Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 60316
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова
При секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 508 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 260329/ 01.10.2020 г. по гр.д. № 1459/ 2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 425457/ 08.06.2018 г. по гр.д. № 13460/ 2017 г. на Софийски районен съд, е осъдил ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати на „РМ - Титан Секюрити“ ЕООД:
· на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 24 500 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 816 000 лв.) - извършени подобрения в периода 2001 – 2013 г. в собствените на ответника имоти: обща площ от 1 645.55 кв.м. за търговска дейност и 55.45 кв.м. открита площ за поставяне на маси в района на Централна жп–гара – Пловдив (терен от 12 кв.м. с монтиран павилион за кафе–аперитив и прилежащ терен за поставяне на маси пред павилиона с площ 70 кв.м.; търговски павилиони в зони А, В и С в пешеходен подлез на Централна гара с площ 215.00 кв.м., площ от 56.00 кв.м. – кафене в пешеходен подлез на Централна гара и 210.00 кв.м. в пешеходен подлез на Централна гара, площ от 114.00 кв.м. за изграждане на кафе-бар на предгаров площад на Централна гара, 13 кв.м. – павилион между 5 и 6 челни коловози и 63.00 кв.м. пред павилиона, открита площ от 547.50 кв.м. в района на Централна Гара), ведно със законната лихва от 06.03.2017 г., а
· на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 693.00 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 272 998.92 лв.) – законни лихви върху главницата 816 000.00 лв. в периода 06.03.2014 г. – 06.03.2017 г.
Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) по материалноправния въпрос: Кой е началният момент на срока на погасителната давност за вземането за стойност за подобрения в чужд имот, извършени от гестора и в собствен интерес?
По него настоящият състав приема, че 5-годишният срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за вземането за стойност от подобрения в чужд имот, извършени от гестор и в собствен интерес, има за начало момента на извършените подобрения. Мотиви:
В ТР № 85/02.12.1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. ОСГК на ВС се приема, че лицето, извършило подобрения в чужд имот, без да е обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от Закона за собствеността. Отношенията му със собственика за подобренията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата за неоснователното обогатяване, а за добивите – съобразно чл. 93 ЗС. В ППлВС № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. се приема, че само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобренията в чуждия имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. За останалите случаи посоченото тълкувателно решение запазва действие (т. VI.13 и т. VII от ППлВС № 6/27.12.1974 г.). Вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е такъв случай, а така извършеното нормативно тълкуване към момента е със запазено задължително действие за органите на съдебната власт. За вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД законът не предвижда друг срок на погасителната давност, а се прилага общият 5-годишен по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да тече от момента на извършените подобрения, доколкото вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване стойността на чуждия имот, работата е предприета уместно и е управлявана от гестора в чуждия (на собственика на имота), но и в негов интерес. В този смисъл е практиката на ВКС – напр. решение № 41/24.02.2014 г. по гр.д. № 6652/2013 г., решение № 65/19.07.2017 г. по гр.д. № 3114/2016 г., решение № 160/05.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., решение № 72/01.10.2020 г. по гр.д. № 3485/2019 г., все на Първо ГО. Практиката е еднозначна, а настоящият състав не съзира основание да я променя.
Според отговора на правния въпрос и въведените касационни основания в жалбата от ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, въззивното решение е неправилно. Съображения:
Правилно въззивният съд е квалифицирал частичния иск за лихвоносната главница по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съобразявайки правното значение на твърденията в исковата молба, в молбата по чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК за заместване на първоначалния ищец, с която ответникът се съгласява (чл. 222 ГПК), а именно че: 1) в периода 2001 – 2009 г. „Рента груп плюс“ ЕООД е подобрявал имотите в района на Централна жп-гара – Пловдив, собственост на ответника, влагайки труд, средства и материали за изграждането на търговските обекти, описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба; 2) работата е предприета уместно и е добре управлявана от „Рента груп плюс“ ЕООД – при изграждането на обектите ответникът е иницирал и/ или оказвал съдействие за издаването на всички необходими строителни книжа, в т.ч. и за издадените разрешенията за търговска дейност 3) подобренията обективно са обслужили интереса и на „Рента груп плюс“ ЕООД – за осъществяваната стопанска дейност; 4) „Рента груп плюс“ ЕООД и ответникът не са обвързани с договор за извършените подобрения – договорите за наем, които са предвиждали извършването им и последиците от това, са обявени за нищожни с влязло в сила решение; 5) с договор за цесия „Рента груп плюс“ ЕООД прехвърля на „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД вземането за стойност поради подобренията в имотите на ответника и 6) първоначалният ищец - праводател на заместилия го „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД – ищецът, по отношение на когото е постановено въззивното решение, е съобщил цесията на ответника.
С влязлото в сила определение, на което ответникът се позовава в касационната си жалба, обосновавайки довода, че решението е недопустимо, е прекратено гражданско дело поради отказ от иска на „Рента груп плюс“ ЕООД срещу НК ЖИ за вземане за стойност от същите подобрения. Искът, предявен по предходното дело, е с различно основание/ източник – клаузите от договорите за наем, прогласени за нищожни с влязлото в сила решение. В определението по чл. 288 ГПК, с което настоящият състав изключи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол, са и мотивите, защо решението е допустимо. Прието бе, че между настоящото и прекратеното дело има субективен, но не и обективен идентитет, а абсолютната процесуална пречка по чл. 233, изр. 2 ГПК не се отнася за частичния иск, уважен с въззивното решение.
Въззивният съд е приел за осъществени материалноправните предпоставки по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и е заключил, че вземането за стойност по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за подобренията е възникнало поне до размера, заявен с частичния иск, а договорът за цесия има действие и за ответника – собственик на подобрените имоти (чл. 93 ЗС и чл. 99 ЗЗД). Тези му изводи съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Доказват я събраните доказателства, а те установяват верността на твърденията в исковата молба и в молбата по чл. 222 ГПК, респ. неверността на твърденията по основните възражения на ответника – търговските обекти да са незаконни строежи, които той като собственик на подобрения имот, не е пожелал да запази. Неправилно въззивният съд е отхвърлил възражението за погасителна давност. В нарушение на чл. 114, ал. 1 ЗЗД той е приел датата 19.11.2013 г. начална за 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД на вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Протоколите за въвод във владение, извършен от ЧСИ, действително с материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК засвидетелстват, че това е датата, на която първоначалният ищец (гесторът, подобрил чуждия имот) е изгубил фактическата власт върху търговските обекти. Първоначалният ищец обаче не е твърдял, а и по делото не е установено да е добросъвестен или недобросъвестен владелец на имота, собственост на ответника, върху които е изградил търговските обекти. Следователно не се прилагат изключенията по т. VI.13 ППлВС № 6/27.12.1974 г. Неправилното решение следва да се отмени, а касационният състав да разреши спора по частичния иск за лихвоносната главница. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Срокът на погасителната давност за вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е общият по чл. 110 ЗЗД. Той тече от момента на извършените подобрения. Извършването на подобренията в имота, собственост на ответника, първоначалният ищец е стартирал през 2001 г. и ги е приключил през м. юни – м. юли 2009 г. При липсата на твърдения, респ. доказателства за основания, които да прекъснат или спрат течението на 5-годишния давностен срок, той е изтекъл към 06.03.2017 г., когато исковете са предявени.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В приложението на предвиденото в разпоредбата, погасено по давност е и вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Касационният състав е длъжен да отхвърли частичните искове като погасени по давност.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260329/ 01.10.2020 г. по гр.д. № 1459/ 2019 г. на Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете на „РМ – Титан Секюрити“ ЕООД със седалище и адрес на управление общ. Куклен, парк Родопи, местност Здравец, хотел „Еко – Хотел Здравец“ ЕИК ЕИК[ЕИК] срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК], както следва:
· с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 24 500 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 816 000 лв.) - извършени подобрения в периода 2001 – 2013 г. в собствените на ответника имоти: обща площ от 1 645.55 кв.м. за търговска дейност и 55.45 кв.м. открита площ за поставяне на маси в района на Централна жп–гара – [населено място] (терен от 12 кв.м. с монтиран павилион за кафе–аперитив и прилежащ терен за поставяне на маси пред павилиона с площ 70 кв.м.; търговски павилиони в зони А, В и С в пешеходен подлез на Централна гара с площ 215.00 кв.м., площ от 56.00 кв.м. – кафене в пешеходен подлез на Централна гара и 210.00 кв.м. в пешеходен подлез на Централна гара, площ от 114.00 кв.м. за изграждане на кафе-бар на предгаров площад на Централна гара, 13 кв.м. – павилион между 5 и 6 челни коловози и 63.00 кв.м. пред павилиона, открита площ от 547.50 кв.м. в района на Централна Гара), ведно със законната лихва от 06.03.2017 г. и
· с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 693.00 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 272 998.92 лв.) – законни лихви върху главницата 816 000.00 лв. в периода 06.03.2014 г. – 06.03.2017 г.
ОСЪЖДА „РМ –Титан Секюрити“ ЕООД да заплати на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 693.86 лв. – разноските по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.