2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1591/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр.София, 12 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1591/2014 година Прокурор от апелативната прокуратура във Варна е оспорил с касационен протест потвърждаването от апелативния съд на оправдателна присъда на Шуменския окръжен съд. Оправдателната присъда – 5/5.ІІІ.2014 год. по нохд 382/2013 год., е по обвинението срещу М. А. Х. по чл.249, ал.1 НК: за това, че в периода 29.ІІ.-8.V.2012 год. чрез 7 деяния при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент (банкова дебитна карта) и данни от него без съгласието на неговия титуляр. Потвърждаващото присъдата въззивно решение е № 120/7.VІІІ.2014 год. по внохд 89/2014 год., издадено след подаден, както и сега, съответен протест. В касационния протест има позоваване на основанието за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 НПК (нарушение на материалния закон), макар че доводите, които са изложени, се изчерпват с анализ на доказателства, който според прокурора съдът е бил длъжен, но не е направил; поискана е отмяна на решението и ново разглеждане на делото в апелативния съд. В съдебното заседание на ВКС е взел участие единствено прокурорът и той не поддържа протеста. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираното решение. Същинската претенция към съдебния акт е доказателствена, т.е. поначало от процесуално естество, а не по приложението на материалния закон, както е квалифицирана в протеста, вероятно поради неправилното разбиране, че само този вид нарушение позволява оспорването на оправдателна присъда (ВКС е посочвал неправилността на това разбиране при действието още на предишния НПК-р.394/02-І, Бюл.9/02). Неправилната правна квалификация на касационното основание би била обаче лесно преодолим недостатък на протеста, ако в него се предлагаше такъв доказателствен анализ, който наистина да поставя поне под съмнение изводите за оправдаването на подсъдимия. Според ВКС резултатът от съпоставката не е такъв, а е категорично в полза на съдебните актове (доколкото в тях има общо приети изводи). Нещо повече – съмнение за дълбочината на познаване на фактите пораждат някои твърдения в протеста, като тези например, че подсъдимият е сочил в своя защита бременност на св.З.М., с която били във фактически брак, или пък че в негово отсъствие тя не е могла да намери инкриминираната банкова карта. Озадачава най-много, разбира се, предложеният в протеста извод за престъпно авторство в лицето на подсъдимия като единствено възможното – този извод би могъл по-скоро да се смята за категорично опроверган по делото. Заслужават отделно отбелязване и някои разбирания в протеста в явно противоречие с доказателственото право, като това, че „[с]ъдебното минало на подсъдимия е още един аргумент в подкрепа на неговата в и - н о в н о с т”(подч.ВКС). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 120 от 7 август 2014 год. по внохд 89/2014 год. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ