7 Р Е Ш Е Н И Е № 60312 София, 12.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 512 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на Р. Н. М., чрез пълномощника й адв. С. Б. против решение № 260044/30.09.2020 г. по в.гр.д. № 1432/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 90/20.02.2020 г. по гр.д. № 1543/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което e отхвърлен предявениs от касатора против К. А. К. и Р. Т. К. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 500,00 лв., представляваща дадена като капаро сума по предварителен договор от 14.11.2017 г. за покупко-продажба на апартамент № , находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 105 кв.м., с прилежащото избено помещение № , с полезна площ от 3,80 кв.м., заедно с 3,82 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток И. И., отдолу А. Д., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 925,07 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 7 500,00 лв. за периода от 14.03.2018 г. до 31 05.2019 г. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че то е недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало – произнасяне на съда по непредявен иск. На второ място се поддържа и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, а при условията на евентуалност – отмяната му като очевидно неправилно и постановяване на друго, с което искът за връщане на дадения по предварителния договор задатък да бъде уважен. Претендира разноски за производството пред трите съдебни инстанции. Насрещните страни - К. А. К. и Р. Т. К., представлявани от адв. М. Д., в отговора на касационната жалба излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски за настоящото производство. Обжалването на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо. За да потвърди решението на Районен съд Казанлък, въззивният съд е приел, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска - чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за връщане на даденото въз основа на развален предварителен договор е правилна, като е съобразил изявленията на процесуалния представител на ищцата, направени в първото по делото открито съдебно заседание, че макар и да са налице твърдения за унищожаемост на договора като сключен поради грешка, такъв иск не се предявява, а се иска връщане на даденото по предварителния договор, който бил прекратен поради изтичане на срока за сключване на окончателен такъв, т.е. считано от 10.02.2018 г., както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата не е възразил по дадената от съда с доклада по делото правна квалификация на иска. Въззивният съд е приел, че в случая е налице виновен отказ от страна на купувача за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, тъй като към датата на договорения между страните краен срок за сключване на окончателния договор – 10.02.2018 г., ищцата не е заявила готовност за сключването му и за доплащане на цената, което дава правото на продавачите по предварителния договор да задържат платеното от купувача капаро в размер на 7 500,00 лв., поради което искът за връщане на тази сума, се явява неоснователен. Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни доводите на касатора, че въззивното решение е недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало – произнасяне на съда по непредявен иск, като съображенията за това са следните: В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска или „обстоятелствата, на които се основава искът“, както сочи разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Тези обстоятелства трябва да бъдат заявени от ищеца. За да се индивидуализира спорното право ищецът трябва да посочи неговото съдържание – в какво се състои претедираното или отричаното право, исканата правна промяна, както и носителите на спорното правоотношение. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, т.е. да го квалифицира правно, а дори и да даде такава квалификация, то тя не обвързва съда, тъй като той е длъжен да я определи служебно. В конкретния случай от изложените в исковата молба факти и обстоятелства и търсената защита, уточнени в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, настоящият състав приема, че спорното право е достатъчно индивидуализирано, т.е. исковата молба е редовна, а правната квалификация на иска за заплащане на дадения задатък/капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, е чл.93, ал.2 ЗЗД. Макар и да е квалифицирал иска като такъв по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД – за връщане на даденото капаро поради разваляне на предварителния договор от купувача поради виновно неизпълнение на задължения по него от продавачите, решението на въззивния съд не е недопустимо, тъй като дадената от съда неправилна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не допустимостта на решението. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, когато съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. Видно от обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правопораждащите фактически твърдения, въведени от ищцата и заявения петитум, поради което обжалваното решение е допустимо. Правилно въззивният съд е приел, че основание за нищожност на предварителния договор не е заявено с исковата молба, поради което доводите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, са неоснователни. По основателността на касационната жалба: Правото на отказ от договора е субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорната връзка между страните се ликвидира чрез прекратяване, в следствие на което страните, освен ако не са уговорили друго, понасят неблагоприятните последици при реализиране на гражданската им отговорност от изправната страна, която е упражнила правото си. Доколкото нормата на чл.93, ал.2 ЗЗД е диспозитивна страните могат да отклонят от правилото. Правото на отказ от договора се упражнява чрез едностранно адресирано волеизявление от изправната до неизправната страна, като с достигане на изявлението до нея, договорът се прекратява занапред. За успешното провеждане на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила задатъка; отказ /разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира; спазване на особените изисквания, ако такива са предвидени в договора. От доказателствата по делото се установява, че между ищцата, в качеството й на купувач и ответниците - като продавачи, на 14.11.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент № , находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 105 кв.м., с прилежащото избено помещение № , с полезна площ от 3,80 кв.м., заедно с 3,82 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за цена от 78 500 лв., платима както следва: капаро в размер на 7 500 лв., което ищцата е платила изцяло и в брой при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 71 000 лв. е платим от купувача със собствени средства и ипотечен кредит от банка. Уговорено е, че окончателният договор ще се сключи в срок до 10.01.2018 г., като впоследствие този срок е удължен до 10.02.2018 г. В чл.7 от предварителния договор страните са уговорили, че ако продавачите се откажат от договора и/или не се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор дължат на купувача връщане на дадената като капаро сума от 7 500 лв. и неустойка в еднократния размер на капарото. В чл.8 от предварителния договор е уговорено, че ако купувачът не изплати на продавачите цялата сума по уговорената продажна цена в уговорения срок, или се откаже от договора, заплатената като капаро сума остава като неустойка в полза на продавачите. В чл. 11 е предвидено, че всяка от страните се счита за виновно отказала се от договора ако в предвидения срок за сключване на окончателен договор няма готовност за сключване на такъв или откаже да сключи окончателен договор или преди изтичане на срока се откаже от договора, по възможност в писмена форма и по начин, гарантиращ уведомяването на ответната страна, както и когато не е налице изричен отказ, но от действията на ответната страна отказът се подразбира по несъмнен начин. Установява се, че на 03.01.2018 г. продавачите са се явили при нотариус в резултат на изпратената им от ищцата нотариална покана от 19.12.2017 г., като са й представили изисканите от нея документи във връзка с отпускането на банков кредит, с изключение на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. С нотариално уведомление от 09.01.2018 г. ищцата е информирала продавачите, че е кандидатствала за отпускане на банков ипотечен кредит и е поискала съдействие от тях – за предоставяне на достъп до имота на вещо лице, определено от банката за оценител и е поискала срока по предварителния договор да бъде продължен до 10.02.2018 г. Със заявление от 10.01.2018 г., подадено до нотариус К., продавачите са изразили съгласие срокът да бъде продължен до 10.02.2018 г. Няма спор, че на посочената като краен срок за сключване на окончателния договор дата, такъв не е сключен. На 12.02.2018 г. ищцата е изпратила нова нотариална покана до ответниците, получена от тях на 22.02.2018 г., с която ги е поканила да й върнат заплатената като капаро сума от 7 500 лв., тъй като продажбата на жилището не може да бъде осъществена поради съществен недостатък на продавания имот, а именно липсата на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, а и поради „едностранното разваляне от страна на продавачите на 03.01.2018 г. на предварителния договор поради непредставяне на всички поискани от нея документи, което разваляне тя приема.“ На 14.03.2018 г. продавачите са се явили при нотариуса и са отказали да върнат заплатеното от ищцата капаро в размер на 7 500,00 лв., което примат за неустойка по чл.8 от предварителния договор, дължима от купувача поради виновно неизпълнение на задълженията му по договора за заплащане на остатъка от цената до изтичане на срока за сключване на окончателен договор. При така установените факти, следва да се приеме, че страните са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който купувачът /ищцата/ е платил при уговорените условия цената като задатък – в размер на 7 500,00 лв., и се е задължил да плати остатъка /71 000 лв./ в срок до 10.01.2018 г. - който е уговорен и като краен такъв за сключването на сделката и впоследствие продължен до 10.02.2018 г. Ищцата твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си да й представят удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация до 10.02.2018 г. и това е препятствало сключването на окончателния договор, както и че с изтичането на срока на предварителния договор, действието му е прекратено, поради което за нея е възникнало правото да претендира връщане на даденото капаро в размер на 7 500,00 лв., т.е. ищцата твърди неизпълнение от страна на продавачите да я снабдят с конкретен документ, който според нея е необходим за извършване на продажбата на апартамента, поради което тя се явява изправна страна по предварителния договор и има право да получи платения от нея задатък. Видно от съдържанието на предварителния договор, задължението на продавачите се изчерпва с това да прехвърлят собствеността върху имота в уговорения срок необременен от тежести и без непогасени публични задължения. Задължения за предоставяне на купувача на изисквани от него от банката документи за отпускане на банков кредит, продавачите не са поемали – такова не е предвидено нито изрично, нито следва при тълкуване на волята на страните съобразно инкорпорираните в договора уговорки заедно и поотделно и изискванията на чл.20 ЗЗД. Подобно задължение не се включва имплицитно в съдържанието на задължението на продавача да прехвърли собствеността, поради което и, при липса на изричното му уговаряне, не може да се вмени в негова тежест. Предвид изложеното, поради липса на твърдяното задължение, не е налице и неизпълнение на същото – за да могат да бъдат свързани с него претендираните правни последици по реда на чл.93 ЗЗД – в това число отказ от договора или развалянето му от купувача поради неизпълнение и пораждане на правото за получаване на платеното по предварителния договор капаро. Отделно от това, за пълнота следва да се посочи и, че продавачите са съдействали на купувача и са му предоставили поискани от него документи за кандидатстване на банков кредит, в това число и нотариален акт, по силата на който се легитимират като собственици на имота, както и всички необходими документи за сключване на окончателен договор за прехвърляне на недвижимия имот, описани подробно в съставения от нотариус констативен протокол от 03.01.2018 г., т.е. били са изправни и готови да престират в срока на договора, вкл. и в продължения такъв. С оглед изложеното по-горе не може да се приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение на ответниците, респективно –условието за отказ/разваляне на предварителния договор от ищцата и за възникване на задължение в тяхна тежест да върнат полученото капаро – чл.93, ал.2 ЗЗД. Гаранционната и обезпечително-наказателна функция на задатък се изразява в право на изправната страна да иска двоен или по-малък размер /съобразно уговореното в договора/ на дадения от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. В случая обаче не се установява получилата задатъка страна да е неизправна, а търсещата го – да е изправна, поради което за ищцата не е възникнало претендираното от нея право да иска връщане на дадения задатък. Неоснователни са твърденията на ищцата, че с изтичане на срока за сключване на предварителния договор, последният е прекратен и е отпаднало основанието за задържане на задатъка от ответниците – продавачи. Действието на предварителния договор не се прекратява с изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор и той продължава да обвързва страните и всяка от тях дължи изпълнение. За да прекрати действието си договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от страните по причина, за която насрещната отговаря – било чрез упражняване на правото на отказ от изправната страна, било по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай действието на договора е прекратено чрез отправеното от ответниците – изправна страна в правоотношението волеизявление, обективирано в констативен протокол от 14.03.2018 г., съставен от нотариус П. в присъствието на двете страни по договора, че няма да върнат полученото капаро, тъй като са изправна страна по предварителния договор, а ищцата е неизправна, тъй като въпреки продължения срок на договора, не е изпълнила задължението си да заплати остатъка от цената в уговорения срок и считат, че договорът е прекратен поради виновното й неизпълнение. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и съгласно чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на насрещните страни по касационната жалба се дължат сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 2 000,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260044/30.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1432/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН с адрес [населено място], [улица] да заплати на К. А. К., ЕГН и Р. Т. К., ЕГН и двамата с адрес [населено място], [улица], ап.6, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 000,00 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: