Р Е Ш Е Н И Е
№265
С о ф и я, 06 февруари 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 н о е м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1027/2016 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Б. Б., гражданин на Кралство Великобритания, продължително време пребиваващ в Република България, в момента в затвора в София, адв.А.М. от САК против решение № 213 от 26.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 908/2015 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяна на решението и оневиняването му от касационната инстанция по предявеното обвинение, с последица отхвърляне на предявените срещу него граждански искове, като неоснователни.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Частният обвинител и граждански ищец Х. Л. К., лично и като законен представител на наследниците на починалия частен обвинител и граждански ищец В. М. В. – М. В. М., Д. В. М. и Р. В. М., както и повереникът й адв.Г.Г. от АК-Видин, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по касационната жалба.
Подсъдимият Д. Б. Б., лично, чрез преводача В. М. П., и защитникът му адв.М. поддържат жалбата си и молят да бъде уважена по изложените в нея и в допълнението й по чл.351, ал.3 от НПК съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Първоначално съдебното производство по делото е било образувано по внесено срещу подс.Д. Б. Б. обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.2-ро и т.6, пр.2-ро вр.чл.115 от НК и образувано НОХД № 189/2012 г. по описа на Окръжен съд-Видин. Същото е приключило с присъда № 2 от 10.01.2013 г., с която подс.Б. е бил признат за виновен в това на 04.01.2012 г. в [населено място], област Видин, умишлено да е умъртвил малолетния С. В. М. от същото село по особено мъчителен за жертвата начин и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.2-ро и т.6, пр.2-ро вр.чл.115 от НК, при условията на чл.54 от НК е бил осъден на 18 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от размера на което наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е бил приспаднат срокът на предварителното му задържане от 25.01.2012 г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата са били уважени предявените от пострадалите Х. Л. К. и В. М. В. – родители на убития С. В. М. граждански искове, като подсъдимият Б. е бил осъден да им заплати по 100 000 лв на всеки един от тях за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като исковете в останалите части до пълните предявени размери от по 150 000 лева са били отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е бил осъден и да им възстанови направените от тях разноски по делото в размер на 350 лева.
В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 9 575,32 лева, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете от 8 000 лева.
Разпоредено е било с веществените доказателства по делото, част от които да се върнат на собствениците им – подс.Б. и св.П.Ц., други, като вещи без стойност, да се унищожат, а приложените като ВДС дискове със записи, да останат приложени по наказателното дело.
Присъдата е била протестирана от Видинската окръжна прокуратура заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за изменянето й и налагане на наказание „доживотен затвор”, алтернативно завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода до предвидения в закона максимум.
С такова оплакване присъдата е била обжалвана и от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Г., както и заради заниженост на присъдените им обезщетения с искане за изменянето й с налагане на най-тежкото предвидено в чл.116, ал.1 от НК наказание или увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода до законовия максимум, както и уважаване на предявените искове в пълния им размер.
Въззивна жалба е била подадена и от защитника на подс.Б. адв.П.Т. от АК-Видин с оплаквания за нейната неправилност, необоснованост, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и несправедливото му осъждане с искане от отмяната й изцяло и оправдаването му по предявеното обвинение, съответно отхвърляне изцяло на предявените срещу него граждански искове, със съответните последици от това.
С решение № 142 от 08.07.2013 г. по ВНОХД № 232/2013 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По касационни жалби лично от подс.Б. и от защитника му адв.П.Т., с допълнение към тях от договорно наетия от подсъдимия защитник адв.А.М. от САК, Върховният касационен съд – І н.о. с решение № 591 от 13.01.2014 г. по н.д.№ 1902/2013 г. е отменил изцяло въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда заради констатирани редица съществени нарушения на процесуалните правила по събиране и оценка на доказателствените материали по делото и е върнал делото на Окръжен съд – Видин за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на подготовката на открито съдебно заседание.
След връщане на делото във Видинския окръжен съд и образуването на НОХД № 36/2014 г. по описа на съда, с определение (всъщност разпореждане) № 28 от 14.03.2014 г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора от Окръжна прокуратура-Видин за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.
След проведено допълнително разследване по делото, на 11.12.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу подсъдимия Б. и образувано НОХД № 345/2014 г. по описа на Окръжен съд-Видин, по което с присъда № 26 от 26.06.2015 г. Д. Б. Б. е признат за виновен в това на 04.01.2012 г. в [населено място], област Видин умишлено да е умъртвил малолетния С. В. М. от същото село по особено мъчителен за убития начин и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.2-ро и т.6, пр.2-ро вр.чл.115 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 18 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 25.01.2012 г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата отново са били уважени предявените от родителите на убитото момче С. В. М. – Х. Л. К. и В. М. В. граждански искове, като подс.Б. е осъден да им заплати по 100 000 лв на всеки един от тях за репариране на причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата им част до пълните предявени размери от по 150 000 лева са отхвърлени като неоснователни. Присъдени в тяхна полза са и направените от тях разноски за повереник в размер на 350 лева.
Подсъдимият е осъден да възстанови направените по водене на делото разноски общо в размер на 13 808,10 лева и е присъдена дължима се държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 8 000 лева. Присъдени са за възстановяване и направените за служебната му защита разноски в полза на НБПП-София.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като е постановено част от тях, собственост на подс.Б. и на св.П.Ц., да им се върнат, друга част, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а изготвените ВДС на видеозапис и аудиозапис да останат приложени по делото.
Тази втора по ред първоинстанционна присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М. с доводи за неправилност поради нейната необоснованост, непълнота на доказателствата и в противоречие с процесуалния и материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за него присъда с отпадане и на всякакви граждански последици за него.
Тя е била обжалвана и от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Г. с аналогични като предишната им въззивна жалба оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност досежно справедливостта на отмереното на подсъдимия наказание и на размера на присъдените на пострадалите родители обезщетения за смъртта на детето им с искане за завишаване на размерите както на наказанието лишаване от свобода, така и на присъдените в тяхна полза суми.
След проведено въззивно съдебно следствие с преразпит на свидетели, назначаване и изслушване на експертизи, с решение № 213 от 26.05.2016 г. по ВНОХД № 908/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната първоинстанционна присъда в частта й относно мястото за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, конкретизирайки го като затворническо общежитие от закрит тип, отменяйки това да е затвор, както и в частта за разноските, намалявайки ги на 5 869,32 лв заради отпадане на сумите, заплатени на преводачите за устните и писмени преводи по време на разглеждане на делото във всички фази на процеса, но като в тежест на подсъдимия са присъдени още 2 135,41 лв направени разноски във въззивното производство. Присъдата в останалата част е потвърдена като правилна и законосъобразна.
В касационната си жалба и допълнението към нея защитникът на подсъдимия адв.А.М. наново визира редица допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ползването от инстанционните съдилища на негодни доказателствени средства и доказателства, в разрез с указанията на ВКС при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, довело до неправилни фактически и правни изводи досежно авторството на подс.Б. в осъществяване на инкриминираното деяние с искане за отмяна както на въззивното решение, така и на потвърдената осъдителна първоинстанционна присъда и оневиняването му от настоящата инстанция, със съответните последици относно предявените срещу него граждански претенции от ищците по делото.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
В пространното си изложение в касационната жалба и допълнението й защитникът на подс.Б. възразява срещу игнорирането от въззивния съд на съществени за разкриване на обективната истина по делото обстоятелства, свързани с начина на отглеждане и възпитание на убитото дете от родителите му, разкриващи се в показанията на някои свидетели (чиито имена и като съдържание не се сочат от защитника от „съображения за сигурност”), които се коментират и с оглед констатациите на експерта д-р И. в първоначалната СМЕ. На тази основа се оспорва авторството на подсъдимия в умъртвяването на детето, който бил манипулиран от разследващите органи, включително и като не му бил осигурен своевременно писмен превод от преводач-физическо, а не юридическо лице, на постановлението за привличането му като обвиняем, за да разбере в какво се обвинява и съответно да получи адекватна професионална защита в лицето на назначения му служебен защитник, в разрез с разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК и инкорпорираните в нея изисквания на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. Като счита използването на полиграф за част от полицейската манипулация, оспорва проведения посред нощ в София разпит на подзащитния му като обвиняем, в нарушение на правилата по чл.138, ал.1 и чл.262 от НПК, правещо „самопризнанието” му за „недопустимо по време, място и начин на получаване”. Именно въз основа на последвалия го следствен експеримент с него в това му качество разследващите стигнали до извода извършител на деянието да е подс.Б., който обаче бил проведен в нарушение на разпоредбите на чл.166-168 от НПК. Недоволството на защитника е и срещу възприетото от съда променено време на осъществяване на деянието, като били пренебрегнати обясненията на подс.Б. и показанията на свидетелите И. И. и М. Н. той да е бил по това време във или на път от Видин. Накрая, като се позовава и на отменителното решение на предишния състав на ВКС, жалбоподателят възразява срещу обективността и безпристрастността на въззивния съдебен състав, постановил решението си при липса или при превратна оценка на доказателствената съвкупност, от която не можело да се направи извод за съпричастност на Б. с инкриминираното деяние и затова настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и оневиняването му от ВКС по предявеното обвинение, със съответните гражданскоправни последици във връзка с предявените срещу него граждански искове.
Настоящият касационен състав намира, че съставът на Софийския апелативен съд правилно е разчел указанията, дадени в отменителното решение № 591 по н.д.№ 1902/2013 г. на ВКС-І н.о., като е изложил правилни и законосъобразни съображения при извеждане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване, по приложението на правото и по направените му от страните възражения. Последните в голямата си част са наведени отново и в касационната жалба и допълнението й. Основното в тях е, че подс.Б. не бил запознат на родния си език с предявеното му късно през нощта обвинение в извършване на тежко престъпление поради липсата на писмен превод на постановлението за привличането му като обвиняем, за изтръгнато от него чрез манипулация признание за авторството му в осъществяване на деянието, което опорочило и проведения при коренно различни условия и време следствен експеримент, но от чиито резултати „едва тогава се разбрало” именно той да го е извършил. В същото време подсъдимият сам се е лишил от възможността да даде подробни и логични обяснения за участието и за твърденията си при среднощния му разпит в присъствието и на съдия от Окръжен съд-Видин, и при проведения същия ден следствен експеримент. От друга страна, въззивният съд е преразпитал редица свидетели, поемните лица, полицаи, охранявали периметъра при неговото провеждане (на следствения експеримент), относно участието на защитник, на преводач, част от тях чули в превод обясненията на Б., както и обективно възприели показаните от него действия по душене и отвеждане на пострадалото дете към местото, където е бил открит трупът му, включително на начина на завързване на долнището на анцуга около врата му.
Видно от материалите на досъдебното производство, разследващите органи и наблюдаващият прокурор не са се доверили на „самопризнанието” на подс.Б., а са извършили проверка на всяко едно от твърденията му. По време на издирването на детето са били обследвани поведението и действията и на други лица, проверявани са били редица версии, свързани с изчезването му, които обаче не са се потвърдили. Подробностите при разпита на подсъдимия на 25.01.2012 г. и онагледените при следствения експеримент извършени от него действия с детето са затвърдили убеждението им той да е автор на деянието.
Във връзка с тези следствени действия апелативният съд се е занимал с разпоредбите на глава ХХХа от НПК и тези, касаещи участието на преводач в помощ на привлечено към наказателна отговорност лице, не владеещо български език писмено и говоримо и законосъобразно е отрекъл посоченият разпит на подс.Б. да е негодно доказателствено средство като проведен в разрез с нормата на чл.55, ал.3 от НПК. И в цитираната Директива, в §§ 18, 20 и 30 от преамбюла й и в чл.2, пар.1 и 2 приоритет се отдава на устния превод на родния или на друг разбираем език на привлеченото като обвиняем лице („незабавно”), докато в чл.3, пар.1, 2, 7, 8 минималните правила за писмен превод изискват такъв да се предоставя на обвиняемите в „разумен” срок, на документи от „съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство” (каквито са изрично посочените в чл.55, ал.3 от НПК), като е допустимо изключение вместо писмен превод да се предостави устен превод или устно резюме на такива документи или на съществена част от тях при уговорката, че това няма да накърни справедливостта на производството.
В тази насока, като е анализирал развоя на воденото срещу подс.Б. производство и е съобразил действието на разпоредбите от цитираната глава и на чл.55, ал.3 от НПК, въззивният съд с основание е отрекъл да е било нарушено правото му на защита да разбере в какво се обвинява, с участие на служебния му защитник при запознаване с изготвеното във Видин, но предявено му в София постановление за повдигане на обвинението срещу него с осигуряване на устния му превод от починалия по-късно преводач Цв.З., участвал и при проведения на 25.01.2012 г. като нетърпящ отлагане разпит на подсъдимия в сградата на ИП към МВР в присъствието на съдия В. от ОС-Видин. За този му извод правилно е коментирано спазването на посочените разпоредби с изготвения на следващия ден от преводача Н. писмен превод на това постановление. Съдът се е съобразил и с процесуалната тежест на констатираните в отменителното решение на ВКС пропуски, както и с даденото в него разрешение на възможността за ползване (приобщаване) на тези обяснения по реда на чл.279 ал.2 от НПК с ограничението по ал.4 на същия член. А че признанието му на досъдебното производство, било то пред съдия в процедура по чл.222 от НПК, било по реда на чл.138 от НПК с участието на защитник, ноторно известно е, че не може да доведе до осъждане, без подкрепата на други доказателства.
В това отношение въззивният съд е анализирал всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил обширни съображения по формиране на вътрешното си убеждение относно възприетите фактически обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК. По този начин той е прецизирал часа на извършване на деянието, свързвайки го с показанията на свидетелите К., В., А., Т., И., Н., с изводите на експертите по първоначалната и от тройната СМЕ, последната назначена и изслушана във въззивното производство, както и с тези на проведените по метода на ДНК-профилирането, с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и при огледа на трупа на детето С. М.. Именно при този си анализ съдът е проверил всяко едно от твърденията на подс.Б. при разпита му на 25.01.2012 г. и отразените в протокола за проведения същия ден следствен експеримент, отхвърляйки възраженията му да ги е направил под хипноза, по внушение на разследващите случая и на оперативни служители на МВР, след прием на упойващи вещества, след физическо насилие, възприемайки ги като негова защитна теза. Правилно е изяснена същността на проведения следствен експеримент като процесуален способ за проверка на първоначалните обяснения на подс.Б., при който той онагледил не чужди, а неговите си действия по загърляне на детето, влаченето му към местото, където на 21.01.2012 г. е открит трупът му със завързано на двоен възел около врата долнище на анцуга му. Неоснователни са и сега поднесените пред касационния състав доводи за несъответствие на условията на провеждането му като час от денонощието и метеорологични дадености, които не са били от съществено значение за направените при експеримента констатации относно действията му спрямо детето и изложените от него обяснения за мотивите му да ги извърши. Процесуалната негодност на изготвения по време на експеримента видеозапис (по изложените от предишния касационен състав съображения) не води до такава на самия следствен експеримент и добитите с него резултати, които законосъобразно са ползвани от апелативния съд, но прецизно съпоставени с всяко едно от първоначалните обяснения на подсъдимия. Последващо дадените с твърдения за упражнено полицейско насилие, внушение да „окаже съдействие на разследващите” като сам се обвини в извършване на тежко престъпление, да е бил хипнотизиран или упоен, при липса на професионална правна помощ, убедително са отхвърлени от съда с позоваване на показанията на множество свидетели, наблюдавали и част от тях пряко възприели преведените от преводачката Е.Н. негови обяснения в присъствието на защитника му адв.М.. Изяснено е обстоятелството около присъствието на значителен брой полицейски служители за „охрана на периметъра” при провеждане на следствения експеримент, което не е накърнило правото му на защита. Основателно са кредитирани показанията на св.М. и св.М.Д. във връзка с посочените от него места, където бил изхвърлил носените по време на деянието дрехи и обувки, които обаче не са били открити поради значителния времеви интервал от изчезването до намирането на трупа на детето и извършване на коментираните следствени действия.
Всичко това е дало основание на въззивния съд да заключи, че обясненията на подсъдимия при разпита му на 25.01.2012 г. и констатациите от проведения следствен експеримент са годни доказателствени средства, че те се подкрепят от редица други доказателства и доказателствени средства, събрани, проверени и при проведеното въззивно съдебно следствие и аналитично са обсъдени от него. Даден е и отговор на възраженията на защитата, касаещи липсата на категорични изводи за авторството на деянието при изследването на иззетите веществени доказателства, както и на такива детето да е било обект на сексуално насилие, в каквото подс.Б. не е обвиняван, което прави неоснователни доводите на защитника му за търсене на „истинския” автор на деянието в тази посока. С обстойното психиатрично изследване на личността му е даден отговор за годността му да понесе наказателна отговорност за извършеното спрямо пострадалото дете, така и за моралните му ценности, на които набляга адв.М., за да си позволи да го стори по заявените от него причини. Изяснени са съзряните от последния противоречия в показанията на майката св.К. и на пастрока на детето св.В. във връзка с часа на провеждане на обеда им на инкриминираната дата, на сервизните работници св.И. и св.Н. във връзка с времето на извършения ремонт по ел-инсталацията за ремаркето и на потеглянето на подс.Б. от сервиза. Не са подминати в анализа на съда изводите на експертите от двете СМЕ за механизма и времето на загърляне на детето, за получените наранявания при падането му заедно с подсъдимия в дерето и другите открити при огледа и аутопсията на трупа му, за липсата на активна съпротива от негова страна по време на посегателството върху него, с което убедително е утвърдил истината за случилото се да е възпроизведена в тези първи обяснения на Б. след привличането в качеството му на обвиняем по повдигнатото му обвинение, като част от веригата от преки и косвени доказателства, изключващи по категоричен начин друг да е извършител на убийството.
Изложеното дава основание на настоящия касационен състав да приеме, че не са налични наведените от защитника на подс.Б. процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на доказателствените източници или ползването на негодни (недопустими), няма превратно оценени или пренебрегнати, те са съобразени според действителното им съдържание и фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото са изведени от съда ясно, категорично и в синхрон с процесуалните правила и с житейската логика, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд, още по-малко при така установените от въззивната инстанция факти да се постанови оправдаването на подсъдимия от касационната инстанция.
Правилното приложение на материалния закон се атакува с възражението да не е доказано по несъмнен начин подс.Б. да е автор на инкриминираното деяние. Апелативният съд в рамките на приетите за установени фактически обстоятелства правилно и законосъобразно е приел да са налице всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.2-ро и т.6, пр.2-ро във вр.чл.115 от НК. Позовавайки се на изводите на СМЕ е приел, че детето е било душено по-продължително време, с отпускане и затягане на загърлянето, през което време то е преживявало физически болки и страдания и е осъзнавало случващото се с него, с което е утвърдил и квалифициращото обстоятелство по т.6 на ал.1 на чл.116 от НК – че смъртта му е била причинена по особено мъчителен за убития начин, съзнавано от подсъдимия. От неговите действия са направени изводите във връзка с формата на вината му – пряк умисъл, както и че се посяга на живота на малолетно дете. Съдът е изследвал и въпроса дали бурната психическа реакция на подс.Б. да вземе решението да накаже като умъртви малолетния Ст.М. и го реализира очертава хипотезата на чл.118 от НК, която законосъобразно е отхвърлил поради липса на изискуемото се от тази норма обективирано поведение на пострадалото дете, с което да е предизвикало у дееца силно раздразнение от накърняване на негови или на негови ближни правно защитени права и интереси, съобразявайки константната практика на ОСНК на ВС. ВКС намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Доколкото защитникът и подсъдимият Б. оспорват осъждането му въобще, ВКС намира, че следва да се занимае и със справедливостта на отмереното му от първата инстанция и потвърдено от апелативния съд наказание. Тук въззивният съд е допуснал грешка, като е приел първото касационно производство да е било инициирано само по жалба на подсъдимия (стр.41-42 от решението), активирало при повторното разглеждане на делото забраната за отежняване на отговорността му с налагане на по-тежко по вид и размер наказание. Както бе посочено по-горе, наред с касационните жалби от подсъдимия и от защитника му тогава адв.П.Т., имало е подадени и касационен протест и касационна жалба от повереника на частните обвинители в описания смисъл и искания. При липсата на касационен протест и касационна жалба от частното обвинение в настоящето производство пред ВКС тази грешка е неотстранима, а и несъществена при изложените от въззивния съд съображения за потвърждаване наложеното на подс.Б. наказание. Отчетени са всички обстоятелства, относими към обема на дължимата му се санкция, поради което е отказал смекчаването й. И ВКС намира, че въпреки напредналата възраст и интелекта му, проявата на неоправдана агресия към малолетното дете поради снижения му самоконтрол го очертава като деец със завишена обществена опасност. След като сам се е поставил да живее в среда, която по собствените му виждания не го удовлетворява, то е следвало да потърси адекватни пътища за разрешаване на проблемите си чрез съответните компетентни органи, каквито данни по делото липсват. Като е акцентирал върху наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, апелативният съд с основание е отказал да намали размера на определеното от първата инстанция наказание от 18 години лишаване от свобода. Не е налице явно несъответствие на вида и размера му с обществената опасност на деянието и дееца и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за намеса на ВКС в тази насока.
Неоснователно е и искането за отмяна на обжалваното решение в гражданско-осъдителната му част с довода подс.Б. да не е автор на убийството и да не дължи никому обезвреда. Исковете при така установените факти по делото са доказани по основание, като уваженият размер за всеки един от ищците е убедително защитен с аргументи за съответствие с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД с оглед преживените от тях по време на издирването на детето и след откриването на трупа му морални болки и страдания. Неоснователни са доводите на защитника, че те не са полагали дължимите грижи за отглеждането и възпитанието му, че го оставяли да скита и не са го контролирали, което не е доказателствено защитено, а и в разрез с бързата реакция на св.К. само час след изчезването на сина й да организира издирването му с помощта на кметския наместник св.Т. и ангажираните полицейски екипи. Това обстоятелство също е намерило място в първоначалните обяснения на подс.Б., дадени от него на 25.01.2012 г., съпоставени от съда с показанията на свидетелите Т., К., М., Б.И., Ж.. ВКС намира, че няма основание както за отхвърляне изцяло, така и за намаляване на присъдените на ищците обезщетения.
Правилно е разрешен въпросът за възлагане в тежест на подсъдимия на направените по водене на делото във всичките му фази разноски, извън тези, които по силата на ангажиментите на държавата остават за нейна сметка. Като последните са и изплатените от ВКС като възнаграждение на преводача В.П. за устния превод в откритото съдебно заседание, както и тези, които ще бъдат направени за писмен превод на настоящето решение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 26.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 908/2015 г. от Софийския апелативен съд.
Препис от настоящето решение, след превода му на английски език от преводача В. П., да се изпрати на подсъдимия Д. Б. Б., като разноските за превода остават за сметка на бюджета на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |