Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * правен интерес


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

гр. София 23.12.2010 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 23 септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 546 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Р. П. И., чрез адв.М.Х. срещу решение от 18.12.2009 г. по в.гр.дело № 23/2009 г. на М. окръжен съд, с което е обезсилено решение от 18.11.2005 г. по гр.дело № 242/2005 г. на Районен съд[населено място], с което е признато за установено по отношение на Р. Б. К., Н. Б. К. и П. Б. М., наследници на Ц. П. К., б.ж. на[населено място] правото на собственост на П. П. И. б.ж. на[населено място] към момента на внасянето в ТКЗС на следния земеделски имот – нива от 5.1 дка в м. ”Ш. п.” в землището на[населено място], част от който с площ от 3.816 дка е имот, възстановен на наследниците на Ц. П. К., съставляващ имот № 059029 по картата на землището по предявения от Р. П. И. установителен иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
С определение № 480/11.05.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по правния въпрос за наличието на правен интерес при предявяване на иска с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че въззивния съд е решил правния въпрос относно допустимостта на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, съответно за наличие на правен интерес от предявяването на иска с оглед установените факти по делото, в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор ответниците по жалбата Р. Б. К., П. Б. М. и Н. Б. К., чрез адв.Г.Ц. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
В с.з. на 23.09.2010 г. ответницата по жалбата Р. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Настоящото производство пред ВКС е второ по ред след постановено решение № 1243/16.01.2009 г. по гр.дело № 393182007 г. на IV г.о. на ВКС, с което е отменено решение от 28.02.2007 г. по гр.дело № 53/2006 г. на М. окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Предявеният иск от жалбоподателката Р. П. И. е с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят й П. П. И. б.ж. на[населено място] е бил собственик на земеделския имот – нива от 5.1 дка в м. ”Ш. п.” в землището на[населено място] при стари граници – наследници на И. И., път, П. П. И., К. П. И., Ц. П. и И. Я., част от който с площ от 3.816 дка е имот възстановен на наследниците на Ц. П. К. б.ж. на Б., съставляващ имот № 059029 по картата на землището.
За да приеме, че предявеният иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим съдът е установил, че със заявление № 503/28.10.93 г. наследодателят на жалбоподателката Р. П. И. - П. П. И. заявил за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, от които нива от 6.500 дка в м. ”Ш. п.” в землището на[населено място]. С решение № 1110/31.01.2000 г. на ПК Б. му е признато правото на собственост върху заявените имоти и е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 5.100 дка в м. ”Ш. п.”, и е отказано възстановяване правото на собственост върху нива от 0.300 дка и нива от 1.400 дка в същата местност поради това, че попадат в разпоредбите на чл.10б от ЗСПЗЗ – изграден водоем. С писмо № 86/15.07.2004 г. на ОСЗ Б., издадено възоснова на подадена молба от жалбоподателката - ищца последната е уведомена за невъзможността да се издаде скица и се възстанови реално имот от 5.100 дка в м. ”Ш. п.” на[населено място], поради наличие на спор за материално право – част от имота от 3.810 дка попада върху имот № 59029 – нива, правото на собственост върху която е възстановена в полза на наследниците на Ц. П. К. – ответници по иска.
Със заявление № 5803/04.03.92 г. наследниците на Ц. П. К. поискали да им се възстанови собствеността върху земеделски земи, от които нива от 4.600 дка и зеленчукова градина от 0.300 дка в м. ”Ш. п.” на[населено място]. С решение № 270/21.12.2000 г. на ПК Б. на посочените наследници-ответници по иска е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 4.894 дка в м. ”Ш. п.” означена като имот № 059029 по картата на землището. С решението съдът е приел, че не е налице спор за материално право към минал момент, тъй като страните по делото нямат претенции наследодателите им да са собственици на един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, който да е възстановен на един от тях, а за разполагане на вече възстановени им различни имоти върху картата - т.е. при идентифицирането на имотите към настоящият момент. Според съда спора следва да се реши по административен ред, изключващ общия исков ред, поради което е направил решаващия извод, че иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим.
С ТР № 1/97 г. по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правният интерес е предпоставка за допустимостта на установителния иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Правният интерес е налице, когато за ищеца/ищците/ има висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл.10б ЗСПЗЗ. Посочената практика на ВКС е задължителна и поради това разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се съобрази със същата.
В настоящият случай в полза на наследодателя на ищцата е било признато и съответно е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща нива от 5.100 дка в м. ”Ш. п.” в землището на[населено място] с влязло в сила решение № 1110/31.01.2000 г. на ОСЗ Б.. Възстановяването на правото на собственост е в стари реални граници. Окончателно възстановяване правото на собственост върху част от посочения имот от 3.816 дка е извършено в производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение № 270/21.12.2000 г. на ОСЗ[населено място] в полза на ответниците по иска в качеството им на наследници на Ц. П. К.. С оглед отказа на ОСЗ Б. до жалбоподателката, обективиран в писмо № 86/15.07.2004 г. за издаване на скица и възстановяване реално на имот от 5.100 дка в м. ”Ш. п.” на[населено място], поради наличие на спор за материално право, тъй като част от имота от 3.810 дка попада върху имот № 59029 – нива, правото на собственост върху която е възстановена в полза на наследниците на Ц. П. К.-ответници по иска се налага извода, че процедурата по възстановяване правото на собственост върху спорния имот за ищцата по реда на ЗСПЗЗ не е приключила.
При тези факти, с оглед мотивите на ОСЗ за отказ за приключване производството по възстановяване правото на собственост в полза на ищцата по реда на ЗСПЗЗ и като взема предвид цитираната задължителна практика на ВКС съдът намира, че е налице правен интерес от предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу ответниците по иска. Въззивният съд неправилно е приел, че не е налице такъв правен интерес, поради което обжалваното решение следва да се отмени.
Тъй като след отмяна на решението следва да се извършат нови съдопроизводствени действия – въззивният съд следва да се произнесе по основателността на предявения иск – т.е. по съществото на спора делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Като взе предвид изложеното състав на ВКС на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение от 18.12.2009 г. по в.гр.дело № 23/2009 г. на М. окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на М. окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: