“. Въззивният съд не е имал предпоставки за констатиране на твърдяното от защитника безсмислие в съдебните изводи, основани изцяло на констатациите от аутопсията на тялото на починалия Д. К. и експертния техен анализ. Липсата на описани от извършилия аутопсията д-р Д. увреждания на други части от анатомията на К. очевидно се дължи не на друго, а на факта, че зоните, в които се намират те не са контактували с причинилата травматичното увреждане повърхност. Това е добре обяснено и от самото вещо лице при разпита му пред първостепенния съд. Неоснователно е твърдението за „сериозни пропуски“ при аутопсията, които компрометират обективността и компетентността на извършилото я вещо лице Д., които въззивният съд не е взел предвид. Като такъв пропуск адв. Х. е назовала липсата на взета проба от кръвта на пострадалия за химическо изследване. Съдебно-медицинското изследване на трупа би изисквало извършване и на съдебно-химично изследване за наличие на токсични вещества в телесните течности (кръв и урина) на починалия, както настоява защитникът, ако бяха налични по делото доказателства, че приживе Д. К. е злоупотребявал с такива вещества и/или че в деня на инцидента е употребил такива вещества. Такива доказателства обаче няма. Нуждата от подобно изследване адв. Х. е обяснила с това, че наличието на такива вещества „би обяснило много страни от поведението му“ (на пострадалия, б.м.). Текстуалното оформяне на възражението е неясно, като не формулира конкретно изразена идея, а единствено създава внушение. Ползването на такава техника за касационно обжалване, изискваща практически тълкуване на волята на касатора, не съответства на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, поради което не може да ангажира върховната инстанция с нужда от даване на отговор. Противно на мнението на адв. Х. отговор на въпрос № 8.10. в КСМЕ се съдържа на стр. 16 от същата експертиза, поради това въззивният съд не е имал основание да констатира непълнота в експертните изводи и да изисква попълването им чрез назначаване на допълнителна експертиза. Нужда от изследване на механизъм на счупване на врата при падане на пистата в случая не е съществувала, защото е установено, че фаталната за живота на К. травма е получена при достигането на тялото му до шахтата и удар на шията му в нея. Зоните на сециране на трупа очевидно от аутопсията са избрани не според индивидуалните разбирания на неангажирани професионално с тази дейност лица, а спрямо наличните първоначални данни, получени при външния оглед на тялото на загиналия и спрямо общите правила на съдебно-медицинското изследване. Така спрямо констатираното хоризонтално ивичесто охлузване по предната част на шията на загиналия, наподобяващо частична странгулационна бразда със съответните особености на плътност, дълбочина, дължина, широчина и състоянието на подлежащите и околните кожа и тъкани и базираното на тази находка предположение за изменения под нея, способни да обяснят причината за смъртта, е извършено сециране на шията пострадалия. А съобразно с общите правила на съдебно-медицинското изследване са отворени наред с това и гръдната кухина и главата. При външния оглед на трупа не са установени кръвонасядания по гърба, вкл. и в зоната на лопатките, за да е нужно да се правят разрези в тази област, както настоява адв. Х., а са установени единствено послесмърнтни петна. Ето защо за въззивния съд не са съществували основания да констатира непълнота на аутопсията и съответно порочност на основаните на нейните констатации съдебно-медицински изводи относно механизма на причиняване на уврежданията на Д. К. и причината за смъртта му. Терминологичното изразяване, ползвано в двете съдебно-медицински експертизи, в които се говори за „хрущялни връзки по предната и страничните повърхности на телата на прешлените“ правилно не е преценено от въззивния съд като основание за отричане на процесуалната стойност на двете експертизи. Още повече, че в КСМЕ е уточнено, макар и в скоби, че се имат предвид лигаментите. Що се касае до съмненията на адв. Х. в професионалната компетентност на вещото лице Д. и това „дали той има специалност съдебна медицина“, за да извърши възложената му аутопсия, следва да се отбележи, че съгл. действалата към датата на назначаването, а и при изготвянето на експертизата, Наредба № 18 от 06.08.2002 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „клинична патология“ (отм., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г.) извършването на патоанатомични аутопсии е в компетентността на специалността „Обща и клинична патология“. Отделно от това неуместно, а и некоректно е поставянето на този проблем на вниманието едва на касационната инстанция предвид ограничените нейни правомощия по проверка на факти, при положение, че и в първоинстанционното, и във въззивното производства страните са имали неограничена възможност да поискат от съдилищата по фактите изясняването на коментирания въпрос. Очевидно е, че вместо това спестяването на процесуални усилия се ползва самоцелно - като аргумент за касационно обжалване. По-важно е обаче, че сами по себе си позициите на вещото лице Д. като завеждащ отделението по съдебна медицина при МБАЛ „болница“ - [населено място] и главен административен асистент в катедра „Съдебна медицина“ при П. медицински университет не поставят под съмнение притежаваната от него професионална квалификация, съответна на вида експертиза, с изготвянето на която е бил ангажиран по делото - от една страна. От друга страна, въззивният съд очевидно не е намерил основания за съмнения в нивото на квалификация и опит на този експерт на базата на качествата на самите, изготвени от него и с негово участие експертизи. Като не е разпознал като проблемни сочените от адв. Х. обстоятелства относно назначаването и изготвянето на колективната спортно-техническа експертиза (КСТЕ) и е ползвал същата за част от решаващите си изводи по делото, въззивният съд не е нарушил закона. Това, че в посочената експертиза не са фиксирани образованието и специалността на всяко от включените в състава й вещи лица не е в отклонение от изискванията на закона към нейното съдържание, съответно не е способно само по себе си да дисквалифицира процесуалната й годност, нито пък създава съмнения в правилността на заложените в нея изводи. Тази експертиза съдържа информацията, указана от чл. 152 НПК. В закона няма изискване, като поставеното от защитника - в експертизата да се посочват образованието и специалността на изготвилите я вещи лица. Нещо повече, в чл. 145, ал. 1 НПК, регламентиращ съдържанието на акта за назначаване на експертиза, законът е предвидил възможност за посочване на наименованието на учреждението, в което работи вещото лице, на което се възлага експертизата, в алтернатива на посочването на образованието, специалността, научната степен и длъжността му. В случая вещите лица З. и Ф. са посочили в титулната част на КСТЕ специализираното висше училище, в което работят и научните си степени, а вещото лице Д. – спортното си звание и професията си. Невярно се твърди от адв. Х., че КСТЕ е натоварена с отговор на правни въпроси, като въззивният съд е игнорирал този факт и наред с това е прехвърлил на вещите лица ангажимента си по преценка на доказателствата и тълкуване на относимата нормативна база. Всъщност защитникът е посочил конкретно един единствен такъв въпрос и той е свързан с изясняване на характера на мястото на инцидента като опасно такова по смисъла на Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.). Касае се за специфичен проблем, оставащ извън сферата на правото, по отношение на който е съществувала обективна необходимост от изясняване чрез специални познания в областта на зимните спортове. Декларираното е и от адв. С. несъгласие с възможността процесният участък да се определи като „опасен“ по смисъла на посочената наредба. Същият защитник е възразил и срещу възможността изводите на вещите лица по КСТЕ да бъдат определени като експертни, тъй като според него те не почиват на специални знания, на научна обосновка и ясно проследими методи, а са „субективни, неточни и псевдонаучни“. Тези възражения са неоснователни. Характеристиките на участъка, в който се е случила злополуката не са от категорията на общоизвестните или безспорните факти, които са постижими за възприемане и разбиране от всеки човек с нормални възприятия. Те не притежават онази непосредствена очевидност, която би ги направила понятни, достъпни за разбиране от всички. Показателно в това отношение е обстоятелството, че част от разпитаните като свидетели по делото лица са изказали субективни мнения по този въпрос, които не са еднопосочни. Всичко това не е оставяло място за колебание относно нуждата от използване на специални познания в областта на зимните спортове и базиран на такива познания анализ на особеностите на участъка, водещ до съответния извод. Касае се не за непосредствено постижим от всеки извод, а за логически такъв, който е възможен единствено за лица с определена професионална подготвеност, образование, практически опит, покриващи критериите за специални знания по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Начинът за приобщаване на този извод към материалите по делото трябва да следва установения в процесуалния закон ред, а друг такъв ред, освен по пътя на експертизата не е съществувал. Отделно от това, заложеният в КСТЕ извод не е произволен, а е съпътстван от подробна обосновка, ясна и убедителна, като не се е налагало съдът да доказва неговата експертна стойност и подобно на възразилия защитник да влиза сам в ролята на експерт и да формулира собствени изводи по проблема. Все във връзка с възможността мястото на злополуката да се определи като опасно по смисъла на Наредбата за категоризиране на ски-пистите (отм.) адв. Х. е възразила, че П. не е коментирал изказаното от свид. Г. мнение, че това място е с противонаклон спрямо пистата и затова никога не е било обезопасявано. Твърдението на свидетеля не е компрометирало съдебния извод за рисков характер на мястото на инцидента и съществувала нужда от обезопасяването му, като се има предвид, че въпросът е бил анализиран от вещите лица по КСТЕ в рамките на изслушването им в съдебното заседание от 25.09.2018 г. пред първоинстанционния съд. При разпита му вещото лице З. е обяснил, че шахтата е следвало да бъде обезопасена независимо, че е на противонаклон, защото е била в границите на пистата, съответно представлявала е опасност. Наред с това, експертът е констатирал, че на мястото на инцидента широчината на пистата е под минимума на допустимата широчина от 15 м., поради което и в съответствие с изискванията на действалата към процесната дата Наредба за категоризиране на ски-пистите (отм.) участъкът, като стеснен такъв и място, на което има кръстовище е следвало да бъде обезопасен. Още по-малко проблем пред процесуалната годност на КСТЕ е създавал факта, че при изготвянето й вещите лица са ползвали свидетелски показания от делото и са отбелязали факта на конкретни противоречия в част от тях. Ползването на материалите по делото е принципно необходимо за голяма част от назначаваните в наказателното производство експертни изследвания, когато в тези материали се съдържа значима за изследванията информация. В случай, че експертът установи проблематични моменти в тях той трябва да ги посочи и съобрази при формирането на изводите си, когато противоречията се касаят до значими за експертното изследване моменти. За това съдържащият се в КСТЕ констатация за противоречия в част от свидетелските показания от досъдебната фаза не компрометира заключението и не е създавал предпоставки пред П. да го изключи от обема на ползваните за решаването на делото информационни източници. Според адв. Х. с въззивното решение е извършено изменение на фактическото обвинение относно основни обстоятелства от предмета на доказване, като е прието, че при злополуката не е имало удар на ските на пострадалия в бетонната шахта (за разлика от описаното в обвинителния акт), както и че пострадалият се е ударил в ламаринения капак на бетонната шахта, а не в ръба на бетонния неин постамент, в отклонение от приетото от прокурора. Това виждане е несподелимо. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението би било налице, ако основни факти от тези, на които базирано осъждането са се оказали различни от описаните в обвинителния акт и изграждащи фактическото обвинение. В случая съобразно с изводите на КСМЕ, въззивният съд е приел, че достигайки бетонната шахта, тялото на пострадалия се е ударило в нея (в предната част на шията), като този момент не е предшестван от удар на ските му в бетонния постамент. С това съдът не се е отклонил от описаните в обвинителния акт факти, а е изключил един от тях, като по този начин не са променени съществените от гледище на обвинението, съотв. относими към предмета на доказване обстоятелства, свързани с инкриминираната злополука, причините за възникването й и нейния механизъм. Съобразно с възведеното обвинение е било важно установяването на фаталното за живота на К. съприкосновение с намиращата се на критично и необезопасено място също така необезопасена бетонна шахта, а различието, на което акцентира защитата се отнася до обстоятелство, което създава максимална точност на картината на възникването на този удар и показва прецизност в дейността на въззивния съд, а не представлява съществено изменение на обвинението, накърняващо правните възможности на подсъдимите, в т.ч. и на подс. М., за защита. Няма съществено различие между констатациите на прокурора и тези на въззивния съд относно частта от шахтата, в която е настъпил удара. Според обвинителния акт, падайки напред, с предната част на шията си пострадалият се ударил в ръба на шахтата. Този именно факт е приет за установен и от първостепенния съд, а след това и от въззивната инстанция (стр. 6 и стр. 38 от въззивното решение). За удар в ръба на ламаринения капак говорят съдебно-медицинските икспертизи, но този факт не злепоставя основания на тях съдебни изводи, доколкото при огледите на мястото е установено, че капакът на шахтата е бил разположен върху нея и е покривал почти изцяло бетонния й фундамент до неговия ръб. Липсва проявено съществено процесуално нарушение при постановяването на въззивното решение и поради неправилна преценка на въззивния съд, че мотивите към първоинстанционната присъда и съдържанието на обвинителния акт отговарят на изискванията на закона към тяхното съдържание. Отговор на всяко от тези възражения въззивният съд е дал и този отговор е правилен и достатъчно съдържателен, за да бъде подкрепен. Отделно от това, въззивният съд притежава заместваща компетентност спрямо компетентността на първия съд, като правомощието му да отмени присъдата и да върне делото за повторното му разглеждане обхваща единствено случаите по чл. 348, ал. 3 НПК, но при условие, че допуснатите нарушения са отстраними и той не може сам да ги преодолее. Сред тези нарушения не е допуснатата в случая непълнота в мотивите към първоинстанционната присъда, която не нарушава изискванията на чл. 305, ал. 1 - 4 НПК по съществен начин, препятстващ възможността да се установи съдебната воля по посочените в цитираната разпоредба въпроси. Що се касае до възражението срещу качеството на обвинителния акт, към аргументите, с които то основателно е било отхвърлено от въззивния съд, може да се добави и очевидната непоследователност в позицията на защитниците по този въпрос, доколкото при започването на първоинстанционното производство те не са противопоставили такива възражения, а единодушно и категорично са заявили, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото. Самите подсъдими също са заявили, че разбират обвинението, като впоследствие са реализирали пълноценно и адекватно защитата си. Поради всичко изложено липсват основания за упражняване на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК. Въз основа на правилно установените по делото факти въззивният съд е формирал вярна преценка по правото. Оспорена е с жалбата на адв. С. възможността подс. М. да е субект на престъпление по чл. 123 НК предвид позицията му на прокурист на „фирма“ и обема от задължения, които е имал според договора му за прокура - да организира, наблюдава и контролира извършването на дейността на дружеството във връзка със съоръженията за развитие на зимен спорт в /населено място/, които са наети от дружеството или са негова собственост. А по договора с „фирма“ защитникът подчертава, че „фирма“ не е било наемател на шахтата, нито е било собственик на същата, като е аналогично положението и по отношение на останалите съоръжения за развитие на зимен спорт в ски-зоната. Възразява и срещу основателността на възприетата от съдилищата обвинителна претенция за това подс. М. да е организирал използването на строежа. Възраженията са неоснователни. Част от тях са базирани на некоректна интерпретация на мотивите, с които въззивният съд е приел, че към процесната дата ски пистата и съоръжението за изкуствен сняг са стопанисвани от „фирма“. Този съдебен извод е основан не на договора за наем между „фирма“ и „фирма“, както настоява защитникът, а на комплекс от установени по делото факти, като каквито са посочени вписванията в Устава на „фирма“, фактът, че инцидента е станал на бетонна шахта, предназначена за монтаж на наетата от /фирма/ автоматична система за технически сняг, факта, че при извършената от органите на ДНСК проверка след инкриминирания инцидент е изрично установено, че ползвател на съоръжението за изкуствен сняг е именно „фирма“. Изводът и аргументите на въззивния съд са правилни, като е възможно, а с оглед на възраженията на защитата е и необходимо да бъдат допълнени със следното: Няма съмнение по делото, че към датата на инцидента собственик на ски-пистите в ски-зоната „име“ е била [община]. А собственик на строежа „Ски съоръжение за изкуствен сняг“ e било „фирма“(това е изрично посочено и от П. – стр. 35 от въззивното решение). Паралелно с тези факти обаче е съществувал факта на ползването на ски пистите в зоната (наред с лифтената станция там) и на изграденото съоръжение за изкуствен сняг, именно от „фирма“, макар между него и [община] да не е съществувал писмено оформен договор в този смисъл. Това именно дружество е получавало финансовите приходи от експлоатацията на ски центъра под формата на такси за достъп до съоръженията, то е било ангажирано с всички дейности, свързани с поддръжката на ски пистите, информационното им обезпечаване, обезопасяването им, посрещало е разходите, свързани с тяхното ползване. Липсата на уреждащ всичко това писмен договор между „фирма“ и [община] няма отношение към наказателно-правната страна на казуса. От гледище на обективния състав по чл. 123, ал. 1 НК правна стойност има това, че дружеството е било ангажирано с посочените дейности (стопанисване, ползване, експлоатация на ски зоната – ски пистите и съоръженията, изградени в района й) и потвърждаващите този извод факти са изобилни, като посочените от П. са само част от тях. Т.напр. налична е заповед № 2 от 29.12.2014 г. на подс. В. П. във връзка с безопасната експлоатация на ски зона /име/, насочена към „вземане на всички необходими мерки за обезопасяване на официално отворените писти“. Налични са и: длъжностна характеристика на длъжността „оператор на система за технически сняг“, съдържаща в своя раздел VІІ-ми изискване за познаване на ски зона Мечи чал и предвиждаща реализиране на правомощията на заемащият длъжността именно в тази ски-зона; договора за прокура между С. М. и „фирма“, с чл. 3 от който се възлагат задължения за организиране, наблюдаване и контрол във връзка със съоръженията за развитие на зимен спорт в [населено място], собствени или наети от дружеството; трудовият договор, с който К. Я. е назначен като машинен оператор, производство на технически сняг в „фирма“ с посочена в него месторабота – ПВЛ „име“ – [населено място]; документите от извършената проверка от органите на РДНСК, вкл. и заповед № ДК-19-СМ-01/07.05.2015 г. ДНСК, съдържащи констатации, че ползвател на незаконния строеж “ски съоръжение за изкуствен сняг“ е именно „фирма“; отговорът от Б. дирекция, според който „фирма“ извършва дейност по водохващане в землището на [населено място]; фактът, че „фирма“ е било сред лицата, предвидени за уведомяване за образуваното административно производство за забрана ползването на строежа. Самият предмет на дейност на „фирма“, включващ като първостепенна ангажираност „управление и поддръжка на съоръжения за развитие на зимен спорт в [населено място]“ потвърждава също извода, че това дружество е било ангажирано с експлоатацията на ски зоната и на съоръженията, изградени в нея. Все в същата насока е и факта, че в отговор на изпратено до него в хода на досъдебното разследване писмено искане за предоставяне за нуждите на разследването на фотокопия от всички документи относно стопанисването и поддръжката на ски пистите в местността „име“, подс. В. П. в качеството на изпълнителен директор на „име“ и подс. С. М., като прокурист на дружеството са изпратили до водещия разследването с подписано от тях придружително писмо набор от документи, включващ както договора за наем на машини и съоръжения между „фирма“ и „фирма" от 30.12.2014 г. и допълнително споразумение към него, така също и сертификати за хомологация /име/ , скици на поземлени имоти в местността ски-писта /име/ с посочен в тях начин на трайно ползване на терените – „ски писти“ и пр. Изобилни все в същата насока са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на А. Г., И. С., Л. И., С. П., Я. Я., Т. Б., Г. К., Б. Х., като работещи в „фирма“ и изпълняващи преките си служебни задължения именно в ски-центъра „име“, потвърждаващи, че през 2014/2015 г. ски-зоната е била експлоатирана именно от „фирма“, че работниците и служителите на това именно дружество са се грижели за поддръжката, обезопасяването на пистите и тяхната експлоатация; че със стопанисването и експлоатацията на ски съоръженията, лифта и съоръженията за изкуствен сняг е било ангажирано именно „фирма“ към инкриминираната дата; че приходите от продажбата на карти и билети за ползването на ски-пистите и лифта в зоната са били именно за „фирма“; че подс. К. Я. е бил натоварен именно с обезопасяването и информационното обезпечаване на пистите; че П. и М. са предприемали мерки по обезопасяването пистите, давали са разпореждания тази насока, „постоянно са посещавали пистите“, следели са процеса по тяхното обработване. Всичко това е потвърдено и от органите на РДНСК при извършената от тях проверка на място, на която е присъствал и подс. В. П. като изпълнителен директор на „фирма“, като на него и на прокуриста на дружеството М. е бил връчен и констативния акт от проверката. Все в полза на този извод е и факта, че именно „фирма“ се е ангажирало с премахването на незаконния строеж „Ски съоръжение за изкуствен сняг“, изградено на писта „име“ в землището на [населено място] и е премахнало същия в изпълнение на разпореденото от РДНСК и че именно подс. В. П. е информирал РДНСК за това (уведомително писмо, изх. № 12 от 12.10.2015 г. на „фирма“). Що се касае до оспорената от адв. С. възможност подс. М. като прокурист на „фирма“ да бъде субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, следва да се отбележи, че обемът на правомощията на назначеният с прокура управител на търговско дружество се определя от договора за прокура, но и от закона. По силата на договора си с „фирма“ и Търговския закон М. е имал право да извършва всички действия, които са свързани с търговската дейност на дружеството, като го представлява напълно. Фактически развиваната от „фирма“ дейност в ски зоната в [населено място] е била свързана с експлоатацията на съоръженията за зимен спорт, както вече бе отбелязано. А според свидетелски показания по делото М. е извършвал системни фактически действия по оперативното ръководство и управлението на тази дейност, развивана с негово знание въпреки липсата на извършена по надлежния ред категоризация на ски пистите в зоната, вкл. и на пистата, на която се е случила инкриминираната злополука. Именно за това е обвинението срещу този подсъдим - че е ръководил и управлявал търговската дейност на „фирма“ в ски зона с некатегоризирани ски писти, че не е упражнил дължимия контрол над дейността на персонала на дружеството, ангажиран с експлоатацията на съоръженията за развитие на зимен спорт и в частност на процесната писта и не разпоредил обезопасяването на мястото на инцидента и на намиращата се там бетонна шахта. Обвинението срещу този подсъдим не включва това, че не е извършил фактически и/или правни действия за категоризиране на пистите, както се твърди в жалбата на адв. С.. Неоснователно е и възражението на адв. С., че дейността на прокуриста не е занятие, нито правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Не с оглед деятелността на прокуриста въобще като такава, както тя е определена от Търговския закон, а тази на подс. М. като прокурист на „фирма“ и конкретните нейни договорно и нормативно установени измерения по организация, контрол, управление на правно регламентираната високорискова дейност по предоставяне на туристически услуги в областта на ски туризма и свързана с експлоатацията на ски пистите в ски зона - Ч. определя този подсъдим като субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Съществува нормативно установен ред за начините и способите на нейното извършване, установени са общи и задължителни правила, които трябва да бъдат съблюдавани в процеса на реализирането й. Най-малкото незнание или немарливо тяхно изпълнение създава риск за живота или здравето на ползващите ски съоръженията. Тази дейност е правно регулирана именно като носеща константен риск от увреждане на живота или здравето на хора. По силата на прокурата М. е имал отговорни функции в „фирма“, ангажирано с развиването на тази дейност, В. П. – по силата на позицията си на изпълнителен директор на дружеството, съответно двамата са били носители на нормативно установените задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола й. Съответно, всеки от двамата е имал задължения по съобразяване и съблюдаване на нормативните правила, действали към датата на инцидента, на които е подчинено предоставянето на туристически услуги в областта на ски туризма, свързани с експлоатацията на ски писти. Категоризирането на ски пистите гарантира съответствието им с минималните задължителни изисквания към тези обекти, определени в Приложение № 1 и приложение № 2 към Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.), сред които са изискванията за обезопасеност и информационна обезпеченост. По своята същност категоризацията е свързана с установяване по предвидения за това ред (към датата на инкриминираните събития регламентиран в Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.) и Закона за туризма), че пистата е обособена, обезопасена, информационно обезпечена. Съответно, липсата на изпълнена процедура по категоризацията на пистите и съпътстващата я техническа документация е правела неясни характеристиките на пистата, на която се е случил процесния инцидент, а във връзка с това - и дължимите мерки за безопасност. По този начин предоставянето на туристически услуги в областта на ски туризма в некатегоризиран туристически обект, какъвто е представлявала процесната писта, от страна на „фирма“ чрез упражняващите управителни права в това дружество подсъдими П. и М. е обусловило процесния инцидент и фаталния негов край. Ето защо е неоснователно възражението за липса на причинна връзка между предлагането на туристически услуги на некатегоризирана ски писта и възникналия инцидент и фаталния негов резултат. Като не е осигурил предоставянето на туристически услуги в областта на ски туризма на категоризиран по надлежния ред обект - ски писта и не е взел нормативно установените (в ЗТ и Наредбата за категоризиране на ски пистите отм.) мерки за безопасност на ползващите пистите в ски зоната, в т.ч. и процесната писта, подс. М. (както и подс. П.) е допуснал пострадалият при падането си на пистата да се удари в бетонния постамент на шахтата и да получи телесни увреждания, довели до смъртта му. Във връзка с възражението, че подс. М. не е имал задължение допълнително да издава разпореждания за обезопасяване на мястото на инцидента при наличието на заповед № 2 от 29.12.2014 г. на подс. П. е нужно да се отбележи, че според договора му с „фирма“ подс. М. е имал задължение, заедно с подс. П. да осъществява управление и контрол над персонала на дружеството, нает за упражняването на дейността му и експлоатацията на съоръженията за развитие на зимни спортове в [населено място] (чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора). Това, че К. Я. е бил пряко ангажиран с поставянето на обезопасителни мрежи и дюшеци на изискващите обезопасяване места не е освобождавало нито М., нито П. от задължението да контролират начина, по който Я. е изпълнявал задълженията си и да предприемат нужното за преодоляване на пропуските в тяхното изпълнение. Фактът, че дейността на „фирма“ в ски зоната в [населено място] е развивана при липсваща категоризация на ски пистите е създавал особено задължение за натоварените с управителни права в това дружество за висока степен на отговорност и изискване за контрол и грижа за безопасното и сигурното й реализиране. Изказано е от страна на защитника на подс. К. Я. становище, че само на базата на задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на заеманата от Я. длъжност в „фирма“ не е редно да му се вменява във вина неизпълнение на тези задължения. Адв. Т. възразява, че осъждането на Я. е при липса на доказателства, че той е знаел кои точно участъци са опасни и трябва да се обезопасят. Към процесната дата подс. Я. е бил назначен с трудов договор в „фирма“ на длъжност „машинен оператор производство на технически сняг“, с посочена в договора месторабота - ПВЛ /име/-/населено място/ и задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика. Според разд. VІІ от тази характеристика, на заеманата от Я. длъжност са били възложени допълнителни функции, част от които са били да познава ски зона /име/ и да следи за нейната информационна обезпеченост и безопасност (т. 1) и да поставя обезопасителни мрежи и дюшеци навсякъде, където е необходимо, така че да се гарантира безопасността на всички посетители на ски зоната (т. 3). Именно тези допълнителни функции, свързани и подчинени на изискванията на ЗТ и Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.) за информационна обезпеченост и обезапосеност на ски пистите и опасните места са основанието, за да бъде преценен той като адресат на вменените му от обвинението задължения. Задължението му да познава ски зоната и да се грижи за нейната информационна обезпеченост и безопасност е предполагало той да познава особеностите на пистата, на която се е случил инцидента. Фактът, че шахтата е била разположена в район с компресия, като е съществувала опасност от излизане на скиорите извън пистата е изисквало обезопасяване на пистата в този участък с оградни мрежи и поставяне на дюшеци върху самата шахта. Още повече, че в деня на инцидента и към момента на възникването му снегът не е покривал бетонната конструкция на шахтата и тя е била оголена. Вън от съмнение е, че ски съоръженията за технически сняг в ски зоната са били част от техническата инфраструктура на същата. Съотв. задължението за обезопасяване на шахтата е представлявало неразделна част от задължението на подсъдимия за обезопасяване на ски пистата и поставяне на предпазни средства на място, на което това е било необходимо. Без съмнение пистата, по която е осъществил последното си спускане пострадалият, не е била с най-високата степен на трудност, но и обвинителната претенция не е в такава насока, нито включва изискване към подсъдимите за „вземане на някакви необичайни мерки за сигурност“, както се настоява в жалбата на адв. С.. Споделената от съдилищата обвинителна претенция е за невземане на обичайните мерки за сигурност. Фактът, че пострадалият е имал задължение да преценява разумно възможностите си и да избира писти, отговарящи на опита и умението му (както е записано в т. 2 от Приложение 3 от Наредбата за категоризация на ски пистите (отм.) и не е съобразил значими фактори, като фактът, че пистата е била заледена, не е отчел натрупаната през деня умора и евентуално е надценил възможностите си не освобождава от отговорност лицата, които са имали ангажимент към поддържането и обезопасяването на ски пистите. Според част от касационните жалби въпросът за причинната връзка между вменените нарушения и вредоносния резултат въобще не е обсъждан от съставът на П.. Всъщност отговор на този проблем се съдържа във въззивното решение. Прието е като форма на деянието на всеки от тримата подсъдими реализирано бездействие, т.е. липса на извършени правно дължими от всеки от тях и подробно описани в решението действия, като поведението на всеки от тримата е поставило началото на причинния процес. Подс. Я. не е изпълнил задължението си да обезопаси шахтата и мястото, на което се е случил инцидента, а всеки от подсъдимите М. и П. не е изпълнил задължението си от една страна за предоставяне на туристически услуги в областта на ски туризма единствено на категоризирани по надлежния ред ски писти, а от друга страна не е упражнил дължимия контрол върху начина, по който натовареният с практическата дейност по обезопасяване на ски пистите К. Я. изпълнява задълженията си. Деянието на всеки от тримата е поставило началото на причинния процес, като резултатът - настъпването на фаталния за живота на Д. К. удар и смъртта му е във връзка с виновното поведение на всеки от тримата. Тази връзка в случая е пряка, като липсват опосредстващи я фактори. Престъпният резултат би бил избегнат, ако не бе осъществено което и да е от деянията на тримата. Всеки от тримата е имал задължения, свързани с реализацията на дейността на „фирма“ по предоставяне на туристически услуги в областта на ски туризма, като изпълнението на дължимото от когото и да е от подсъдимите не би позволило фаталния за живота на Д. К. инцидент. Колкото до упрека, че нито обвинението, нито съдебните актове са приели, че в случая е налице независимо съпричиняване и липсва яснота относно процесуалната фигура, която свързва престъпната дейност на тримата подсъдими в едно наказателно производство, възражението е основано на действителното положение, но не бележи съществен порок в дейността на прокурора, нито на съдилищата от предходните инстанции. Понятието „независимо съпричиняване“ е част от специализираната лексика в наказателно-процесуалното право, назоваваща хипотезите, в които престъпният резултат е причинен от поведението на повече от едно лица, когато липсва съгласуване на волите и поведението им за постигането на този резултат. Но то е въведено и е утвърдено не от закона, а от съдебната практика (ППВС № 1-56). Поради това за закононарушение, дължащо се на липсата на посочена в обвинителния акт, а впоследствие и в постановените по делото съдебни актове по съществото на делото „процесуалната фигура“, която свързва престъпната дейност на тримата подсъдими и е обусловила разглеждането й в едно наказателно производство, както се настоява в част от жалбите, не е възможно да се говори. Повече от ясно е посочено във въззивния акт, че поведението на всеки един от тримата подсъдими е в причинна връзка със смъртта на постр. К., като този резултат не би настъпил, ако не бе осъществено което и да е от трите деяния. Липсва и претендираната с жалбата на адв. Х. и с жалбата на частните обвинители явна несправедливост на наложените наказания. Според адв. Х. въззивният съд не е отчел значителния превес на смекчаващите отговорността на подс. М. обстоятелства, като каквито в жалбата са посочени липсата на предходни осъждания, трудова ангажираност, положителна личностна характеристика, това, че е уважаван в семейството и в обществото. Според адв. Х. по делото е установено, че М. е полагал „големи усилия“ за категоризирането на пистите, но задължението за това е било на собственика им. Според жалбата наказанието е определено без да се отчете реалният принос на пострадалия за злополуката, който не е преценил правилно възможностите си като скиор, не се е съобразил с особеностите на пистата и стръмния й наклон, както и с наличието на изкуствен сняг и неговите особености и се е движел с неразумно висока скорост. Моли наказанието, както и изпитателният срок, за който е отложено изпълнението му да бъдат намалени. Според жалбата на частните обвинители мотивите, с които първостепенният съд е наложил, а въззивният е потвърдил наложените наказания не съответстват на фактите по делото, изключая липсата на предходни осъждания на подсъдимите. Критикувана е и възможността възрастта на всеки от тримата да бъде третирана като смекчаващ отговорността им фактор. На критика са подложени и допълнителните аргументи, които е изтъкнал въззивния съд, споделяйки преценката на първата инстанция относно размера на приложимите санкции, като се изтъква, че в противовес на констатацията на този съд за трудова ангажираност на тримата подсъдими по делото е установено, че един от тях е безработен. Неясен е смисъла според частното обвинение, вложен във формулировката добро семейно и социално положение, като в тази връзка се изтъква, че един от подсъдимите е бил несемеен към времето на съдебното произнасяне. Според жалбата по делото са налични, но не са съобразени от съдилищата доказателства със значението на отегчаващи такива, конкретно изброени в жалбата. Направено е с тези аргументи искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която са потвърдени наложените от първостепенния съд наказания и връщане на делото за повторното му разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд с оглед увеличаване на размера на санкциите. Действително при мотивирането на наложените наказания първостепенният съд е ползвал шаблонна фразеология, лишена от конкретно формулирано и подчинено на данните по делото съдържание. На свой ред въззивният съд инертно се е съгласил с предложената с присъдата обосновка. Както вярно е отбелязано от частните обвинители, сред посочените от съдилищата факти потвърдена от данните по делото е липсата на предходни осъждания за всеки от тримата подсъдими и трудовата ангажираност на подсъдимите П. и М.. А., свързан със семейното и социалното положение на тримата настоящият състав не би могъл да коментира поради липсата на изложени конкретни съображения във връзка с него. Фактът, че подсъдимите П. и М. са били семейни към датата на инкриминираните събития, а Я. - не, както и това, че всеки от тримата е заемал съответната длъжност могат единствено да бъдат регистрирани, без да е възможно от тях да се правят изводи за личността на всеки от тримата. Неприемливо е и отнасянето към категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства възрастта на подсъдимите към датата на инкриминираните събития: 38 г. - за подс. П., 41 г. - за подс. М. и 33 г. - за подс. Я.. Позоваването на нея в актовете на съдилищата е извършено механично, без опит да се развие аргумента и да се посочат аспектите на проявлението му. Възрастта на всеки от тримата не бележи нито крайна младост, позволяваща извършеното да се отдаде на недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на личността, ограничаващи способността за адекватна и разумна преценка на поведението си и на възможните рискове от него, нито може да бъде определена като пределна, при която определянето на по-високи по размер наказания би било израз на нехуманно отношение, както основателно е посочено в жалбата на частните обвинители. Напълно разумно и основателно в тази жалба се изтъква, че възрастта на тримата подсъдими може да бъде ценена единствено като фактор, способен да въздейства възпиращо срещу евентуално противоправно поведение, доколкото предполага достатъчна физическа и умствена зрялост за осъзнаване на свойството и значението на постъпките, достатъчно житейски опит за формиране на критична оценка за последствията, произтичащи от собственото поведение. Все така механично е споделен от въззивния съд и заложения в присъдата аргумент за направени от подсъдимите в досъдебното производство и в съдебната фаза признания и изразено разкаяние за извършеното. С разказ за инкриминираните събития подсъдимите са се ангажирали в началния етап от досъдебното производство, когато всеки от тях е бил разпитан като свидетел. След привличането им като обвиняеми и тримата са отказали да дават обяснения по обвинението, такива не са дали и пред съда. В личната си защита и в последната си дума всеки от тях е заявил желание за справедлив изход от производството и оправдаване, но не и отношение към извършеното. Аналогична е била позицията им във въззивното производство, а след това и пред ВКС. От тези техни позиции обаче не е възможно да се извеждат предпоставки за утежняване на наказателно-правното им положение. Аспект на правото на защита на подсъдимите е да не дават обяснения по обвинението, да не признават вина и да настояват за оневиняването си. В полза на подсъдимите М. и П. следва да се интерпретира факта на оказаното от тях съдействие на разследването в досъдебната фаза на производството чрез своевременното представяне на поисканата им и необходима за разследването документация, с която е разполагало представляваното от тях „фирма“. Не съставляват основание за по-тежка наказуемост изтъкнатите в жалбата на частните обвинители факти: предварителното знание на подсъдимите за наличието на закононарушения и нормативни несъответствия на стопанисваната от дружеството ски писта, създавали пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на хората; решението на подсъдимите П. и М. за продължаване експлоатирането на ски пистата въпреки изрично отправеното от свид. Я. предупреждение за наличие на тежки технически и нормативни несъответствия, вкл. и по отношение на системата за технически сняг, които създават пряка и непосредствена опасност на живота и здравето на хората; непредприемането на основни мерки за обезопасяване на ски пистата и съоръженията по нея; опитът на ръководството на дружеството да прехвърли отговорността за инцидента на подс. Я. чрез изготвяне на документ, станал обект на документна подправка. За опит на ръководството на „фирма“ да прехвърли отговорността за инцидента на подс. Я. не е възможно обосновано да се говори, доколкото по делото няма информация за това кога, при какви обстоятелства, от кого и защо заповед № 2 от 29.12.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството е била подписана от името на подс. Я. чрез полагане на имитиран негов подпис. Невъзможно е чрез житейски допускания да се правят изводи във вреда на която и да е от страните в процеса, в т.ч. и на подсъдимите. Не съставляват основание за по-тежка наказуемост и останалите, изтъкнати от частното обвинение обстоятелства, доколкото същите практически представляват преформулирани обстоятелства и факти от тези, с оглед на които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите и съотв. имат значение за правната квалификация. Дейността по правно квалифициране на деянието е самостоятелна и отделна от тази по определяне на наказанието и не би могло едно и също обстоятелство или едно и също влияние на дадено обстоятелство да бъде ползвано и в двете направления. За полагани от М. усилия за категоризирането на ски пистите в ски центъра в Ч. също не е възможно да се говори. Няма доказателства за подета от този подсъдим инициатива или каквато и да е активност в такава насока. Към датата на инцидента е липсвала задействана по искане на „фирма“ процедура по категоризиране на ски пистите в ски центъра в [населено място]. Правилно с ролята на отегчаващ отговорността на всеки от тримата подсъдими фактор, при това с доминантно значение над смекчаващите обстоятелства, е третирана тежестта и високата обществена опасност на конкретно инкриминираното по отношение на всеки от тях деяние. И. по делото поведение на П., М. и Я. практически е създавало постоянна и напълно реална опасност за здравето и живота на неопределен кръг от хора, ползвали процесната писта. Грубото и демонстративно незачитане на закона от страна на подсъдимите П. и М. също има значение на отегчаващ отговорността им фактор, значим за правилното и справедливо отмерване на приложимите спрямо тях санкции. Приносът на пострадалия за злополуката съществува, но той не е определящ за възникването й, като се има предвид констатацията на вещите лица по КСТЕ, че мястото на инцидента е било с характеристиките на опасно такова по смисъла на Наредбата за категоризиране на ски пистите (отм.), допускало е риск от излизане от пистата, след която е следвала и необезопасената бетонна шахта. Въпреки тези корекции утвърдените от въззивния съд наказания се явяват справедливи. Удовлетворяването на която и да е от заявените в касационното производство претенции по отношение на тях би било несъответно на изискването за справедливост и реципрочност на наказанието, както и на постигането на заложения в него възпитателен, възпиращ и общопревантивен ефект. Поради това не се налага промяна в срока както на лишаването на подсъдимите от свобода, така и в продължителността на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на всяко от наказанията. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260101 от 10.06.2021 г. по ВНОХД № 143/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.