3 Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр. София, 26.11.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3398 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Д. Л. Й. – Б. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено на 21.12.2011 г., по гр.д.№ 8737/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ-в отд. Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решението, чиято отмяна по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения се иска, състав на СГС е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Л. Й. – Б. иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. До този извод въззивният съд е достигнал, като е приел, че от работодателя не са извършени фактически действия по недопускането на ищеца до работното му място, напротив, съдът е приел, че от страна на ищеца не са положени усилия за изпълнение на трудовите му функции по трудовия договор, след възстановяването му на заеманата преди признатото за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение длъжност. След възстановяването на ищеца с влязло в сила съдебно решение, съдът е приел за установено, че същия е бил в платен годишен отпуск, като след неговото изтичане същия е бил на работа, допуснат в изпълнение на същото решение от страна на работодателя. След датата 07.02.2009 г., съдът е приел, че ищецът не се е явявал на работа, въпреки че за този период не му е било разрешено ползуването на платен годишен отпуск, тъй като не е имал право на такъв. Поради неявяването на работа на ищеца по делото за периода след посочената по-горе дата, за работодателя е било невъзможно да връчи заповедта за определя на часовете, които е определил ищецът да води, предвид неговата длъжност по длъжностна характеристика. В същата насока на неоснователност на предявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, съдът е приел, че за процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с друг работодател и е получавал трудово възнаграждение – факт, който не е отричан от ищеца в производството, поради което и липсват основание да се приеме, че ищецът е претърпял имуществена вреда, дори да се приеме, че е налице недопускане до работа, по смисъла на чл.225, ал.3 КТ, предвид съпоставката на двете трудови възнаграждения. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на спора по делото. Новото писмено доказателство е протокол за извършена проверка от МТСП ИА”Г. и.по т.”, съставен на 26.04.2012 г. Твърди се, че това ново писмено доказателство би променило изводите на съда относно наличието на действия от страна на директора на С.”Х. Б.” по отношение недопускането на работа на ищеца по делото. В представения протокол са отразени изводите на агенцията, че представеното в НАП уведомление относно трудовия договор на ищеца не съответствуват на трудовия договор между страните, доколкото допълнително споразумение към същия не е подписано от служителя, като в тази връзка се предписани действия , които работодателят следва да извърши. На първо място, констатациите на МТСП ИА”Г. и. по т.” не са задължителни за съда, доколкото мотивите към него представляват констатации на административен орган, а самите предписания са отправени до работодателя и нямат задължителен характер за решаващия съд в производството по иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ. На следващо място, дори и да се приемат констатациите на административния орган за отговарящи на обективната истина, те не биха променили изводите на съда относно релевантните правни изводи на съда относно липсата на действия от страна на работодателя по недопускането на ищеца до работа, както и наличието на второ трудово правоотношение между ищеца и трето лице – изводи, обосновали и крайния извод за неоснователност на предявения иск. Предпоставка за отмяна на влязло в сила решение, съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК е, новите писмени доказателства да са от съществено значение за изхода на делото, т.е. при тяхното наличие сред доказателствения материал по делото, да съществува вероятност изхода на спора по същество да е различен. С представеното ново доказателство, такава вероятност не се създава, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. С оглед изхода на спора в настоящата производство, в полза на ответника по молбата С. г. по с. а. и г. „Х. Б.” следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0372430/13.05.2013 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Л. Й. – Б. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено на 21.12.2011 г., по гр.д.№ 8737/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ-в отд. ОСЪЖДА Д. Л. Й. – Б. от [населено място],[жк], бл., ет. да заплати на С. г. по с. а. и г. „Х. Б.” сумата 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.