О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 17.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.02.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр.дело № 199/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. З. и П. Х. И., чрез адв. Ю. С., определение № 60172 от 18.11.2021 г. по гр.д. № 4251/2021 г. на ВКС, II- ро г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 267606 от 09.09.2021г., подадена от Д. Х. З. и П. Х. И., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 258 от 14.10.2019г. по гр.д. № 199/2016 г. на Кюстендилски окръжен съд поради противоречие с решение № 35 от 15.04.2016г. по гр.д. № 3415/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на определението и искат отмяната му с довод, че в производството по чл. 307, ал.1 от ГПК съдът се е произнесъл по основателността на молбата за отмяна, че съдът неправилно е възприел смисъла на т.5 от ТР № от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
С писмени отговор ответницата М. Д. К., чрез адв. З. В., оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Производството по гр.д. № 4251/2021 г. на ВКС, II- ро г.о. е образувано по молба на Д. Х. З. и П. Х. И. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 258 от 14.10.2019г. по гр. д. № 199/2016 г. на Кюстендилски окръжен съд. Поддържа се, че това решение противоречи на влязло в сила решение № 35 от 15.04.2016г. по гр.д. № 3415/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е отменено предходно въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд по същия правен спор и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наведени са доводи, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, съставът на Кюстендилски окръжен съд не се е съобразил с указанията, дадени в решението на ВКС за отстраняване на допуснатите пропуски в доклада на първоинстанционния съд, касаещи разпределението на доказателствената тежест.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 258 от 14.10.2019г. по гр.д. № 199/2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, съставът на ВКС е приел, че посоченото от молителите основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква да са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Съгласно разясненията в т.5 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право; т.е. законът изисква противоречие между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Такова противоречие между отменително решение на Върховния касационен съд и постановеното след него ново въззивно решение по същия правен спор, не може да съществува. Отменителното решение на касационната инстанция не разрешава правния спор със сила на пресъдено нещо. С него се отменя постановен от въззивната инстанция акт като се дават указания по приложението на закона, които да бъдат изпълнени при повторното въззивно разглеждане. Контролът дали това е осъществено се извършва при касационното обжалване на постановеното при новото разглеждане решение.
Определението е правилно.
По силата на чл. 306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно приетото в т. 10 от ТР № от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Следователно при поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК, молбата трябва да съдържа твърдения, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая молителите не твърдят наличие на две противоречиви решения, разрешаващи със сила на пресъдено нещо един и същ правен спор, предвид на което и правилно е прието, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид горното, неоснователни са доводите в частната жалба, че съставът на ВКС в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал.2 ГПК се е произнесъл по основателността на молбата с определение, а не с решение. Съдът дължи произнасяне по съществото на молбата за отмяна ако в нея се сочат две влезли в сила решения, с които по съществуващия между страните спор е формирана сила на пресъдено нещо, какъвто не е настоящият случай.
В частната жалба се поддържа, че неправилно съставът на ВКС е приложил разрешението, дадено в т.5 от ТР № от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че са налице две влезли в сила решения по смисъла на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, защото в посочените в молбата за отмяна решения е налице различно разрешаване на процесуалноправния въпрос относно приемането и обсъждането на писмените доказателства, посредством които се определя наследствената маса.
Този довод също е неоснователен.
В т.5 от ТР № от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 и произнасянето на състава на ВКС е в пълно съответствие с приетото в посоченото ТР. Решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, не слага край на производството и с него не се решава правният спор със сила на пресъдено нещо, предвид на което и същото не попада сред решенията, посочени в чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Д., че при новото разглеждане на делото въззивният съд не се е съобразил с дадените от ВКС указания, може да бъде релевиран само по пътя на касационното обжалване, но не и в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение, намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60172 от 18.11.2021 г. по гр.д. № 4251/2021 г. на ВКС, II- ро г.о
ОСЪЖДА Д. Х. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 и П. Х. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на М. Д. К. от [населено място], [улица], ет.7, ап.30 сумата 1000/ хиляда / лева разноски по делото.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.