О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 18.03.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4219 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. И. К., чрез адвокат К. Д., срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище №15/26.05.2021г. по в.г.д.№95/2021г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, необоснованост и постановено при очевидна неправилност.
Насрещната страна Териториално поделение на СИДП – населено място, с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. И., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като посочените решения като съдебна практика касаят различни правни спорове от настоящия. По делото са събрани достатъчно доказателства дали заеманата от жалбоподателката длъжност е ръководна или не. По делото е представен бизнес план, който е ясен и обоснован. Мотивът за злоупотреба с право, въведен в хода на съдебните заседания, е неоснователен. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Попово, с което са отхвърлени предявените от С. И. К. срещу Териториално поделение – Държавно ловно стопанство „Ч. Л.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №9/16.07.2020г.; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор“ ТП Д. „Ч. Л.“, населено място и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 16.07.2020г. до 16.01.2021г. в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ страните са били в трудово правоотношение от 07.09.2016г. С Допълнително споразумение №84/18.01.2017г. към трудов договор №112/07.09.2016г. ищцата е назначена на длъжността „заместник директор“ в ответното Д. „Ч. Л.“ – населено място, която съобразно длъжностната характеристика е включвала основни трудови функции по организация, ръководство, контрол и координиране на всички дейности в предприятието. 2/ През месец юни 2020г. е настъпила промяна в ръководството на ТП – Д.“Ч. Л.“, като е бил сключен Договор за управление №65/16.06.2020г. между СИДП ДП – Шумен и Ю. Б., който е приел да ръководи и управлява ТП – Д. „Ч. Л.“ населено място. Неразделна част от този договор е бил и приложения по делото бизнес план, подписан от двете страни по него. 3/ На 16.07.2020г. на ищцата С. И. К. е било връчено предизвестие №3 за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. 4/ На същата дата ѝ е връчена и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №9/16.07.2020г., на основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от 17.07.2020г. В същата като причини за прекратяването са посочени: „сключване на договор за управление №65/16.06.2020г. и поставена бизнес задача и план“. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие и за неползван платен годишен отпуск. 5/ От представената извадка от ведомост и работен фиш се установява, че през м.юли на ищцата е начислено обезщетение за неползван отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие в общ размер на 2500лв. 6/ По делото са представени две съгласувателни писма във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с изх.№3134/16.07.2020г. и изх.№3180/20.07.2020г. на СИДП ДП – Шумен, извадки от входящия и изходящ дневник за периода от 13.07.2020г. до 20.07.2020г.7/ От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че изискванията за документиране в ответното предприятие и достоверността на данните в регистъра системно са били потъпквани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.2 от КТ. Приел е, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ и в съответствие с приложената длъжностна характеристика, включваща основни трудови функции по ръководство, контрол и координиране на всички дейности в предприятието. Съдът е посочил, че прекратяването на трудовото правоотношение в тази хипотеза е основано на обективни обстоятелства, поради което е приел, че за спора са ирелевантни обстоятелствата относно личните и професионалните качества на ищцата, тяхната правилна преценка от новия ръководител и липсата на доверие, за които са въведени твърдения за злоупотреба с правото на подбор на екип, отношенията ѝ с предишния и новия управител, икономическото състояние на предприятието, наличието на стопанска и управленска криза, както и отражението на пандемичната обстановка на съответните икономически показатели на предприятието, поради което същите не са обсъждани. Изложил е още, че законността на уволнението е обусловена от наличието на сключен договор за възлагане на управлението, за вида на който следва да се изхожда от неговото съдържание. Приел е, че в конкретния случай, в представения по делото Договор №65/16.06.2020г. между директора на СИДП – Шумен и новия директор на поделението за възлагане управлението на последното, дължимото възнаграждение е определено по специалния ред, предвидени са гаранция и неустойка при неизпълнение и е приложен бизнес план, в който са посочени очакваната реализация, финансови резултати по периоди и е поставена съответна бизнес задача и цел – да се преодолее изоставането в реализацията на дървесината, респ. натрупаните задължения към 16.06.2020г. и да се постигне заложената във финансовия план печалба. Въз основа на това е обосновал извод, че договора има характер на управленски, по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, в какъвто смисъл е и формираната практика на ВКС. Съдът е посочил, че в чл.12, ал.12 от договора изрично е предвидено съгласуване на освобождаването на заместник директора и директора на държавното предприятие, като е приел, че дори клаузата да е действителна, предвид ограничаване правото на избор на екип, тази предпоставка за прекратяване на трудовия договор на ищцата също е изпълнена. Изложил е, че цялостния анализ на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ установява по безспорен начин факта на съгласуване на уволнението с принципала – което е извършено и устно и писмено, макар и при нарушаване на правилата за документирането му. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за неоснователни.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Неспазването на задължението за съгласуване с директора на Държавното предприятие, освобождаването на заместник директора и липсата на съгласие за това води ли до незаконосъобразност на обжалваното уволнение? 2/ При липса на бизнес задача и бизнес програма може ли управителят да упражни правомощията си по чл.328, ал.2 от КТ; Договорът за управление има ли характер на такъв, след като в него няма поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които директорът управляващ стопанството да постигне; липсва приложена бизнес програма, която да се изпълнява по време на действие на договора; липсва бизнес цел, с конкретни параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управление; договорът за управление отговаря на определени изисквания за форма и съдържание /задължително следва да предвижда поемане на права и отговорности, реализиране на конкретни задачи, възнаграждение, обвързано с постигане на конкретни финансови резултати и предвидена отговорност при неизпълнение на програмата/. Липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл.328, ал.2 от КТ рефлектира ли върху неговата незаконосъобразност и налага ли отмяната му като незаконосъобразно. Твърди се противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №78/12.06.2019г. по г.д.№2493/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №108/27.06.2019г. по г.д.№4168/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №230/08.06.2015г. по г.д.№346/2015г.; решение №117/30.04.2015г. по г.д.№5537/2014г. на ІV г.о./. 3/ Следва ли договорът за управление на директора на стопанството да се изготви съобразно правилата на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала / ДВ бр.51/2003г., последно изменение от 2020г./ и ако не е съобразен с тях, запазва ли се характера му на такъв. Съобразен ли е договорът за управление на ответника Б. с този нормативен акт. 4/ Налице ли е злоупотреба с право от страна на ответника при прекратяване на трудовия договор на ищцата като формално се позовава на сформирането на екип при сключване на договор за управление, но субективната му цел е да отстрани ищцата от стопанството, тъй като живее на съпружески начала и има дете от свидетеля С. Д., който е бил управител на неговото място. Твърди се, че решението противоречи на решение №235/04.10.2017г. по г.д.№4531/2016г. на ВКС, ІV г.о. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възражението за злоупотреба с право, което е съществено процесуално нарушение /решение №40/10.02.2014г. по г.д.№4973/2013г. на ВКС, ІV г.о./. 5/Налице ли е очевидна неправилност на решението, предвид допуснатите от въззивния съд пороци при постановяването му. Твърди се, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материално правни и процесуално правни въпроси, които са в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставените обуславящи въпроси да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, първият поставен в изложението въпрос е обуславящ правните изводи на съда в атакуваното решене, но по отношение на него не са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, а именно: противоречие на решението с практиката на ВКС; необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма; поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. По същество искането е обусловено от неправилността и необосноваността на решението в атакуваната му част, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
По втората група въпроси е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която е обективирана в решение по гр.д. № 937/2011 г., ІІІ г.о, гр.д. № 168/2011 г., на ВКС, ІІІ г.о., г.д. № 1358/ 2012 г. на ВКС, ІV г.о., гр.д. № 819/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и гр.д. №1484/2009 г. на ІІІ г.о., в която се приема, че същественото за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. При сключване на договора за управление възнаграждението на управляващия следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което се определя и гаранция за изпълнение. Без значение е дали договора се сключва с ново лице или с такова, което вече е имало сключен договор за управление, както и дали програмата е нова, сходна или с идентично съдържание. Именно с оглед спецификите на договора и отговорността на управителя, на последния е предоставена възможност да сформира свой управленски екип, респ. правата по чл.328, ал.2 КТ.
В решение по г.д.№593/2017 г. на ВКС, ІV г.о. е прието още, че няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния управител. Тези задачи могат да бъдат възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването на самия договор. Прието е, че за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. Аналогично, в решението по г.д.№2493/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не са налице пречки бизнес задачата с конкретните икономически показатели, която управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с така дадените разрешения. В него съдът изрично е посочил, че на новия директор на поделението е възложено управлението на същото, като му е определено възнаграждение по специалния ред и са договорени гаранция и неустойка при неизпълнение. Приложен е и бизнес план, в който са посочени очакваната реализация, финансови резултати по периоди и е поставена съответна бизнес задача и цел – да се преодолее изоставането в реализацията на дървесината, респ. натрупаните задължения към 16.06.2020г. и да се постигне заложената във финансовия план печалба. Въз основа на тези данни съдът е обосновал извод, че договорът има характер на управленски по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ.
Ето защо, макар и въпросите да са обуславящи правните изводи на съда, постановил оспореното решение, за същите не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Формираната по същите практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. В изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Третата група поставени от касатора въпроси са неотносими, тъй като по тях липсва произнасяне в атакуваното решение. Същите са поставени едва в касационната жалба, поради което не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че въпросите не са обуславящи изводите на съда при постановяване на решението, води до невъзможност същите да обосноват наличие на основанията за допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Четвъртият поставен въпрос излиза извън предметните предели на производството, тъй като е въведен след депозиране отговора на исковата молба, поради което същият е неотносим към предмета на производството и не е обуславящ изводите на съда при постановяване на решението, поради което няма основание за допускането му в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
В отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, но не са представени доказателства за извършването им, поради което такива не следва да се присъждат в настоящото производство /така и т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/26.05.2021г. постановено от Окръжен съд Търговище по в.г.д.№95/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|