Ключови фрази
право на възстановяване * гори * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  116

 

София,  23.03. 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско   отделение, в съдебно заседание на трети  февруари  две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

 

            при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора  изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3287/2008 година  и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Л. от гр. П. срещу въззивно решение № 785 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 627/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 7.11.2007 г. по гр.д. № 1822/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. Л. иск за признаване установено по отношение на О. с. “Земеделие и гори” гр. П. и Д. горско стопанство, гр. П., правото на наследниците на А. Г. Лапатарев на възстановяване собствеността върху гора с площ от 2.000 дка, находяща се в м.”Бяла вода” и гора с площ от 1.000 дка, находяща се в м. “Голям харман” и двете в землището на с. Л., общ. Родопи, обл. Пловдив.

Д. горско стопанство гр. П. в писмения отговор изразява становище, въззивното решение като правилно да се остави в сила. О. с. “Земеделие ”, гр. П. и Р. у. на г. , гр. П. не са изразили становище по жалбата.

С определение № 108 от 27.11.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречиво разрешаван процесуалноправен въпрос за допустимите доказателствените средства, с които може да бъде установено правото на собственост върху г. до одържавяването им в производства по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното:

По поставеният процесуалноправен въпрос са налице постановени по реда на чл. 290 ГПК решенията на ВКС, в които е дадено разрешение на същия, като е прието, че, по предявен иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ от значение е установяване на факта на принадлежността на правото на собственост върху имотите, попадащи в приложното поле на закона преди одържавяването му. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗВСВГЗГФ, в производствата пред О. с. “Земеделие”, а и в съдебните производства по чл. 13, ал. 2 от този закон, правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Сред изброените в посочената разпоредба на закона писмени доказателства, изрично е посочено, че при липса на документи за собственост, възможността за установяване правото на собственост в това административно производство може да стане с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК.

С оглед посоченото разрешение на съществения за настоящото дело процесуалноправен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че правото на собственост върху процесните гори не може да се доказва с емлячен регистър, е постановено в нарушение с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК този въпрос- решение № 552 от 9.11.2009 г. по гр.д. № 53/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о; решение № 551 от 16.11.2009 г. по гр.д. № 4/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.; решение № 582 от 24.11.2009 г. по гр.д. № 339/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

По основателността на касационната жалба.

За установяване правото на собственост на наследодателя А, починал през 2005 г., ищцата С, като негова наследница се е позовала на у-ние № 219 от 1.08.2000 г. , издадено от Кметско наместничество, с. Л., обл. Пловдив за отразеното в емлячния регистър от 1949 г., парт. № 320 в която са записани на името на наследодателя недвижими имоти, включително и г. , предмет на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Или, налице е годно доказателство по см.на чл.13, ал.3 от същия закон, което удостоверява, че наследодателя на ищцата е притежавал имотите, предмет на иска, а именно процесните гори, отразени в емлячния регистър и описани по местности и по размер всеки един от тях. Това доказателство удостоверява придобитото право на собственост върху процесните гори от наследодателя на ищцата. Не се спори че същите са одържавени по силата на акт включен в приложното поле на ЗВСГЗГФ, а допустимостта на производството е установена с представеното у-ние № 40 -19/37 от 18.10.2007 г., издадено от БС “Земеделие и гори”, гр. П.. Затова, изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано правото на собственост на наследодателя на ищцата върху процесните гори е неправилен.

Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови друго, с което се признае на наследниците на А. Г. Лапатарев правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, индивидуализирани в представения писмен документ- извлечение от партида № 320 по емлячен регистър на с. Л. от 1949 година.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 785 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 627/2008г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него Постановява:

ПРИЗНАВА по отношение на О. с. “Земеделие”, гр. П., при участие на Районно у. на г. , гр. П. и Д. горско стопанство, гр. П., правото на възстановяване на собствеността на наследници на А. Г. Лапатарев, бивш жител на гр. П., починал на 29.10.2005 г. върху гори, находящи се в землището на с. Л., обл. Пловдив, а именно: гора в м. “Бяла вода”, с площ от 2.00 дка и гора в м.” Голям харман”, с площ от 1.000 дка, по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: