3 РЕШЕНИЕ N 21 София, 30.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 716/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 304 ГПК. С решение от 12.01.2009 г. по гр. д. № 19191/2007 г. на Софийския районен съд, потвърдено в тази част с решение от 15.06.2010 г. по гр. д. № 9176/2009 г. на Софийския градски съд, Н. К. Д. е осъден да предаде на Г. С. Г. и Б. Т. Г. владението на реална част от недвижим имот, съставляващ УПИ VІІ-18 от кв. 403 по плана на [населено място], м. «Л.» - [улица]- рамка, съобразно означението на скица № 1 към заключението на основната съдебно-техническа експертиза. Подадена е молба от Й. М. Д. - съпруга на ответника по иска, за отмяна на влезлите в сила решения, в която са изложени твърдения, че решенията са постановени без нейно участие. Придобиването е станало по време на брака й с ответника, поради което недвижимият имот е съпружеска имуществена общност и молителката има качеството на необходим другар, но не е конституирана в производството. Така е лишена от възможността да защити правата си на собственик и иска отмяна на посочените съдебни актове на основание чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата Г. С. Г. - в лично качество и като процесуален правоприемник на починалата в хода на делото ищца Б. Т. Г., както и останалите й правоприемници - С. Г. С. и Т. Г. С., считат молбата за отмяна за неоснователна, Н. К. Д. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Въззивното решение е влязло в сила на 12.05.2011 г., когато с определение № 460 от същата дата по гр. д. № 1437/2010 г. на ВКС, І-во г. о., не е допуснато касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 29.07.2011 г. Липсват данни кога молителката е узнала за решението - обстоятелство по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но това в случая е без правно значение, защото молбата е в тримесечен срок от влизане в сила на решението и е допустима /при подаване преди този момент същата би била недопустима като насочена срещу невлязъл в сила съдебен акт/. По същество молбата е основателна. С молбата за отмяна е представено удостоверение, видно от което молителката и ответникът са сключили граждански брак на 17.02.1954 г. В първоинстанционното производство е представен н. а. № 84 от 11.03.1980 г., според който Н. К. Д. - ответник по делото, и З. К. З. са придобили по наследство и давностно владение правото на собственост върху 625/1 245 ид. ч. от описания в него недвижим имот. Съгласно разрешението в т. 2 на Постановление № 8/1980 г. от 17.06.1981 г. на Пленума на Върховния съд, частта от имота, която е извън дела на съпруга от неговия наследодател, като придобита по време на брака между молителката и ответника по иска, е съпружеска имуществена общност. При спор за ревандикация на имот, който е съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, защото в производството по делото те имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Съвместната собственост в този случай обуславя съвместна процесуална легитимация, така че общото предявяване на иска от или срещу двамата съпрузи е условие за допустимост на процеса - в този смисъл е т. 12 на Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд. В случая искът е предявен само срещу Н. К. Д., а съпругата му - молителка по делото, не е конституирана като ответник в процеса. Изложеното обосновава извод, че молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Влязлото в сила решение следва да се отмени в частта по уважения ревандикационен иск, а делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който, след съответни указания до ищците за предявяване на иска и срещу съпругата на ответника, и при изпълнението им, да конституира същата като главна страна - ответник по делото, и да повтори извършените без нейно участие процесуални действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 15.06.2010 г. по гр. д. № 9176/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с която Н. К. Д. е осъден да предаде на Г. С. Г. и Б. Т. Г. владението на реална част от недвижим имот, съставляващ УПИ VІІ- от кв. 403 по плана на [населено място], м. «Л.» - [улица]- рамка, съобразно означението на скица № 1 към заключението на основната съдебно-техническа експертиза. ВРЪЩА делото в тази част на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по предявяване на иска и срещу Й. М. Д.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: