Ключови фрази

7


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

София, 28.01. 2020г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2941 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5079/07.06.2019г., подадена от С. Р. Б. чрез процесуалния му представител адв.К. Д. от АК-П., срещу решение №135 от 18.04.2019г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№153/2019г., с което е отменено решение №540/03.04.2018г. по гр.д.№205/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд и определение №1886/11.07.2018г., постановено по същото дело и вместо това е отхвърлен искът на С. Р. Б. против Ф. А. А. и З. М. А. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно построената жилищна сграда /нова/ в УПИ ....-........, ........... в кв.......... по плана на [населено място], С. Р. Б. е осъден да заплати на Ф. А. А. и З. М. А. сторените по делото разноски за две инстанции в размер на 6121.42лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пазарджик сумата от 1525.15лв., представляваща държавна такса за първата инстанция.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по въпросите:
1.Предявяване на негаторен иск по чл.109 ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователните действия, изразяващи се чрез строеж, изграден в отклонение на даденото разрешение, строителните книжа и в нарушение на действащите законови разпоредби, довежда ли до осуетяване или ограничаване възможността на ищеца да упражнява и ползва своето право на собственост;
2.В случай, че източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, може ли да се иска неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние и трябва ли да се посочат и други обстоятелства;
3.Длъжен ли е собственикът на съседен имот да търпи и да понася ограниченията в неговото право на собственост от извършен строеж без разрешение и в отклонение на даденото разрешение и в нарушение на други строителни правила и норми; това нарушение и при неспазване на сервитутни отстояния от имотната линия следва ли да се счита за съществено и попада ли в обхвата на нормата на чл.50 ЗС;
4.Следва ли в производството по чл.109, ал.1 ЗС – негаторен иск, освен обстоятелството, че на регулационната линия между двата имота без спазване на изискванията за отстояния на строеж, както и изграждането на такъв без строително разрешение и в отклонение на одобрения инвестиционен проект, като същият е в нарушение и противоречи на ЗРП за съответния имот и е в нарушение на императивни строителни правила и норми, ищецът, освен да посочи че се касае за незаконен строеж, да доказва в какво точно се изразява неоснователното въздействие върху правото му на собственост;
5.Въззивният съд следва ли да анализира доказателствения материал поотделно и в неговата съвкупност;
6.Следва ли въззивният съд да вземе предвид дадените с доклада по чл.148 ГПК указания и разпределената тежест на доказване в производството пред първата инстанция, както и при определяне предмета на спора;
7.Задължен ли е въззивният съд да изложи правни и фактически съображения по отношение на доказаността и основателността на предявения иск.
Според касатора въззивният съд е разрешил поставените в изложението въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС – ТР №31 от 06.02.1085г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК на ВС ш ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г., тъй като е приел, че макар да е налице незаконен строеж, той по смисъла на закона е „търпим“ и не подлежи на премахване, позовавайки се на съдебната практика.
Според касатора, макар да посочва в мотивната част ТР №31 от 06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК на ВС, въззивният съд е приел, че тълкуването на съдилищата не е еднозначно, като има две становища – едното, че е достатъчно да се докаже наличие на незаконен строеж, а второто – че само фактът на незаконното строителство не е достатъчен, за да бъде уважен негаторният иск. Касаторът поддържа, че такова разбиране е в противоречие с чл.50 ЗС във вр. с чл.109 ЗС и ТР №31 от 06.02.1984г. на ОСГК на ВС и ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС и представлява предпоставка за касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поддържа също така, че касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Излага съображения, че в случая е доказано, че строежът е извършен в нарушение на действащия ЗРП, след изтичане на дадено строително разрешение и не е изпълнен съгласно одобрения през 1998г. проект, както и че самият проект е в противоречие със ЗРП, като е налице и отклонение, изразяващо се в неспазване на отстоянията от общата имотна граница и регулационна линия. Счита, че така построената незаконна сграда не може да бъде търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 ПЗР към ЗИДЗУТ. Поддържа също така, че следва да бъдат зачитани съответните материалноправни норми и законоустановените положения във връзка с основното правило при защита на правото на собственост, а именно собственикът на недвижим имот не е длъжен да търпи създадените му пречки за използване и осъществяване в пълен обем на правата му на собственост от собственик на съседен недвижим имот, изградил на общата регулационна линия незаконна постройка при неспазване на задължителните отстояния.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационната жалба Ф. А. А. и З. М. А., чрез процесуалния си представител адвокат В. К., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от С. Р. Б. по реда на чл.109 ЗС иск срещу Ф. А. А. и З. М. А. за премахване на незаконно построена жилищна сграда на регулационната линия между собствения на предявилото иска лице УПИ ...-.... и УПИ.........-........, ............ в кв.......... по плана на [населено място] с твърдението, че сградата му пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствения му имот, изразяващо се в ограничение, както на ползването на същия, така и намиращата се в южната страна незаконна жилищна сграда.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли така предявения иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът С. Р. Б. е собственик на УПИ ....-......... в кв.......... по плана на [населено място], а ответниците Ф. А. А. и З. М. А. в режим на съсобственост са собственици на имот №.........., попадащ в УПИ ............-..........., ............ в кв......... по плана на [населено място], като по делото не е спорно, че те са изградили процесната жилищна сграда.
Въз основа на приетото по делото заключение на техническа експертиза е прието за установено, че имотът, в който е построена сградата, представлява парцел .........-........, ........ от кв.............. на [населено място] съгласно одобрено и влязло в сила изменение на ЗРП на кв......... при действието на З./отм./ със заповед №4 от 07.01.1998г. на кмета на [населено място], като разрешение за строеж №186/29.12.1998г. не съответства на предвижданията на ЗРП, както и че по силата на чл.153, ал.2 ЗУТ същото е загубило действие по право още в края на 2003г., тъй като не е презаверявано. Прието е за установено също така, че изготвеният и одобрен през 1998г. проект предвижда строителство на еднофамилна жилищна сграда само в източната част на парцел ....-........., .......... като липсва предвиждане и за останалите съсобственици, както и че представеният по делото протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж №77/29.12.1998г. за парцел ..........-..........,.............. представлява формално попълнена бланка с окомерна скица, която не отразява разрешената през 1998г. за строеж сграда, а посоченият парцел не съответства на парцела по действащия тогава ЗРП. Въз основа на заключението е прието също така, че построената сграда е изпълнена в отклонение от одобрените през 1998г. проекти, като съществено отклонение е застрояването на предвиденото отстояние от западната имотна граница. Посочено е, че според вещото лице застроената в отклонение част от сградата не може да бъде определена като търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като не е допустима както по разпоредбите, действали при започване на строителството, така и по сега действащите.
Въз основа на показанията на разпитания свидетел Г. Щ. Ж. въззивният съд е приел за установено, че в началото новата къща на ответниците е била на разстояние от около три до пет метра до стопанската постройка на ищеца, като след известно време ответниците изградили нов модул и новата им къща се долепила до стопанската постройка на ищеца, засенчва дворното място на ищеца, а стрехата е широка около метър и нещо, навлиза в двора му и застрашава стопанската постройка при обилен снеговалеж и лед.
Изложени са съображения, че от внимателния анализ на приетата по делото и обсъдена експертиза и по-точно от приложените към нея скици, се установява, че имотът на ищеца /имот пл.№........../ и този на ответниците /имот пл.№........../ са разположени по диагонал един спрямо друг, като имот пл.№........... граничи на юг само с имот пл.№........., също включен в УПИ ....-........., ........., както и че ако процесната сграда беше изградена по протежение на имотната граница между имот пл.№......... и имот пл.№ ........, това би ограничавало правото на ищеца да ползва пълноценно своя имот, тъй като, както ВКС приема в своята константна практика, осъществяването на незаконно строителство в собствен имот, но на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Прието е, обаче, че претендираната защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно ли било искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца и в този смисъл, когато чрез иска по чл.109 ЗС се цели защита на правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма и дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му /в какъвто смисъл решение №430/27.10.2010г. на ВКС, Второ ГО по гр.д.№312/2010г./.
Прието е, че в настоящия случай двата имота не граничат пряко един с друг и към момента между тях има само една конфликтна точка в резултат на незаконното застрояване на предвиденото отстояние от 3 метра, като в исковата молба и нейното допълнение настоятелно се твърди, че само фактът, че е налице незаконно строителство е достатъчен, за да се приеме, че пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца е нарушено, което според ищеца съответства на разбирането, изложено в ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г.
Според въззивния съд обаче даденото от ОСГК на ВКС тълкуване е друго, като основният извод в тълкувателното решение е, че ищецът трябва да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, но наред с това ВКС е посочил случаи, в които безспорно е налице накърняване на правото на собственост на ищеца като неправомерно строителство, осъществено от ответника в собствения на ищеца имот или нарушение на строителни или санитарно-хигиенни норми, които са установени в закона единствено с цел осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Прието е, че тази постановка съответства и на възприетото в решение №430/27.10.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№312/2010г. и от самия факт на строителство, извършено в нарушение на задължителни строителни или хигиенни норми не може автоматично да се направи извод, че е нарушено правото на собственост на ищеца. Изложени са съображения, че в тази хипотеза /на нарушени строителни или хигиенни правила и норми/ не е необходимо ищецът да доказва пречене в прекия смисъл, но е необходимо да бъде установено по безспорен начин, че нарушаването на тези норми е довело до възпрепятстване на възможността за пълноценно ползване на собствеността на ищеца, като в конкретния случай ищецът е твърдял, че незаконното строителство му пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост, но не е посочил как и с какво строителството ограничава правата му на собственост.
Взето е предвид, че свидетелят Ж. установява, че новата сграда засенчва двора на ищеца, а изградената стреха надвисва над двора му и застрашава стопанската постройка при обилен снеговалеж, но подобни оплаквания не са въведени в исковата молба. Изложени са съображения, че при липса на конкретни твърдения относно това как и с какво строителството в имота на ответниците ограничава правото на собственост на ищеца, не може да се приеме, че е налице накърнение на правото му на собственост, което пряко да е свързано с нарушеното от ответниците ограничение в благоустройствена правна норма, като подобен извод не може да бъде направен и само въз основа на факта, че е налице незаконно строителство, доколкото ограничението на правото трябва да е конкретно и да бъде пряко и непосредствено свързано с незаконното строителство, осъществявано от ответника, което в настоящия случай не е установено.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса /уточнен с оглед указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ в случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото този въпрос касае редовността на исковата молба, по останалите, поставени от касатора въпроси, касаещи произнасяне по съществото на спора, касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №135 от 18.04.2019г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. №153/2019г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. /четиридесет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: