Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна по молба на трето лице


2

Р Е Ш Е Н И Е

№251

С., 14.12.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4915 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Т. Е. И.-С. за отмяна на влязлото в сила решение № 388 от 20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 234/2012 г. на ВКС, І г.о., с което е уважен предявения от Е. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. против В. И. Г. и С. Т. С. ревандикационен иск по отношение на апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.6.
Е. П. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. оспорват молбата за отмяна с довод, че същата е неоснователна, евентуално – че е основателна само за ½ ид.ч. от имота, а С. Т. С. не е изразил становище в настоящото производство.
В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл.304 ГПК.
Влязлото в сила решение е постановено по предявен от Е. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. срещу В. И. Г. и С. Т. С. ревандикационен иск за апартамент № 6, вх. А, ет. 2, в [населено място], [улица], основан на правоприемство от наследодателя им Л. О. и реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, настъпила след уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ с решение № 335 от 06.08.2004 г., постановено по гр. д. № 1979/2003 г. на Софийски градски съд и влязло в сила на 11.07.2006 г. Ответниците по иска по чл. 108 ЗС, които са били ответници и по иска по чл. 7 З., са направили възражение за придобиване на имота по давност, позовавайки се на владение, осъществявано от 23.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до предявяване на ревандикационния иск, което съдът е приел за неоснователно.
На основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица, т.е. тези, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари.
Към молбата за отмяна е приложено удостоверение за граждански брак на Столична община, район С., установяващо, че молителят Т. И. и ответника по влязлото в сила решение С. С. са сключили граждански брак на 26.02.1998 г. Отреченото със съдебното решение, чиято отмяна се иска и наведено с възражение за придобивна давност, придобивно основание на С. Т. С. е осъществено по време на брака и към него се прилага презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./, съответно имотът е станал съпружеска имуществена общност – в този смисъл са и задължителните указания по приложение на материалния закон в ППВС 5/72 г., т.2.
След като се касае до спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното придобивно основание има характер на съпружеска имуществена общност, то спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото са имали положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, а съответно молбата за отмяна на основание чл.304 ГПК се явява основателна.
Влязлото в сила решение следва да бъде отменено изцяло, макар че с него С. Т. С., чийто необходим другар е молителя Т. Е. И.-С., е осъден да предаде владението на спорния имот заедно със своята майка В. И. Г.. Последната е починала в хода на съдебното производство на 9.06.2012 г. и с определение от 30.08.2012 г. в правата й е конституиран едиствения й наследник С. Т. С., който участва и на собствено основание. Следователно правото на собственост на ищците и отреченото придобивно основание въз основа на давностно владение на целия имот, е установено единствено спрямо С. С., който е адресат на силата на пресъдено нещо. Следователно и по отношение на неучастващия необходим другар е отречено придобивнато основание въз основа на давностно владение за целия имот.
По посочените мотиви следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.304 ГПК за отмяна на влезлото в сила решение, както и на решенията на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, тъй като с оглед указанията по приложение на процесуалния закон в т.6 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС делото следва да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение влязлото в сила решение № 388 от 20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 234 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, както и решение от 14.02.2011 г. по гр.д. № 5450 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд и решение № 1880/2.12.2011 г. по гр.д. № 2071 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл.304 ГПК по молбата на Т. Е. И.-С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски градски съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: