Р Е Ш Е Н И Е № 18 София,19.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1603 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. А. Ц. и Я. И. Ц. от [населено място] против въззивното решение от 21.10.2013 год. по гр. д. № 1488/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е разпределено ползването на приземния етаж от жилищната сграда с площ от 84 кв. м., с изба, построена в югозападната част на УПИ ІХ-297 по плана на [населено място], между касаторите и ответника В. А. Ц. по предложения от вещото лице В. К. по допълнителната техническа експертиза първи вариант на разпределението /л. 191 от първоинстанционното производство/. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това ползването на приземния етаж от жилищната сграда се предостави на тях с оглед съответствие на притежавания от тях по-голям дял в съсобствеността. Претендират присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът В. Ц. оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски по представения списък. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 281 от 18.06.2014 год. на ВКС, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В това определение е прието, че при определянето на частите за реално ползване от съсобствения имот съдът не е изхождал от правата на страните като обуславящи определяне начина на разпределение на ползването, а от възможността за предоставяне на реална площ от всеки един от етажите на сградата, независимо от неравенството в дяловете в съсобствеността и ощетяването на касаторите с оглед избрания начин на разпределение на ползването. Произнасянето по този въпрос е в противоречие с приетото в решението с № 159 по гр. д. № 1205/11 год. ІІ г. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, съгласно което съдът следва да определи частите за реално ползване по начин който да съответства на правата в съсобствеността, да осигури удобен начин на достъп и ползване на имота, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Както е прието и в мотивите на ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределението на ползването да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и то да дава възможност за най-целесъобразно използване на вещта. Следователно, при разпределението на ползването съдът не може да пренебрегне правата на съсобствениците поради съображения за предоставяне на всеки от съсобствениците за ползване на реална част и от двата етажа на сградата, както е в случая, вкл. и по съображения за предложените от вещите лица възможни варианти на разпределението. С оглед на тази задължителна съдебна практика касационната жалба е основателна. По делото е установено, че построената в югозападната част на парцела жилищна сграда е съсобствена между братята А. и В. Ц. – по 1/6 ид. ч. по наследство от баща им и 4/6 ид. ч. в общ дял за А. и Я. Ц., по покупко-продажба на наследствения дял на майка им. Неравенството в правата им е съществено и то следва да се вземе предвид при разпределение на ползването на съсобствената сграда, която, както е установено в заключенията на експертизите, е с обособен приземен етаж и жилищен такъв. Установено е по делото от свидетелските показания и влязлото в сила решение по гр. д № 16275/2009 год. ПлРС фактическото ползване на една стая от втория етаж от В. Ц., за чието ползване същият е претендирал в настоящето производство, евентуално – за една от стаите на първия етаж /вж. писмена защита на В. Ц. в първоинстанционното производство/. От заключенията на вещите лице е установено, че приземният етаж на сградата, макар да не отговаря на изискването за необходима височина за жилище, е обособен като самостоятелен такъв. Установена е от вещото лице В. К. и припадащата се реална площ съобразно притежаваните от страните дялове в съсобствеността на жилищната сграда, която е със застроена площ 56 кв. м. Делът на ответника възлиза на реална площ 9.34 кв. м. За да разпредели ползването на сградата по начина, предложен в допълнителното заключение на в. л. В. К., като е избрал първия вариант на разпределение на приземния етаж и единствения за такова на жилищния етаж, въззивният съд приел, че единствено то отговаря на изискванияна да се съобразят правата на страните, фактическото положение на ползване, както и с необходимостта от предвиждане на площи за общо ползване с оглед осигуряване на достъп до отделните помещения. Изводът му е неправилен, тъй като именно съобразяването на правата на съсобствениците е изисквало от съда преценка на предложения вариант за разпределение на ползването на отделни реални помещения и от двата етажа, независимо, че самият ответник не е имал такива претенции и не е установено да е ползвал помещение в приземния етаж. Достъпът до предоставената му за ползване стая на втория етаж е осигурен чрез общо ползване на коридор и стълбище – помещенията с № № 3 и 4 на скицата на л. 195 от първоинстанционното производство, като така отредената реална площ, макар отново да надвишава полагащата му се такава съобразно правата му в съсобствеността, в по-малка степен ощетява правата на касаторите. С оглед на това не се налага, а и не е искано от ответника, предоставянето на реална площ за ползване от него на помещение в приземния етаж, с изключение помещенията с № № 2 и 3, представляващи санитарно помещение с вход от към двора и коридор, които следва да се предоставят за общо ползване на страните, с оглед тяхното предназначение. Поради тези съображения въззивното решение следва да се отмени само в частта му, в която е разпределено ползването на приземния етаж с предоставяне на В. Ц. на помещение № 5 с площ от 10 кв. м., оцветено в жълт цвят на скицата на л. 191 от първоинстанционното производство, като неправилно. Това помещение следва да се предостави за реално ползване от касаторите, притежаващи по-голям дял в съсобствеността, при общо ползване от страните на помещения № 2 и 3, с оглед предназначението на тези помещения за осигуряване на достъп до втория етаж и санитарно помещение. В тази част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 247.50 лв. /от половината от направените разноски в размер на 550 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение /275 лв./ се приспадат дължимите на касаторите с оглед частично уважената им касационна жалба 27.50 лв. /общо направени от тях разноски в размер на 55 лв./. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1682 от 21.10.2013 год. по гр. д. № 1488/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която на В. А. Ц. е предоставено за ползване помещение от приземния етаж на жилищната сграда, построена в югозападната част на УПИ ІХ - 297 по плана на [населено място], означено с № 5, с площ от 10 кв. м., оцветено в жълт цвят на приложената на л. 191 от първоинстанционното производство скица и вместо това постановява: Предоставя ползването на помещение № 5, с площ 10 кв. м., оцветено в жълт цвят на скицата на л. 191 от първоинстанционното производство, на А. А. Ц. и Я. И. Ц.. ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в останалата му обжалвана част. Осъжда А. А. Ц. и Я. И. Ц. от [населено място], [улица] да заплатят общо на В. А. Ц. от [населено място], [улица], ет. 2 разноски за настоящето производство в размер на 247.50 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 50 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: