Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр.София, 01.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2801 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. против решение № 219 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр.д. № 139 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 9740 от 10.12.2015 г. на Благоевградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 23 от 29.04.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 931 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 29.04.2015 г. до 29.10.2015 г. Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от него искове за отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 931 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 29.04.2015 г. до 29.10.2015 г. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Б. А. срещу решението на Благоевградския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 653 от 18.10.2016 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали подписването от страна на служителя на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение представлява писмено волеизявление за неговото съгласие по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Отговор на този въпрос е даден в задължителната практика на ВКС/ решения № 69 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 898/2011 г. на Трето Г.О., № 146 от 7.5.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г. на Четвърто Г.О., № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на Трето Г.О. на ГК на ВКС и много други/ и произтича от разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ, според която трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че и двете насрещни волеизявления на страните трябва да са в писмена форма и да съдържат ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Затова не може да се приеме, че с подписването и от служителя на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ фактическият състав на тази разпоредба е осъществен. Подписът на работника или служителя под заповедта удостоверява единствено получаването и, а не е израз на воля за прекратяване на трудовия договор. Писменото волеизявление трябва да е изявено изрично, а не с конклудентни действия, състоящи се в подписване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. От този отговор на въпроса следва, че подписването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ не е писмено съгласие по смисъла на тази разпоредба. Ето защо обратният извод на Благоевградския окръжен съд е погрешен и противоречи на материалния закон. По делото липсва изрично писмено волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради което заповедта на работодателя е незаконосъобразна. Следователно решението на този съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ трябва да бъде касирано. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което предявените от касатора искове за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на касатора без работа да бъдат уважени. При този изход на спора ответното дружество дължи на касатора 1 100 лв. разноски по делото и 177, 24 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 219 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр.д. № 139 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 9740 от 10.12.2015 г. на Благоевградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. Х. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 23 от 29.04.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 931 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 29.04.2015 г. до 29.10.2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Б. Х. А. и [фирма], извършено със заповед № 23 от 23.04.2015 г. на управителя на дружеството. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Б. Х. А. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност. ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:101781325, да заплати на Б. Х. А.-[ЕГН], сумата 1 931/хиляда деветстотин тридесет и един/ лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 23.4.2015 г. до 29.10.2015 г., както и сумата 1 100/хиляда и сто/ лв. разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:101781325, да заплати 177, 24/сто седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: