5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60820 гр. София, 24.11.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2373 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 209 от 10.03.2021г. по в. гр. дело № 2497/2020г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 47 от 17.02.2020г. по гр. дело № 384/2019г. по описа на Врачански окръжен съд в частта му, с която ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца В. П. Т., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено против ищеца незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, прекратено с влязло в сила постановление на ОП – Враца от 30.06.2014г., както и в резултат на водено срещу него наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 2 НК, прекратено с постановление на ОП – Враца на 04.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното изплащане. Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и поради допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство от 2 г. и 7 месеца, въпреки фактическата и правната му сложност; обстоятелството, че обвинението в престъплението по чл. 115 НК е продължило 1 г. и 2 м. и е поддържано само на досъдебна фаза, като е снето с прекратяване от прокурора, без внасяне и разглеждане от съд, а обвинението в по-лекото престъпление по чл. 294, ал. 1 НК е продължило 1 г. и 8 м. и също е прекратено от прокурора след връщане от съда, но не поради неизвършване или недоказаност на престъплението, а поради ненаказуемост на деянието между съпрузи и близки роднини съгласно чл. 294, ал. 3 НК; обстоятелството, че по делото са установени само обичайните от наказателен процес вреди – заболяванията на ищеца са с давност отпреди процесното наказателно преследване. Счита също, че не са съобразени и конкретните социално – икономически условия през процесния период /м. май 2013г. – м. декември 2015г./, характеризиращи се с по – нисък стандарт на живот и с по – ограничени покупателни способности. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ, сочейки разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968г.; т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС; т. 19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 62 от 07.03.2019г. по гр. дело № 2321/2018г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 413 от 03.02.2016г. по гр. дело № 1911/2015г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 16 от 17.05.2017г. по гр. дело № 2686/2016г. на ВКС, Трето г.о.. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - В. П. Т. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за безспорно установено в процеса, вкл. от приетите писмени доказателства, че с постановление от 01.05.2013г. по ДП № 1606/2012г. на ОД МВР – Враца ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение в престъпление по чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като с определение от 02.05.2013г. по ч.н.д. № 195/2013г. на ВрОС спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с постановление от 08.07.2013г. по ДП № 164/2012г. в „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., при което престоят му в ареста е бил с продължителност от 69 денонощия. На 23.07.2013г. по ДП № 63/2013г. на ОД МВР – Враца на ищеца е повдигнато обвинение в същото престъпление, но като помагач на извършителите, като с постановление на прокурор от ВрОП от 30.06.2014г. по ДП № 164/2012г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено. С постановление от 22.04.2014г. на разследващ полицай при РУП - Враца на ищеца е повдигнато ново обвинение в престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като той е привлечен в качеството на обвиняем през юли 2014г. и с присъда от 04.02.2015г. по нохд № 322/2014г. на ВрОС е признат за виновен в това, че през времето от 08.08.2012г. до 10.08.2012г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е спомогнал на К. В., извършил в съучастие със съпругата на ищеца Р. В., престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6, пр. 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, да бъде осуетено спрямо извършителите наказателно преследване, като на основание чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26 и чл. 54 НК ищецът е осъден на две години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване на наказанието за срок от 4 г. от влизане в сила на присъдата. С решение от 03.11.2015г. по внохд № 304/2015г., САС е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на прокурор от ВрОП поради допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 04.12.2015г. по ДП № 164/2012г. прокурорът от ВрОП е прекратил наказателното производство срещу ищеца за престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 294, ал. 3 НК, изключващ наказуемостта на деянието между съпрузи и близки роднини. Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвиненията, приравнена на влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето /т.7 на ТР №3/2004г./. Потвърдил е първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 40 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, които са следните: ищецът е изживял силен психически стрес; компрометирано е името му сред приятели, познати и колеги в резултат на процесното наказателно преследване; влошено е сериозно здравословното му състояние – наличните преди наказателното производство заболявания „псориазис“, „алергичен дерматит“, „бронхиална астма“ и „алергичен ринит“ според приетите заключения на медицинските експертизи по принцип се влошават при стресови състояния; спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 69 денонощия, и социално-икономическата обстановка в страната. Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора - ответник основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и дължимата от съда тяхна съвкупна преценка, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. 0 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, наличието или не на увреждане на физическото здраве, съдебното минало на увредения и неговата възраст, социално – икономическата конюктура и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени в съответната степен или въобще не са отчетени установени конкретни обстоятелства с правно значение, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 10.03.2021г. по в. гр. дело № 2497/2020г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част. Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.