Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител * нищожност

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
С.,10.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2380 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по молба на М. И. Т., [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т.4 ЗМТА на арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб.д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С..
Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение от връченото й на 20.04.2016г. запорно съобщение. Поддържа, че никога не е била в договорни отношения с ответното дружество, респ. липсва клауза, която да позволява завеждане на дело пред арбитраж. Твърди още, че никога не е била уведомявана за образуваното арбитражно производство и не е била призовавана за съдебни заседания, с което е било нарушено правото й да участва в арбитражното производство. Поради това поддържа наличие на основанията по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА и моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] счита предявения иск за недопустим, тъй като не е спазен тримесечният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Позовава се на намиращата се в арбитражното дело товарителница, според която адресът на ищцата, посочен в договора за кредит, е бил посетен на 10.08.2015г. и на 17.08.2015г., били са поставени уведомителни стикери, но пратката не е потърсена. Поради това счита, че решението е редовно връчено съгласно определения в чл.14.4 от Общите условия и чл.32, ал.1 ЗМТА ред. Излага и съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е налице основанието по чл.47, т.2 ЗМТА, тъй като е невярно твърдението за липса на договорни отношения между страните, както и че е невярно твърдението, че ищцата не е подписала договора за потребителски кредит. Твърди още, че Общите условия към договора за потребителски кредит са редовно приети от ищцата в производството и съответно арбитражното споразумение е надлежно уговорено и действително. Поддържа, че ищцата е била призована за арбитражното производство по предвидения в Общите условия и в ЗМТА ред. Поради това моли производството да бъде прекратено или да бъде постановено решение, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Действително от представената по делото товарителница № 5100013087093 на [фирма] се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на адреса, посочен от ищцата в договора за потребителски кредит, и в нея е отразено, че след две посещения от страна на куриера на 10.08.2015г. и 17.08.2015г. пратката е била върната с отбелязване „непотърсена”. За да бъде приложена обаче фикцията, установена в чл.14.4 от ОУ към договора за потребителски кредит и чл.32, ал.1 ЗМТА, е необходимо да са предприети действия за връчване на арбитражното решение на всички известни адреси на клиента, посочени в договора и неговите приложения, а не само на посочения адрес за кореспонденция. В настоящия случай в картата на клиента, явяваща се приложение към договора за потребителски кредит и представена от ответника, е посочен и адрес на клиента по месторабота, на който адрес не е бил правен опит за връчване на арбитражното решение. Поради това за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА следва да се счита твърдяната от ищцата дата, на която й е връчена на адреса по месторабота призовката за доброволно изпълнение – 20.05.2016г. и считано от която предявените на 15.08.2016г. искове са допустими.
Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА.
Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона.
С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на З., поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб.д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С., без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
При този изход на делото, на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 392,30 лева, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 09.97.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за заплатени държавни такси в размер на 81 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб.д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. И. Т., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2НП сумата 81 лева /осемдесет и един лева/ - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адв. В. В. Т., [населено място], [улица], ет.2НП, център „В.“ сумата 392,30 лева /триста деветдесет и два лева и тридесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: