2 Р Е Ш Е Н И Е № 268 СОФИЯ, 28.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4518/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на Е. И. М., В. П. Х. и Х. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 43 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 696/2012 г. на Районен съд - Бяла Слатина, потвърдено с решение № 332 от 27.06.2012 г. по в.гр.д. № 347/2012 г. на Окръжен съд - Враца. Молителите поддържат, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като след приключване на делото са се снабдили с ново писмено доказателство, сочещо нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, които са твърдяли, но не са могли да докажат. Ответникът по молбата за отмяна Г. В. Р. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 332 от 27.06.2012 г. по в.гр.д. № 347/2012 г. на Окръжен съд – Враца е потвърдено решение № 43 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 696/2012 г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което са отхвърлени предявените от Е. И. М., В. П. Х. и Х. П. И. против Г. В. Р. искове с правно основание чл. 108 ЗС за прекратяване на незаконното ползване и предаване на владението върху дворно място с площ от 565 кв.м, представляващо УПИ ІІІ- 2399 и на дворно място с площ 610 кв.м, представляващо УПИ ХХІ- 2399, и двете в кв. 168 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ответникът е придобил правото на собственост върху двата имота на основание придобивна давност, тъй като е упражнявал владение върху тях от 1998 г. в продължение на повече от 10 години въз основа на предварителен договор, сключен със собствениците П. Х. М. и В. Х. М.. Този предварителен договор не е бил представен по делото, но въз основа на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че през 1998 г. между наследодателя на ищците - П. Х. М. и ответника Г. Романски са водени преговори за закупуване на имота и че последният е бил допуснат в имота от собственика, като от 1998 г. никой не е смущавал владението му и не е заявявал претенции към имотите. През 1998 г. Романски декларирал имота в данъчната служба и заплащал данъците за него. Според твърденията на ответника Г. Романски, изложени в отговора на исковата молба, предварителният договор за покупко- продажба бил изготвен през 1998 г. от адв. В. С. и останал в кантората му, тъй като същият изготвил констативния нотариален акт, с който продавачите били признати за собственици на имотите и трябвало да изготви окончателния договор за продажба. Окончателното прехвърляне на имота било отлагано с години по различни причини. По искане на ответника като свидетел по делото е допуснат адв. С., но същият не се е явил и съдът, след като изслушал становищата на двете страни, го заличил като свидетел. Писменото доказателство, на което се позовават молителите, за да обосноват основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, е писмено обяснение, дадено от адв. С. по преписка вх.№ 1711/2010 г. по описа на Районна прокуратура- Бяла С.. Това доказателство не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като няма характер на новооткрито писмено доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Касае за свидетелски показания, дадени от трето за настоящия спор лице в досъдебно производство, които не могат да служат като доказателство в гражданския процес, тъй като трябва да са събрани и проверени по предвидения за това в ГПК ред- чл. 163 и сл. ГПК. Документът, в който са материализирани, доказва само факта на направените изявления и тяхното авторство, но и достоверността им. А съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 2/ 1977 г., писменият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство за релевантни факти по делото, а не да установява, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани относно такива факти. Законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, още по- малко на бъдещи такива. Отделно от изложеното, представеният с молбата за отмяна документ не съдържа данни за обстоятелства, които са от значение за изхода на делото и които не са могли да бъдат известни на съда при постановяване на решението му по спора. Видно от отразеното в обяснението, адв. С. е заявил, че Г. Романски и съпругата му са имали уговорка със собствениците П. М. и В. М. за закупуване на имота; че оказвал съдействие на страните за събиране на необходимите документи; че знае, че са давани някакви пари от Р. на М., но не знае точната сума; че знае, че имало да се плащат и други пари, но също не знае в какъв размер; че не си спомня да е изготвян предварителен договор и да се съхранява при него такъв, т.е. обстоятелства, които са били известни и на страните и на съда въз основа на други доказателства, събрани по делото. Що се отнася до това дали е имало или не предварителен договор за продажба на имота, сключен в писмена форма и дали купувачите по него са заплатили на продавачите цялата уговорена цена на продажбата, то тези обстоятелства са ирелевантни за изводите на съда за изтекла в полза на ответника придобивна давност. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. М., В. П. Х. и Х. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 332 от 27.06.2012 г. по в.гр.д. № 347/2012 г. на Окръжен съд- Враца, с което е потвърдено решение № 43 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 696/2012 г. на Районен съд - Бяла Слатина. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: