3 Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 19 март 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 69 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. И. И. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 387/2011 г. и отмяна на въззивно решение № 146 от 15.07.2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият счита, че са нарушени процесуалните му права, не е извършил престъплението и не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. И.) поддържа искането. Подчертава липсата на доказателства подсъдимият да е извършил престъплението и завишения размер на наложеното наказание. Настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 399 от 1.06.2011 г. по н. о. х. д. № 186/2011 г. Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия Д. И. И. за виновен в това, на 6.05.2009 г. в гр. Г.о. да е отнел от владението на И. С. А. чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност от 144 лева, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК е наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение в затвор или затворническо заведение от закрит тип. С решение № 146 от 15.07.2011 г. по в. н. о. х. д. № 387/2011 г. на Великотърновския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е частично ОСНОВАТЕЛНО. Въпросът с авторството е бил поставен на вниманието и на въззивния съд, който подробно е разгледал доводите на подсъдимия и ги е отхвърлил с логични, задълбочени и убедителни съображения. В тази връзка се е доверил на показанията на пострадалия (св. А.), на св. П., св. И., на показанията на св. С. от досъдебното производство пред съдия, които е оценил като достоверни. Приел е, че цитираните гласни доказателствени средства кореспондират не само помежду си, но и с резултата, залегнал в протоколите за разпознаване на подсъдимия от св. А. и св.П., които са могли пряко и достатъчно дълго време да го наблюдават, за да придобият устойчиви възприятия за особености от неговия външния вид и впоследствие годно да го разпознават. Съответно съдът не е кредитирал част от обясненията на подсъдимия единствено да е нанесъл ударите на пострадалия, но да не е отнемал телефона. Приел е за недостоверни както показанията св. М., така и на св. С. пред първоинстанционния съд, в които са били представени разнопосочни версии за факта на отнемането (според св. С. телефонът е паднал на земята и именно той го е взел, а според св. М. – св. С. е бръкнал в джоба и взел оттам телефона на пострадалия). Въззивният съд е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да посочи във въззивното решение кои доказателствени средства счита като достоверни и защо, съответно кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. При формиране на вътрешното си убеждение относно извършителя на грабежа не е допуснато съществено процесуално нарушение. В рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, правната квалификация на деянието е законосъобразна. При решаване на въпроса за наказанието съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства стойността на предмета на престъплението, връщането на вещта на пострадалия и отдалечеността на деянието от предходните осъждания на подсъдимия. Броят на тези осъждания за престъпления, насочени преимуществено срещу собствеността на гражданите, са били взети предвид като обстоятелства, които завишават степента на обществена опасност на дееца. Съдът обаче е пропуснал да съобрази относително ниското ниво на упражнената принуда (подсъдимият е ударил пострадалия два пъти с шамар по лицето), както и другите данни за подсъдимия (затруднено материално положение и грижите за две малолетни деца от фактическото му съжителство със св. М.). Ето защо, настоящият касационен състав приема, че наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода съответства на обществената опасност на деянието и личността на дееца, на съвкупността от различните обстоятелства със значение при индивидуализация на наказанието и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, въззивно решение № 146 от 15.07.2011 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 387/2011 г., като намалява наказанието на подсъдимия Д. И. И. на три години и шест месеца лишаване от свобода. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: