1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 76 СОФИЯ, 27.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6240/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 392 от 27.06.2014 г. по в.гр.д. № 479/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като постановено в противоречие с практиката на ВКС - т.4 ТР № 1 от 17.07.2011 г. на ОСГК, по въпроса за правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато пред нея за пръв път се констатират нередовности на исковата молба. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С определението си от 30.04.2013 г. въззивният съд е приел, че исковата молба не страда от пороци, налагащи оставянето й без движение, а с решението си направил противоположен извод, като е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, т.4 и 5 ГПК. В писмения отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 275 от 07.02.2014 г. по гр.д. № 3758/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху сграда с идентификатор 47295.106.8.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Пловдивска област, със застроена площ по скица 171 кв.м, а измерена на място - 131 кв.м, на един етаж, с предназначение- промишлена сграда, построена в ПИ с идентификатор 47295.106.8, м. ”Динките”; иск с правно основание чл. 109 ЗС - за премахване на съществуващата парокотелна инсталация в описаната сграда, и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на сградата без основание за периода 15.03.2007 г.- 15.03.2012 г. в размер на 62 880 лв., и делото е върнато на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и 5 ГПК, тъй като въз основа на изложените в нея фактически обстоятелства не може да се направи безпротиворечив извод на какво правно основание ищецът твърди, че станал собственик на сградата. Наведените от ищеца твърдения, че е собственик на поземления имот, в който е построена сградата, както и че самото строителство било извършено от неговия праводател – ДФ “А.”, че сградата била заприходена в активите на праводателя, а в последствие и включена в капитала на търговското дружество, чийто правоприемник е той, навеждат едновременно на два различни способа за придобиване на право на собственост върху сградата - приращение по чл. 92 ЗС или придобиване по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. С решението си първоинстанционният съд приел, че ищецът е придобил правото на собственост на основание приватизация и правоприемство от ДФ “А.”. Доколкото обаче ищецът не е поискал да бъдат установени правата му като възникнали на основание приватизационна сделка, то произнасянето на първоинстанционния съд е на непредявено основание и поради това постановеното решение е процесуално недопустимо. По тези съображения въззивният съд е обезсилил същото и е върнал делото за ново разглеждане на Пловдивския окръжен съд от фазата на отстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред нея първоинстанционно решение. Когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания ще се произнесе по основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото. В този смисъл са разясненията, дадени в т.4 ТР № 1 от 17.07.2011 г. на ОСГК на ВКС, които са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. За да е редовна искова исковата молба, законът/ чл. 127, ал.1,т.4 ГПК/ изисква в нея ищецът да посочи основанието на иска - обстоятелствата, на които се позовава и от които извежда претендираното материално право. Отнесено към исковете за собственост, изпълнението на това изискване предполага ищецът да посочи в исковата молба твърдения за осъществяването на факти, относими към фактическия състав на конкретен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС. В случая твърденията на ищеца са били, че е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ “ А.”. Процесната сграда била построена през 1992 г. и била заприходена в баланса на държавната фирма по сметка 203 - сгради, на основание протокол обр. 16 на Държавната приемателна комисия, и впоследствие преминала в активите на нейния правоприемник. Макар изрично в исковата молба и молбата- становище на [фирма] да не е направено изрично позоваване на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, така изложените обстоятелства не оставят съмнение, че ищецът твърди да е придобил правото на собственост върху сградата на основание цитираната разпоредба, която урежда преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество като специфичен деривативен способ за придобиване на право на собственост. Ищецът не е твърдял сградата да е построена след като е придобил правото на собственост върху терена, за да се мисли евентуално, че е направено позоваване на придобиване на право на собственост по приращение по чл. 92 ЗС, което е оригинерен способ за придобиване собственост и други вещни права. Затова необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че исковата е нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК . Съгласно чл. 270, ал.3 ГПК въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първоинстанционния съд, когато е разгледан непредявен иск. Тази хипотеза е налице, когато в отклонение от диспозитивното начало съдът се е произнесъл относно съществуването на право, което не е въведено като предмет на делото или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание. Данните по делото не сочат на произнасяне по непредявен иск. Първоинстанционният иск разгледал иска за собственост в рамките на заявените от ищеца обстоятелства. Изложил е мотиви, че ищецът е правоприемник на активите и пасивите на ДФ “А.”, като при формиране на този извод се е позовал на представените по делото писмени доказателства за образуване на държавната фирма и за преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Въз основа на заключението на вещото лице Б. К. е приел за установено, че сградата е построена от държавната фирма през 1992 г. и е заприходена в баланса и по сметка 203 – сгради, както и че имотът е включен в капитала на едноличното търговско дружество, съгласно решенията на Пловдивския окръжен съд по ф.д. № 1039/90 г., ф.д. № 3540/1993 г. и ф.д. № 4276/1996 г. Изследваните от първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които е направил извод относно претендираното от ищеца право на собственост, изцяло кореспондират с изложените в исковата молба и уточнението към нея, и са относими към фактическия състав на придобиването на право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Само поради това, че в диспозитива на съдебното решение първоинстанционният съд е посочил, че признава ищеца за собственик на основание “приватизация и правоприемство”, не може да се приеме, че е разгледал иска на незаявено основание, доколкото нито е констатирал извършването на приватизационна сделка по смисъла на чл. 1, ал.3 ЗППДОбП/ отм./, съответно на чл. 1, ал.2 ЗПСК, нито е изложил мотиви, с които да е приел ищецът да е придобил правото на собственост възмездно чрез някой от начините, посочени в тези разпоредби. Правилното определянето на вида и естеството на придобивния способ при съобразяване на легалните дефиниции на понятията “преобразуване” и “приватизация”, дадени съответно в чл. 1, ал.2 и 3 ЗППДОбП/ отм./ и на понятието “приватизация” в чл.1, ал.2 ЗПСК, е въпрос на правна квалификация. Когато съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, това съставлява нарушение на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на решение № 392 от 27.06.2014 г. по в.гр.д. № 479/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: