4 Р Е Ш Е Н И Е № 50 С., 14,04,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х. ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 347 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 14081/25.ІІ.2010 г. на [фирма] - С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-В от 21.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2396/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГК, 77-и с-в, от 22.Х.2009 г. по гр. дело № 1407/08 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – „на основание чл. 9 ЗЗД във вр. 288 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ТЗ” - да заплати на [фирма]-Б. сума в размер на 18 598.11 лв. като остатък от неизплатено възнаграждение по сключен помежду им договор за изработка във вр. с издадената от изпълнителя ф/ра № [ЕГН]/5.Х.07 г., както и мораторна лихва – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ – върху посочената главница в размер на сумата 1 400.42 лв. за периода от фактурирането и до подаване на исковата молба, а също и съдебно-деловодни разноски в полза на последното д-во в размер на 3 799.94 лв. Поддържайки оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът [фирма] – С. претендира за неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който повторно „да извърши процедурата по връчване на искова молба на ответника /настоящ касатор/ и да му даде възможност да депозира писмен отговор и да направи доказателствени искания”. С определение № 5 от 10.І.2011 г., постановено по делото в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение горепосоченото въззивно решение на СГС е бил допуснат при констатирано наличие на вероятност то да е процесуално недопустимо: предвид направеното от настоящия касатор пред въззивната инстанция искане за обезсилване на първоинстанционното решение /заради опороченото прилагане на последиците от неподаване на отговор на исковата молба/, което СГС е отклонил. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани, поради което меродавни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното осъдително решение на СГС, а също и противопоставените от ответното по касация [фирма]–Б. възражения по основателността им. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на [фирма] – С., както и възраженията по основателността им, направени от ответното по касация [фирма] – Б., а и след като извърши проверка по чл. 290, ал. 2 относно процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма] – С. е неоснователна. 1. По допустимостта на обжалваното въззивно решение на СГС: Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба е, че на подателя й [фирма] – С. е бил все пак връчен препис от исковата молба на [фирма], както и че за съдебното заседание в първата инстанция, проведено на 16.Х.2008 г. /на което е бил даден ход на делото и са били обявени за приключени устните състезания между страните/ този търговец, настоящ касатор, е бил редовно призован в процесуалното качество на ответник: точно по гр. дело № 14707/08 г. по описа на СРС, ІІ-ро ГО, 77-и състав. В това последно заседание пред първостепенния съд представляващият го е могъл да се позове на „особени непредвидени обстоятелства”, отнасящи се до ненадлежното оформяне на съобщението за връчване на преписа от исковата молба на [фирма] на съпругата на управителя на [фирма] Л. Н. Д.: като по гр. дело № 1407/08 г. - вместо по действителното такова гр. д. № 14707/08 г., така че да му се възстанови срокът за подаване на отговор по същата искова молба и съответно да се осуети възможността за настъпване на всички онези неблагоприятни последици, които чл. 133 ГПК свързва с неподаването на такъв отговор. Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отказала да обезсили атакуваното пред нея първоинстанционно решение, тъй като дори и да бе допуснато съществено нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, лишаващо ответното по исковете търговско д-во от участие в процеса пред първостепенния съд, това би рефлектирало върху правилността на постановения по делото съдебен акт по съществото на спора, но не и върху неговата процесуална допустимост. Следователно, като е отклонил искането на въззивника [фирма] да бъде обезсилено първоинстанционното решение по облигационния спор, СГС не е възпроизвел в своето решение порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, налагащ ВКС да процедира по реда на чл. 293, ал. 4 предл. 2-ро във вр. чл. 270, ал. 3 ГПК. 2. По оплакването за постановяване на обжалваното въззивно решение на СГС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: Оплакването е неоснователно. По същество то е въведено с идентични твърдения за нарушаване правото на търговеца настоящ касатор на участие в процеса, но пред първата инстанция, поради което той претендира последващо развитие на делото, каквото процесуалният закон не познава: отменяване на обжалваното въззивно решение и вместо евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС /арг. от текста на чл. 293, ал. 3 ГПК/ - съответно връщането му „на първоинстанционния съд и същия да извърши процедурата по връчване на искова молба на ответника и да му даде възможност да депозира писмен отговор и да направи доказателствени искания”. Т. процесуално развитие е представимо единствено в тясната хипотеза по чл. 293, ал. 4 във вр. чл. 270, ал. 3, предл.3-то ГПК: когато ВКС обезсилва въззивно решение при разгледан от низовите съдилища непредявен иск, което в случая нито се твърди, нито се констатира и при служебната проверка в хода на настоящето касационно производство. В заключение, при съблюдаване на процесуалното изискване по чл. 3 ГПК за добросъвестност, настоящият касатор е разполагал с предоставените му от чл. 146, ал. 3 и чл. 147 на процесуалния закон възможности към датата на последното съдебно заседание пред първата инстанция, в което делото е било обявено за решаване. С оглед изложеното касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея осъдително въззивно решение на СГС - да се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 21.ХІІ.09 г., постановено по гр. дело № 2396/09 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 347 по описа за 2010 г.