Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 12.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Петя Кръстева ` при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 444 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. Т. и Х. Г. Т., двамата чрез адвокат В. М., срещу решение № 585/22.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по гр.д. № 331/2013 г., с което след отмяна са отхвърлени искове на касаторите срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за по 60000 лв. на всеки и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по същите искове за разликата от 60000 лв. до 100000 лв. със законните последици. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост по подробно изложени съображения във връзка с приетото от П. за автоматично прекратяване на застрахователния договор, поради неплащане на застрахователна вноска, без застрахователят да е уведомил застрахования или Гаранционния фонд /ГФ/ за това, незачитането от П. на приложения по делото констативен протокол за процесното ПТП и произнасянето по исковете срещу евентуалния ответник. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове срещу ЗК [фирма] в цялост, а ако се приеме, че тези искове са основателни в приетия от П. размер, да се уважат исковете срещу евентуалния ответник ГФ. Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] не взима становище по жалбата. ГФ - ответник по евентуално предявения иск и третите лица-помагачи на негова страна Н. П. И. и Р. Б. И. оспорват касационната жалба по съображения в писмени отговори. С определение № 511/01.06.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на П. в цялост на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос за прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ са предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД от настоящите касатори срещу ЗК [фирма] за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. за всеки от смъртта на сина им С. Х. Т., настъпила при ПТП на 04.09.2009 г. Произшествието е причинено по вина на Б. Н. П., управлявал мотоциклет, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма]. В съотношение на евентуалност исковете са предявени и срещу ГФ за същите размери. СТОС е уважил исковете срещу ЗК [фирма] за по 60000 лв. за всеки от ищците със законната лихва, отхвърлил ги е за разликата до предявения размер от 100000 лв. за всеки и е отхвърлил исковете срещу ГФ изцяло. По жалби на ищците в отхвърлената част срещу застрахователя и на застрахователя в уважената част срещу него П. е отменил уважителното решение на СТОС срещу застрахователя за по 60000 лв. за всеки, постановил е друго решение отхвърлящо исковете срещу застрахователя за същите суми, потвърдил е отхвърлителното решение на СТОС по исковете срещу застрахователя за разликата от по 60000 лв. до 100000 лв. за всеки със законните последици. П. е приел, че процесното ПТП е настъпило на 04.09.2009 г. с мотоциклет марка „Х.“, блъснал се в кон, при което е причинена смъртта на две лица – С. Х. Т. /син на ищците/ и Б. Н. П., военнослужещ. Образуваното досъдебно производство срещу Б. П. по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК е прекратено, поради смъртта на извършителя на деянието. Прието е още, че мотоциклетът е продаден от К. Г. на Б. П. с договор от 30.08.2009 г. при представена застрахователна полица за застраховка по риска „Гражданска отговорност“ със ЗК [фирма] от 27.03.2009 г. за срок от 12 месеца, платима при разсрочено плащане, с данни за плащане само на първата вноска. За да отхвърли иска срещу застрахователя П. е приел, че застрахователният договор за процесния мотоциклет е прекратен, тъй като е сключен при разсрочено плащане на застрахователните суми, а е платена само първата вноска /чл.202 ал.2 предл.2-ро КЗ /отм./. Наред с това са направени и изводи, че не е доказано кой е управлявал мотоциклета, липсва влязла в сила присъда, за да се зачетат последиците й по смисъла на чл.300 ГПК дали е извършено деянието, неговата противоправност и вина на извършителя - наказателното производство срещу Б. П., собственик на мотоциклета, е прекратено поради смъртта на П.. По отношение исковете срещу ГФ, П. е приел, че те неправилно са разгледани и отхвърлени от СТОС при частично уважаване на исковете срещу застрахователя, но поради липса на жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част то е влязло в сила и по него П. не се произнася, нито има такава възможност. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: С междувременно постановеното ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС в т.3 е прието, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването на договора в регистъра на ГФ, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение, което е и отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По основателността на жалбата: Касационната жалба е основателна. В мотивите към т.3 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че при неспазено изискване на чл.294 КЗ /отм./ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./ е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случая са предявени искове по чл.226 КЗ /отм./ срещу застрахователя от трети увредени лица – И. Т. и Х. Т., родители на увредения при ПТП С. Т. при направено възражение от застрахователя за прекратен застрахователен договор, независимо от неизпълнението на задължението му по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ - писмо от 20.01.2010 г. и справка от Информационния център към ГФ от 13.01.2010 г. за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия мотоциклет към датата на ПТП – полица № 223099250618 на ЗК [фирма]. При тези данни и при наличие на останалите предпоставки за прекратяване с фингирано връчване на известие след неплащане на разсрочена вноска /чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на застрахователна вноска не е противопоставимо на ищците и не е основание само по себе си за отхвърляне на претенциите им. От данните по делото е видно, че увреждащият мотоциклет, за който е сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност с полица № 223099250618 на ЗК [фирма] е закупен от Б. П., като в констативния протокол за процесното ПТП, приложен по Военно досъдебно производство № 200-РП/2009 по описа на Военно окръжна прокуратура – Пловдив, като участник в посетеното ПТП е вписан Б. Н. П. като водач на мотоциклета с данни за намереното в него свидетелство за управление на МПС. Именно срещу редник Б. П. е образувано военно досъдебно производство за престъпление по чл.343 ал.3 вр. чл.342 ал.1 НК, като са възприети данните от констативния протокол за управление на мотоциклета от Б. П. и пътуващ със същия мотоциклет С. Т., т.е. настъпило ПТП край [населено място] между мотоциклета и излязъл на пътя кон, при което ПТП са починали Б. П. и С. Т.. Поради смъртта на Б. П., воденото военно досъдебно производство срещу него е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК. Липсват каквито и да е данни за управление на процесния мотоциклет от С. Т., а не от неговия собственик Б. П.. Съгласно изслушаната от П. съдебно-техническа експертиза мотоциклетът се е движел със скорост над допустимата в населено място от 50 км/ч, доколкото изчисленията на вещото лице показват, че скоростта на мотоциклета непосредствено преди удара е от порядъка на 97 км/ч. При това и независимо от изводите на вещото лице във връзка с местоположението на двете тела /на Б. П. и С. Т./, от което местоположение не може да се установи кой е бил водач на мотоциклета, при гореизложеното във връзка с констатациите в констативния протокол за вписаните участници в ПТП-то, които не са опровергани, нито има каквито и да било данни за управление на мотоциклета от С. Т., изводът на П. за липса на доказателства за застрахования П. да е причинил вреда чрез противоправно управление на МПС с изложени съображения за „хипотетична възможност“ С. Т. да е управлявал мотоциклета са необосновани и неправилни по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. П. не е съобразил, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, какъвто е посоченият по-горе констативен протокол от 04.09.2009 г. съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК /чл.143 ГПК /отм./, а официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така както е отразено в този документ. Неоспореният констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /р. № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., р. № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., р. № 110/04.02.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. и др./. В случая съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалния документ – констативен протокол от 04.09.2009 г. относно вписания като водач на увреждащия мотоциклет Б. П.. При данните за управлявания мотоциклет с превишена скорост, непосредствено преди удара с коня, в резултат на който удар е настъпила смъртта на Б. П. и С. Т., при липса на каквито и да е данни за управление на мотоциклета от С. Т., следва да се приеме, че смъртта на С. Т. е настъпила в резултата на противоправното управление на мотоциклета с превишена скорост /чл.21 ал.1 ЗДвП/ от водача редник Б. П.. При данни за наличие на сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма] и непротивопоставимост на възраженията на застрахователя на трети лица за неизпълненото му задължение по чл.294 КЗ /отм./, съобразно дадения отговор на обуславящия въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че предявените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са доказани по основание. Като е приел противното, П. е постановил неправилно решение, поради което и на основание чл.293 ал.1 ГПК решението му в цялост – в отменително-отхвърлителната, в потвърдителната му част и за присъдените разноски следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът съобрази доказателствата за изключително тежко преживяната загуба от ищците от смъртта на техния син и тяхната възраст /показания на свидетелите Е. А. и Й. Д./ и счита, че на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. Ето защо и след отмяна на решението на П. следва да се постанови друго решение, уважаващо исковете срещу застрахователя ЗК [фирма] в пълен размер – по 100000 лв. за всеки от ищците със законната лихва, считано от 04.09.2009 г. до окончателното плащане. С оглед уважаване в цялост на предявените искове срещу застрахователя – главен ответник, съдът не обсъжда доводите в касационната жалба във връзка с изложеното от П. по отношение на евентуалния ответник ГФ. Съдът не присъжда разноски на касаторите – ищци, макар да са поискани такива, тъй като липсват доказателства за уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения от тях. Представени са само пълномощни от всеки от ищците, упълномощаващи адвокат В. М. за представителство, завеждане на дела и изброяване на други действия във връзка с тях, без данни за уговорено и платено възнаграждение за това. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК [фирма] следва да заплати по сметка на ВКС държавната такса в размер на 12000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 585/22.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 331/2013 г., с което след отмяна са отхвърлени искове на И. Г. Т. и Х. Г. Т. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за по 60000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по същите искове за разликата от 60000 лв. до 100000 лв., а ищците са осъдени да заплатят на ЗК [фирма] разноски в размер на 3100 лв. за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на И. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата от 100000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. Х. Т. в резултат на ПТП със законната лихва, считано от 04.09.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Х. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата от 100000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му С. Х. Т. в резултат на ПТП със законната лихва, считано от 04.09.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на Върховния касационен съд сумата 12000 /дванадесет хиляди/ лева държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на евентуалния ответник Гаранционен фонд, Н. П. И. с ЕГН [ЕГН] и Р. Б. И. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], обл. Стара З.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.